таткото да присъства ли?

Тази тема доста е дъвкана и единни мнения май няма.И аз питах навремето.Нашият татко присъства,и двамата сме щастливи от този факт.Но все пак си е индивидуално.Аз съм "За" и щом той иска - нека дойде.Ще ти е опора,утеха,а и изживяването да видиш появата на бял свят на детенцето ти не може да се сравни с нищо.
Аз просто "настаних" мъжа ми до главата ми,все пак всички "хубавини" да гледа...аре,нЕма нужда 

Blondi иzпревари ме 

Нашият татко иска да присъства, аз нямам нищо против

Тогава не виждам како има да му мислиш, остави го да е съпричастен към всичко, свързано с детето, не му отнемай този миг!

Здравей, не виждам нищо по-естествено от това, таткото да присъства на раждането на бебето, което сте създали заедно....особено щом и той иска, а не робува на разни там поьверия, че ще припадне или не знам какво си там. Не разбирам 1. защо те е срам от собствения ти мъж, и от какво точно те е срам? 2. Защо ще го мислиш как е?
Моят мъж присъства, участваше активно в процеса(държейки ръката ми, или пръскайки ме с вода ), мисля, че присъствието му ми действаше много успокояващо...Нито припадна, нито нищо, след раждането на бебка отиде да я изкъпе със сестрата...

След като той иска да присъства дай му тази възможност. Едва ли ще ти се наложи да го мислиш в този момент, така че няма какво да се притесняваш за него. Но опората, която би ти предложил и самото му присъствие до теб ще ти бъдат от полза. И няма от какво да се срамуваш, да не се познавате от вчера, пък и няма смисъл той "да се навира там дето не му е работа" , не е задължително да гледа  самото раждане. След като заедно сте направили бебето е просто нормално и да го посрещнете заедно.

Много се радвам, че таткото не беше при мен, докато раждах, защото щеше да се гътне; просто имах много трудно раждане;
аз лично, ако имам още деца, няма да допусна мъжът ми в родилна зала
но след като ти си съгласна и таткото е навит, какво те спира;

Olee, ne znam za tatkoto, iavno vie ste oshte mladi maicheta i ne ste zabeliazali no magete sa mnogo strahlivi i s vazrastta stavat oshte po strahlivi Za ragdaneto pomaga, no do glavata-to e dostatychno da vidi kakvo izliza-naistina e chudo ragdaneto, no ako traibva da sme realni tova sa edni kyrvishta edni techove, placentata, vikove...bebeto e leko sinio kafiavo cherveno v pyrvite secundi i moia myg beshe bial kato sniag medecinskata sestra na niakolko pyti go pogledna izpod vegdi dali dane mu kage da sedne no toi se dyrgeshe no izglegdashe kato che li vseki moment shte pripadne. Sega za vtoria pyt e po podgotven Kogato mi praviha amniocentesa toi kato vidia iglata i pak preblednia i setsrata vika aide ti da izlesesh... I taka i na ednapriatelka myga i leko pripadnal-taka che ne znam kak sa mygete predi 30, no sled 30 sa golemi glezliovci

1. Бебето е и негово. Не му ограбвай възможността
да се докосне до тайнството, наречено нов живот.

2. От какво те е срам? От поведението на грубите акушерки ли?
Няма място за срам, когато се ражда нов човек!

3. Няма да ти се налага да го мислиш мъжа ти. Тук, в Германия, на мъжете се гледа
като на помагачи при раждането. Помагат ти в предродилната зала по време на
разкритието, помагат ти при дишането, пуфтят заедно с теб, галят те, масажират те,
докато ти траят контракциите и разните му там болки, а когато човечето се роди,
са горди да прережат пъпната връв. Гледката няма нищо общо с кървавите филми,
не, това е гледката, при която се появява новият живот, тяхното бебе, мъжете
искат също да споделят този вълнуващ миг, да чуят първото проплакване, да гушнат
новия гражданин на света, да помогнат на акушерката да го прегледа, иска им се
на мъжете да целунат героинята, дарила ги с най-прекрасното богатство...
и още, и още, и още.

4. И една егоистична причина. Когато видят как рискуваш живота си и какво
изживяваш по време на раждането, може би ще са по-отзивчиви в домакинстването
(за разлика от бащите им) и ще те респектират още повече. Пък и ти едва ли ще искаш
в този момент да те целуне акушерката, много по-приятно ще ти е да усетиш топлотата
на любимия човек и да споделиш с него щастието си. Споделено щастие - два пъти щастие.

5. Леко раждане!

Такива кошмарни раждания имах и двата пъти, какво не бих дала съпругът ми да можеше да е до мен, но не разрешаваха подобно нещо за жалост.Друго е като не си сам а имаш подкрепата на любимият човек, не че може да ти помогне в самото раждане, но е до теб.Особено втория път детето така и не можа да слезе надолу, казва се високо право положение и като ме затвориха в родилно и край, няма как да се обадя и да обясня какво става с мен, та така две смени изчаках (26 часа)и чак когато колабирах, посинях и........ по-добре да не разказвам пред толкова бъдещи мами, та чак тогава ме оперираха по спешност, като ме накараха да подпиша нещо, явно че не носят отговорност за влошаването ми.Ако беше до мен съпругът ми това нямаше да се случи.Слава богу, че в някои болници позволяват присъствието му, все пак имаш избор, а дали да присъства го решава всеки индивидуално.Аз съм за това

1. Важно е той да иска. Той иска, добре. Защото нашият татко, например, категорично заяви, че не иска и така за мен отпаднаха разсъжденията оттук нататък.

2. Още по важно е и ти да се чувстваш комфортно в този момент - спокойна, концентрирана. Сега се колебаеш; когато наближи моментът и продължаваш да се колебаеш, значи отвътре някаква интуиция ти казва, че е по-добре да не е там.

3. Ще те е срам от таткото на бебето - това за някои звучи чудно, но някак много добре те разбирам. Ти си го познаваш най-добре - характер, личност, реакции, виждания за света; ти си знаеш нивото и структурата на взаимоотношенията ви - затово не е случайно това твое чувство, че ще те е срам. Мен, например, ме срам да ме вижда вкъщи с ролки на главата и определено предпочитам да не е в банята, когато си мия зъбите, затова си мисля, че няма нужда и да ме вижда изтощена, рошава, без контрол над думите си, кървяща, срязана и т.н. Някои мъже започват повече да обичат жените си като видят това, други се отдръпват. Ти си познаваш най-добре твоя и евентуалния ефект.

4. Смисълът на неговото присъствие е да бъде той опора на теб в този труден момент, когато ще си заобиколена от непознати. Но ако вместо това ще си под напрежение и ще го  мислиш той как е - значи кой на кого ще е опора? Е, ти си го познаваш, може пък и да се държи мъжки и наистина да ти бъде опора. Но познаваш освен това и себе си- когато, например, мен нещо ме боли присъствието на близки ме разглезва малко и като че ли започва да ме боли повече, а като съм сама сред непознати някак се стягам и концентрирам и понасям по-добре.

Ето тези неща трябва да сложиш на кантара, за да решиш, а може да има и други, за които не се сещам. Всички хора са различни, затова и различни мнения.

Подкрепям мнението на Liska .
Нашият татко иска да присъства и разбира се аз нямам нищо против решението му. Тези моменти трябва да се изживеят от двамата, стига да го искат и да не позволяват срам, отвращение от гледката и незнам какво още да им попречи.

Аз лично нямах желание таткото да присъства,но той също не гореше от желание.Въпреки че и двата пъти родих толкова бързо,че едва ли щеше да разбере какво става.Но при вас ситуацията е различна така че щом и двамата искате нека присъства .Предполагам че ще ти е голяма подкрепа в такъв момент.