"Ама виж, че не мога"

Оооо, мила успокой се, никъде не бъркаш.

По този начи детето си позволява и утвърждава зависимостта си от теб.
И моите деца го правят понякога.
За мен си е лигавене, но виждам че го правят когато имат нужда от внимание или просто пак за пореден път да се почувстват "на мама малкото дете" което всеки ден става все по-самостоятелно и не се нуждае толкова от грижи.
Или пък наистина са уморени, болни, заиграли са се...

Аз лично понякога позволявам такова поведение като го обръщаме на шега и децата от хленчещи, се превръщат в смеещи се човечета. После сами казват : "аз мога, но нали съм още малка.... ти ме учиш и като порасна сма ще правя всичко"

Не се ядосвай опитай се да не забраняваш всеки път и да не си толкова строга. Отпусни малко края! 

Нали ти казах, че е нормална фаза в порастването. И с двамата съм имала такива периоди, а Катето знам, че ми предстоят истински тежките. С Вики премина последно сега зимата като отидоха да карат ски. Преди това все ми казваше, че не може да оцветява, ще излезе от контура и какво ли не. Мисля, че ти казах, че му взех "Франклин се учи да кара колело" покрай ски-те и от тогава при подобна реплика му напомням как и Франклин разбра, че всичко иска време и търпение и така минава. Ще ви подарим и на вас, дано помогне 

Точно аналогичен случай сме. Леле и това "ама виж, че не мога", като го чуя и я видя, хванала флумастера с най-локумените си ръце, или демонстрирайки ми колко е безсилна да си вкара главата в дупката на дрехата. И тя в градината всичко това го прави, но в къщи едно ще й призная, така театралничи, че пушек се вдига. Друг класически номер, карам я да прави нещо, тя се съгласява с неохота, и така бавно се понася към мястото на задачата, че направо виждаш как армия мравки се движи със светлинна скорост спрямо нея.
Лошото е, че аз нямам еднозначно поведение по въпроса. Понякога така ме разсмива, че всичко обръщаме на шеги и закачки. Обаче аз все пак й помагам за въпросното нещо (щото тя, видиш ли, била малкото локумче, и още не се била научила). Друг път пък директно й казвам, че знам че го може сама, да не ми се превзема, а като го направи да дойде и да ми се обади. И излизам от стаята. Тогава пък тя избухва в сълзи и толкова се разтреперва, че наистина нищо не може да направи. И двата подхода понякога имат търсения ефект, но процентът на успеваемост е не-повече от 30% и при двата.

Изобщо тя в момента ми е страхотно предизвикателство. Буквално в пубертет си е, ама не онова неорентирано тръшкане на 2-те години, дето минаваш с евтини трикове "Виж гълъбчето, маме", ами едно много сериозно аргументирано и инатливо поведение. За сега си мисля, че не му се противопоставям успешно - тя или е нещастна, или не брои думата ми за нищо. Не искам да й играя на тънката струна как сме щастливи, когато е добра и се държи възпитано и как ме разочарова с нейното поведение. Щото тя трябва да се държи по определен начин, не за да ни зарадва нас, а защото така трябва. Но пък гледам, че това върви. Ей на, вчера гледахме филмчета с нея на 2 1/2 - 3 г. И аз се изтървах да кажа "гледай колко мило и разбрано дете си била тогава". Резултатът - локумените ръце и крака останаха в гардероба, целия следобяд тя бе безкрайно мила, даже сама прояви инициатива да си подреди играчките (нещо, което никога не го е правила преди)

Според мен то търси твоето внимание, подкрепа и съпричасност. Отдели му нужното , не е глезотия, а необходимост от подкрепата ти !

Дияна е същата от време на време. Казва "ама аз съм малка", но при нея си е малко глезене, т.е. иска внимание от страна на мама. "Обичам да ме храниш о обличаш", но пък се справя и сама. Само за някои неща има нужда от мамина помощ.

И аз така мисля.

В градината е голяма и самостоятелна, може би това я уморява ....друго си е мама да го направи, да покаже или помогне в къщи

 Тая сценка в разигравахме сутринта - и то за нещо съвсем елементарно, което е правил хиляди пъти - с голям конструктор да си направи гараж. И като писна това дете "Ама не могаааа......" и сълзи, чудесии... Не можеш нито да му обясниш че може, трябва само да опита, нищо. Успяхме в крайна сметка с куп кандърми -  аз му казвах какво да прави, а той изпълнява. Лошото е, че този номер го прилага за всичко - да се нахрани, да се завие, да се събуе. А при него не е толква да затвърждава зависимост, колкото от инат. Решил ли е, че нещотрябва да стане по неговия начин абсолютно няма средство, което да го излъже. Цар е на манипулацията. Захитряло е диването до безобразие - никакви залъгвания не вървят - или ще пита до припадък, или ще се подмазва (пресен пример от сутринта "Ето мамо да ти оправя възглавницата, за да пиеш кафенце" ), или нещо няма да може, а всички гореизброени придружава с тръшкане  

А ти пък обръщай специално внимание на всичко което може самичко и се справя добре! Дори и да не е много добре, важно е да се стимулира детето!!!

една приятелка и мъжа и постоянно говорят на сина си ,да не се опитва да прави това и това,защото"ти си още малък,мъничък си..."/1г.11м./според мен той един ден наистина ще реши че е малък и ще започне да очаква помощ за всяко нещо.така ,че според мен е добре да ги окуражаваме при всеки опит,да ги хвалим колко добре се справят и т.н.моята дъщеря понякога също се полигавва,но аз и казвам:можеш ли?искам да видя как ще го направиш сама!Следва поздрав,целувки и прегрудки и я усещам,че е горда,макар,че още е малка наистина,но тр.да свиква,няма как!

Слушайки ви и наблюдавайки поведението му през уикендите, май наистина опира до внимание от моя страна, търпение - пак от моя страна и инат от негова. Да го похваля - точно този уикенд - само веднъж ми го каза (ама бяхме при баба и дядо и на тях искаше да покаже колко е пораснал).

Миленче, а книжката за Франклин я очаквам с нетърпение. Надявам се да ми помогне много в това отношение. Благодаря ти за споделения опит, ама реших да си поплача по-публично 

Между другото - имате ли си хармоника? Това на нас ни е откритието на деня. Много се забавлява с нея и което най-ме кефи - сам се опитва да усети всички звуци и да прави нещо смислено с тях. Мисля, че и на твоите малчугани ще им хареса.

ами ,че не бъркаш никаде то е ясно.Детето се пробва само дали номерът му ще мине.Опитай с отговор СИГУРНА СЪМ ЧЕ НЕ МОЖЕШ, Я СЕ ВИЖ КАКВО СИ БЕБЕ и очаквай реакция

Опитай да се престориш, че ти самата не можеш разни неща. Например ужким се мъчиш да му обуеш ботушите, ама все не става и все не го правиш както трябва, и се ядооосваш... ама се смееш и опитваш пак, питаш го как трябва да го направиш, за да стане...
Или другото, просто не можеш в момента, заета си... ще му помогнеш, ама ей сега... ей сега де... ела да видиш с такава мързелива майка какво става... а после като успее, я хваля--- я, ти растеш, много се гордея с теб!
От време на време й помагам, но гледам да е с думи, разделям задачата на малки части и се справя. Понякога пък е просто търсене на внимание.
Понякога й харесва да е малка и тогава сме "ти си на мама бебчето, бебчо-дребчо, ей така те люлеех, като беше бебе, а после ти порасна и се научи да седиш, после да вървиш, а аз бях много горда и казвах на всички "Вижте, моето бебче порасна, то може само да прави това и това" и всички много се радваха. Ти и сега си моя бебчо-дребчо, ама само наужким, иначе си ми момиченце и аз много си обичам моето момиченце. Ето виж това бебенце, то горкото не може да каже какво му е и само плачка, а майка му се чуди дали е гладно, дали е напишкано, дали го боли нещо... много се радвам, че ти вече порасна и можеш и сама да си кажеш, и сама да си помогнеш...

"Ама виж, че не мога" Дени го потребява само за чорапогащниците. В градината няма кой да я облича, но в къщи - мама. Обаче тази сутрин се издъни. В старанието си да ми се подмаже, защото приготвих дрехи на Васи за разходка, а на нея - не /Тя ми е повярвала, че ще я остава в къщи сама, милата/. Та, отивам аз да се облека и после да се занимавам с тях,  влизам в детската - Дени облякла Васи от-до и и закопчава копчетата на жилетката. Не можела била. Глезана на мама.
Такива са, явно търсят вниманието ни, припомнат си бебешките години, може би.

Ани, аз много се радвам, че пусна темата, защото ми е страшно интересно да чета как се развиват нещата при другите. А и Вики в последно време взе да харесва да прави разни безмислени дейности (събори купчина кубчета ей така) и после не иска да си оправи поразиите. Мисля, че е от застояването в къщи и скуката. Тук аз съм за бой, но се изчерпах Пък и аз болна... Та в този смисъл четох с интерес, защото е подобно (бавната стъпка на Тинкърбел ми е 1:1)

А хармониката беше голям хит преди време, не съм се сещала да я извадя скоро, та благодаря. Като имам уши за изхвърляне ще му я дам, че е голям купон за детето наистина