След първона4алната изненада ( мислехме,4е е кауза пердута,заЩото казваха,4е няма места ) в мен запо4наха да буШуват смесени 4увства.
Радвам се за детето си,заЩото тя е много контактна и обЩителна и отдавна ме4тае да тръгне "на у4илиЩе като големите", както оби4а сама да казва,виждайки братов4едите си. Знам,4е Ще се забавлява там и Ще бъде сред себеподобни,така да се каже,но........на мен ми е едно такова....тъжно и ревливо.
Досега съм си я гледала аз и е стояла при свекърва ми по 6_7 4аса на ден,докато съм на работа. Не сме се делили никога една от друга..
Знам,4е съм голяма офца и,4е би трябвало да съм доволна и 4е Ще имам малко пове4ко свободно време,но въпреки това дуШи4ката ми се е свила...
Освен това,понеже аз работя една седмица сутрин и една седмица следобяд до 19,30,когато съм до късно на работа няма да я виждам от 9 4аса сутринта до 8 4аса ве4ерта.
Кофти ми е,оплаках ви се ...