Публикувана: 8 март 2006, 23:43 ч.
Последно мнение: 14 март 2006, 09:32 ч.

Поощрение или наказание като форма на възпитание?

1 756
19
1

8 март 2006, 23:43 ч.

Мнения: 3 248

Какъв е според вас идеалният начин за възпитание - строгост или демократичност... родителска близост или индивидуалност?

Как са ви възпитавали вас?
Как мислите да възпитате детето си?

# 1 9 март 2006, 00:12 ч.

София
Мнения: 2 530

По принцип съм за близостта.За мен най-важно е детето да ми има доверие и да е сигурно в мен, естествено и да ме уважава, така както и аз го уважавам от мига в който разбрах, че съм бременна.Никога не съм се отнасяла към него като към по- нисше същество, напротив винаги съм го изслушвала и съм обяснявала нещата от живота. Той няма един зададен въпрос на който да не е получил изчерпателен отговор. И понякога ме учудва, че помни всичко.Много сме си близки и много се разбираме. Дано продължим така. Praynig

Иначе аз съм възпитавана страшно строго. До осми клас лягахме със сестрите ми / имам още две/след "Сънчо". Но най- ме болеше, когато родителите ми се сърдеха и не ми говореха. Това беше най-голямото ми наказание.

# 2 9 март 2006, 09:36 ч.

Мнения: 7 821

Смятам, че истината е някъде по средата. В къщи имаме правила и граници, които не се прекрачват, а ако се случи ги наказвам. Но и поощрението е на почит, много похвали за добре свършена работа, понякога и материални награди. Опитвам се да бъда и снизходителна, та те са просто деца Simple Smile

.
А колко добре намирам средата ... ще покаже бъдещето ...

# 3 9 март 2006, 09:46 ч.

все тук
Мнения: 1 716

Съгласна съм с Ели и вкъщи процедираме по подобен начин - има похвали и награди за послушание и добре свършена работа, но има и наказания за инат, противоречене и непослушание. Златната среда е най-добра, затова се стремя да я намеря.
И още нещо - и двамата родители трябва да са единодушни по въпросите за възпитанието, защото ако единият наказва, а другият глези, всичко отива по д...е.

# 4 9 март 2006, 09:55 ч.

Мнения: 10 758

Цитат на: Ellypr в чт, 09 мар 2006, 09:36

.
А колко добре намирам средата ... ще покаже бъдещето ...

И при нас е същото положение. bouquet

# 5 9 март 2006, 10:06 ч.

София
Мнения: 2 019

Задължително трябва да присъстват и двете форми при възпитанието на децата, според мен. На родителските срещи често обсъждаме този въпрос. Учителката казва, че в класа ни има деца, чиито родители единствено ги поущряват и са с високо самочувствие без нужното покритие. Други са прекалено взискателни, прилагат често наказанието и никога поущрението, от което децата са с чувство на малоценност, и третата група са тези при които се действа адекватно според ситуацията. С една дума всеки път ни призовава да поощряваме децата си винаги когато са се представили добре, но и да не забравяме да бъдем строги при необходимост, защото без наказание е невъзможно доброто възпитание.

# 6 9 март 2006, 10:15 ч.

Мнения: 93

Цитат на: shoshi в чт, 09 мар 2006, 10:06

Задължително трябва да присъстват и двете форми при възпитанието на децата,

Напълно съм съгласна! Децата ми са 3,3 г и 1,6 г., но вече много добре знаят какво е добро и лошо. Най голямото наказание за големият ми син е да му се обидя и да не му говоря. Веднага осъзнава, че това което е направил е неродно и ми се изивява, казва ми че ме обича и повече няма да прави така. Същото е когато и баща му не му говори. А за поощренията при добра постъпка - спор няма. Децата се чувстват щастливи и горди.

# 7 9 март 2006, 10:51 ч.

Мнения: 816

Поощрение

# 8 9 март 2006, 11:16 ч.

Мнения: 3 271

И от двете има, но поощрението във формата на похвали е в пъти повече. За да ги накажа за нещо провинението трябва да е много голямо и системно и тогава наказанието е по-скоро символично като време

# 9 9 март 2006, 12:41 ч.

Мнения: 1 134

Главно поощрения.
Наказание в краен случай под формата на дълбок размисъл на дивана, спиране на всякаква комуникация за не повече от 5 минути, естествено, в много тежките случаи лишаване от ежедневното детско филмче.

# 10 9 март 2006, 12:57 ч.

Мнения: 179

Аз съм за близостта и постоянното показване на обичта към детето ... на първо място то трябва да се чувства обичано и (наблюдения над големият ми син) полезно . Винаги когато направи беля се обяснява колко е лошо това а той нали е добро дете и не трябва да прави така .... та се започват едни целувки и милувки от негова страна, но си има и по строги моменти (къде ли ги няма ) ... Simple Smile

Колкото до поощтренията - да трябва да ги има , но не трябва да се прекалява , защото когато нямаш възможност , а детето е свикнало да бъде поощрявано (по един или друг начин ) си мисля , че ще е много обидено и разгневено .... Все пак мама и тате определят кога ще има и кога не поощтрения и това трябва да се знае(по скоро трябва да е като изключение отколкото като правило ) Simple Smile

Много се раздрънках , но само това са ми напоследък соц. контакти па макар и пред монитора Simple Smile

моля да ме извините Simple Smile

# 11 9 март 2006, 13:29 ч.

Мнения: 377

Прилагам и двата метода, но повече действа похвалата. Наказанията не са рядкост, но той ги приема мирно и кротко без да се тръшка и сърди. Просто чака да свърши наказанието.
Всяко дете е индивидуално и трябва да се намери верния път към него.

# 12 9 март 2006, 19:09 ч.

Мнения: 7 378

Цитат на: DOROTEIA в чт, 09 мар 2006, 10:51

Поощрение

С ОБИЧ най-вече.Прибързаното наказание без да е обмислено води до доста отрицателни последствия.И според мен НАКАЗАНИЕ и ВЗИСКАТЕЛНОСТса две различни неща.Преди всичко трябва мотивация защо се изисква и се коригира поведението на детето в дадения случай.А,вбесен като го пратиш в ъгъла ефекта е нулев.Следващият път ще се скрие когато прави нещо лошо и вие няма да сте приятел на детето си,няма да сподели нищо ,а ще намери "съветници" там където не можете и да предположите.Още веднъж С ОБИЧ И БЕЗКРАЙНО ТЪРПЕНИЕ.