Защо и как четете книги?

Чета всичко освен криминалета, трилъри, любовни и младежки (young adult). Всичко ми е важно - език, сюжет, психологическо изграждане на героите. Затова и съм ужасно критична, особено към новите и модерни книги, повечето от тях не ми допадат. Направих пълния кръг - завърнах се към класиката.

Чета понякога по принуда, защото покрай многото стоене пред компютъра се губи умението, навикът и концентрацията, нужни за възприемането на дълъг текст. Уча мозъка си да се концентрира отново и е трудно. Не искам пилешки мозък, свикнал на няколко минутни сесии, което се затвъждава от постоянното мултитаскване пред компютъра (я да проверя това, я онова, я мейла, я онзи сайт, я това видео, я тази статия, я тази картинка). Шаренийка, всичко блести, мига и иска да привлече вниманието... Тъжна работа.

Чета, защото това ме разтоварва, успокоява. Някой се чувства добре след като излезе на дискотека, друг - след едночасово клюкарене с приятелка, аз - след прочетена хубава книга.
По отношение на жанрове съм всеядна - и трилъри, и любовни, и младежки ( young adult ), и поезия. Даже има периоди, в които чета основно поезия, но тя си ми е слабост, може би защото едно време ме уверяваха, че съм имала и аз такъв талант.
За себе си имам несъзнателен критерий: започвам книгата и до края на първата страница усещам дали ще я продължа. Понякога даже с първото изречение.Общо взето вариантите са три : ще се чете веднага, ще се чете малко по - нататък, и това няма да го чета. На някой може да му звучи крайно нелогично и несериозно, но това ми шесто чувство досега почти не ме е лъгало. Когато започна да чета, ако има как ще спра и да дишам, само и само да я свърша по - бързо. Понякога е гадно, защото имам чувството, че след два дена ще съм забравила за книгата и какво е пишело вътре, но ако ми е харесала, се оказва че си я спомням доста добре.
Само за едно ме хваща яд - напоследък около мен са останали почти само хора,  за които четенето на книги е досадна работа. Това не мога  да го разбера. И ми е гадно ,че няма с кой да седна и да си поговорим така за книги....

Чета всичко без фентъзи, розови и приключенски. Не харесвам и кримките, но чета трилъри.

Чета без да прескачам, ако ми е скучна, оставям я.

Предпочитам електронната книга, много рядко чета хартиена, въпреки че никога не съм вярвала, че аз ще напиша тези думи  страшно ми е удобна, направо съм се сраснала с нея.

Защо? Защото ми е интересно и приятно.

Чета всякак и мога да чета всичко. Трудно се справям с булевардните романи, но ако ме интересува края, ще довърша книгата. Чета хартиени и електронни книги. Чета за удоволствие, а не за да правя пространни анализи после. Ако няма с кого да споделя в обкръжението, споделям в нета какво ме е развълнувало. Важното е да хвана точния момент за всяка книга. Не бих чела например Гогол в момент, в който имам много професионални задължения. Искам да не се чувствам прецакана след като затворя задната корица на книгата и много мразя това чувство.
Последния път го изпитах с Бриджет Джоунс двете части.

Чета разнообразна литература, напоследък доста повече научна.
По отношение на художествената - така и не мога да възприема чик-литите, селф-хелп, както и светата троица - Шафак, Букай, Коельо

Ако преценя, че дадена книга не ми върви в момента, директно я оставям и минавам към следващата. Всеки месец купувам определен брой заглавия, които може и да не чета веднага, но държа да ги имам в библиотеката си

Четенето за мен се превърна в хоби, особено след завършването на университета. През годините на следване четях главно литература свързана с обучението ми и то в огромни количества. След това просто ми беше странно, че няма какво да чета и започнах по-активно да чета художествена литература. Не заспивам без да прочета дори и една страница. Просто обичам да чета... Разтоварва ме. Забравям проблеми, грижи, както се казва "пренасяш се в един друг свят". Не чета по диагонал, затова може би спадам към по бавно четящите. Харесва ми да обмислям какво чета. Относно жанровете- зависи от настроението ми- криминални, трилъри, фантастика, не съм голям фен на любовните романи, но класическите на Джейн Остин или сестрите Бронте ми харесват. Също така се "спускам" и  на поезия. Обожавам Агата Кристи, а от съвремените харесвам Клайв Къслър и Матю Райли. Голям фен съм на Тери Пратчет, покрай неговите книги се запалих по фантастиката. В момента 8 книги ме чакат да ги прочета, а имам планове за още 10   Много често чувам и чета, че човек имал някакъв праг за книгите, преминавайки го -ще довърши книгата (става въпрос за страници). Скептична съм към това изказване, от книги не се отказвам, но се е случвало да ми доскучае някоя и да я зарежа и на по-късен етап да я дочета. Установих обаче , преди няколко години, че и трите книги , които съм зарязала за по-късен етап , съм на около 75 стр. +/- 2,3 страници   Така че може би има нещо вярно.

Относно електронни/хартиени- предпочитам хартиените. Обожавам миризмата на нова книга  

Подкрепям написаното.

Попринцип "светата троица" и на мен ми е омръзнала, но Шафак има и добри неща, колкото и комерсиална да е.

Аз Шафак не бих я сложила до Букай и Коельо. За мен "шумът" около тях е доста различен и хората, които ги харесват  - също. Мисля, че все още не е станала "любима авторка на манекенки и фолкдиви", както биват определяни другите двама.

Селф-хелп литературата ми е на най-долното ниво литература, ако може изобщо да се нарече така.

Почти не чета съвременна литература, освен фентъзи. Стана много претенциозна, не се откривам вътре. Мураками, примерно, или Орхан Памук - това не са моите проблеми. Ако Джоан Харис се брои за чиклит, о, да, чета я с удоволствие. Много често посягам към филмирани романи, за да видя какво е провокирало някого да превърне книгата във филм. Към фентъзито, обаче съм много претенциозна, има може би само двама или трима автори, които отговарят на критериите ми. Обожавам класиките. На моменти са наивни с проблемите си, на моменти се чувстваш по абсолютно същия начин като главния герой, което е странно, защото ви делят стотици години.
Чета основно вечер в леглото, затова книгите се четат баааавно. Но ваканциите наваксвам. /май си издадох професията/
Чета и нехудожествена литература на тема религии, история и история на изкуството.

За мен дъното е езотеричната литература  

Най-тегавата - ако мога да използвам тази дума, книга за мен е Музей на Невинността на Памук. Хубава идея, обаче ме измъчи с безкрайни повтарящи се описания, които за мен бяха откровено скучни. Прескачала съм страници и дори не помня, дали прочетох финала или не  

Друг автор, с който не се сприятелихме въпреки усилията ми е Пратчет. Много харесвам идеите му, допада ми и оригиналният му стил, но толкова.

Като цяло фантастика не харесвам освен Дъглас Адамс, когото обожавам, но не знам, дали се води точно този жанр.

Иначе от моите си жанрове любими са ми Докинс, Пинкър, Сейгън, Денет и т.н.

От художествената съм влюбена в Капоти и Уди Алън 

О, езотеричната пък изобщо не влиза в разбирането ми за литература.

И аз се "мъча" с турска художествена литература напоследък.
Обичам да чета, но нямам време и средства за закупуване на книги.
Затова се опитвам да чета електронни книги на телефона.

Чета, защото ми доставя огромно удоволствие. Не си представям да не чета изобщо. Хората, които не четат, са ми странни. Чета бързо, но не е "по диагонал", всичко прочетено ми остава в главата. Обичам от време на време да препрочитам любими книги.

Чета всичко без фентъзи/фантастика и любовни романи. С първата категория не се сприятелихме, просто не ми допадна въпреки многократните ми опити. Любовните романи ги намирам за блудкави. Какво да чета избирам според настроението си и моментното си състояние. Ако се чувствам изморена и напрегната, чета криминалета, трилъри, исторически романи (художествени; не научна историческа литература) - наричам ги "развлекателна литература" и ги чета, защото хем са увлекателни и ми е приятно да ги чета, хем не ме натоварват. В останалото време чета класическа литература или научна такава.

Чета вечер в леглото - вреден навик, но така съм свикнала да чета легнала, че ми е неудобно и странно да чета седнала - независимо дали на стол, фотьойл, диван или друго. Чета хартиени книги, все се чудя за електронна и сигурно скоро ще си купя четец  - поне да пробвам.

Чета за удоволствие. Като напоследък го намирам в странни размисли за живота,смъртта, отношенията между хората. Още по-странното е, че ги намирам в тийн книги и приказки или фентъзи ако щете. Урсула Ле Гуин с поредицата "землемория" не ме остави докато не прочетох всичко. Ерик Еманюел Шмит също не ме разочарова, както обикновено, последно с Миларепа. Не обичам сдъвкани книги, с които някой се опита  да ми наложи неговите виждания за нещата и в които нямаш за какво да се замислиш.
Шафак не можах да я докарам до никъде. Може би не и е бил момента. Не чета любовни, женски и особено с много разпространените напоследък "порнографски", както ги наричам, книги. За мен това са твърде лични неща, приемам  ги като магия между двама души, чието място е в спалнята на всеки с любимия човек, а не на показ.
Относно КАК? Чета бързо, но когато нещо ме жегне или ме накара да се замисля препрочитам абзаца или страницата или дори цялата глава отново и отново, докато стане част от мен или аз от нея.
Чета на електронен четец. Ако някоя книга ме впечатли и смятам, че трябва да е част от библиотеката я купувам, като например Достоевски -класика която трябва да присъства в библиотеката. Дори търся стари издания с добър превод и добро качество. В днешните издания има безумни преводи.