В неделя участвах в телевизионен дебат за алкохола и децата, за ролята на родителите и учителите при този проблем. Поводът беше зверско напиване в училището на синовете ми. Те не бяха замесени, но въпросът не може да не тревожи всеки родител. Позицията ми, разбира се, беше, че подобно нещо е недопустимо. За времето, когато са в училище, децата са под контрол на учителите, значи, учителите са отговорни, ако има инциденти в учебно време. Дотук добре.
Обаче днес Сашко се прибра от училище и ми каза, че учителите го гледали накриво и направо го обвинявали, че преднамерено съм подронвала авторитета на училището. Много ми домъчня за него, честно казано, не очаквах, че ще му се нахвърлят. Казах му, че съжалявам, че заради мен си има неприятности, а той само вдигна вежди:
"Не си казала нищо, което да не е вярно. И се гордея с тебе."
Не издържах и избягах в другата стая да подсмърчам.
И аз се гордея с него.