Децата се нуждаят от ласка и внимание

  • 3 654
  • 38
  •   1
Отговори
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
ДЕЦАТА СЕ НУЖДАЯТ ОТ ЛАСКИ И ВНИМАНИЕ, ИЗТЪКВАТ УЧЕНИ ОТ ХАРВАРД

автор: Алвин Пауъл
Харвард Юнивърсити Газет
09.04.1998

Може да се окаже, че американският принцип “остави го да се наплаче” в отношението към децата води до повече сълзи и страхове у възрастните, твърдят двама учени от медицинския факултет на Харвардския университет.

Вместо да оставят бебетата да плачат, родителите трябва да ги прегръщат, да ги утешават при плач и да ги вземат в своето легло, където те ще се чувстват на сигурно място, препоръчват Майкъл Л. Комънс и Патрис М. Милър от катедрата по психиатрия към харвардския факултет по медицина.

Двамата учени изследват практиките на отглеждане на децата в САЩ и в други култури и заявяват, че широко разпространената американска практика да се слагат бебетата да спят в отделно легло, дори в отделна стая, и да не се откликва бързо на плача им може да води до случаи на посттравматичен стрес и панически разстройства, когато тези деца пораснат.

Ранният стрес в резултат на отделянето предизвиква промени в бебешкия мозък и прави бъдещия възрастен по-податлив на стрес през целия му живот, твърдят Комънс и Милър.

Родителите трябва да разберат, че оставянето на бебето да плаче без нужда го уврежда трайно, казва Комънс. То променя нервната система и я прави прави свръхчувствителна към бъдещи травми.

Изследването на харвардските учени е уникално, защото те възприемат интердисциплинарен подход, разглеждащ мозъчните функции, емоционалното развитие на бебето и културните различия, отбелязва Чарлс Р. Фигли, директор на Института по травматология към Щатския университет на Флорида и редактор на “Журнал по травматология”.

Много необичайно, но и особено важно е съществуването на подобно интердисциплинарно изследване, казва Фигли. То обяснява различията в емоционалните реакции на децата в различните култури и в способността им да се справят със стреса, включително с травматичния стрес.

Според Фигли работата на Комънс и Милър проправя пътя за бъдещи изследвания и би могла да окаже въздействие в най-различни области от усилията на родителите да стимулират интелектуално децата си до практики като обрязването например.

Комънс е преподавател и научен сътрудник в катедрата по психиатрия от 1987г. и е участник в протрамата “Психиатрия и законодателство”.

Милър е научен сътрудник към програмата “Психиатрия и законодателство” от 1994г. и асистент по психология в Щатския колеж в Сейлъм от 1993г. Магистърската и докторската й степен по човешко развитие са от Висшето училище по педагогика.

Според двамата учени американските практики са повлияни от страха, че децата ще израснат зависими. Но те твърдят, че родителите са на грешен път – физическият контакт и окуражаване правят децата по-уверени и по-способни да формират зрели взаимоотношения, когато в края на краищата станат самостоятелни.

Толкова много наблягаме на независимостта, че се стига до някои много негативни странични ефекти, казва Милър.

Двамата учени станаха център на обществено внимание при представянето на доклада си на годишното събрание на Американската асоциация за напредък на науката във Филаделфия.

На базата на данни, обработени от Милър и събрани от Робърт Ливайн, професор по педагогика и човешко развитие, двамата учени правят сравнителен анализ на американските практики за отглеждане на децата и тези в други култури, в частност при народността гусии в Кения. Майките гусии спят заедно с бебетата си и откликват веднага, щом бебето заплаче.

Майки гусии, на които пуснахме видеозаписи на американски майки, се разстроиха от това колко дълго време минава преди тези майки да откликнат на плача на бебетата си, пишат Комънс и Милър в изследването си.

Начинът, по който сме гледани като деца, рефлектира върху цялото ни общество, казват Комънс и Милър. Повечето американци не обичат да ги докосват и се гордеят с независимостта си до степен на изолация, дори когато преживяват трудни или стресиращи моменти.

Въпреки баналната мъдрост, че децата трябва да се научат да бъдат сами, според Милър много родители “клинчат” и отначало държат детето при себе си. Освен това, щом веднъж се научат да пълзят, много деца така или иначе сами намират пътя до спалнята на родителите.

Американските родители не бива да се притесняват от това поведение и не бива да се боят да се отнасят със своето бебе като с бебе, казват Комънс и Милър. Родителите трябва да се чувстват спокойни да спят с бебетата си, да държат малкото си дете наблизо, евентуално на отделно легло в същата стая и да утешават бебето, когато плаче.

Има начини да отгледаш бебе и то да порасне независимо, без да го подлагаш на травма, казва Комънс. Моят съвет е да се създава у децата чувство за сигурност, така че да могат да пораснат и сами да поемат евентуални рискове.

Освен страховете от зависимост, учените твърдят че и други фактори са участвали във формирането на нашите практики при отглеждането – например страхът, че децата ще попречат на сексуалния живот на родителите, ако споделят тяхната спалня, или опасенията на лекарите, че родителят може неволно да нарани бебето, спящо в неговото легло. Забогатяването на нацията също е подпомогнало тенденцията към отделяне, като е дало възможност на семействата да купуват по-големи жилища с отделни стаи за децата.

Резултатът според Комънс и Милър е нация, която не обича да се грижи за децата си, агресивна нация, характеризираща се с неустойчиви взаимоотношения, лишени от физичекси контакт.

Мисля, че в нашата култура има истинска съпротива срежу грижовното отглеждане на децата, казва Комънс. Но наказанието и изоставянето никога не са били начин да се възпитат топли, грижовни независими хора.


Преведе Basilisk от http://www.news.harvard.edu/gazette/1998/04.09/ChildrenNeedTou.html

# 1
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Странно, като цяло добре, но какво значи бебето да е в отделно в контекста на оставянето да плаче дълго  newsm78
От началото на плача до стигането до леглото не отнема толкова повече време, отколкото, когато бебето заплаче в семейното легло.  Rolling Eyes

# 2
  • Севлиево
  • Мнения: 1 666
Според двамата учени американските практики са повлияни от страха, че децата ще израснат зависими. Но те твърдят, че родителите са на грешен път – физическият контакт и окуражаване правят децата по-уверени и по-способни да формират зрели взаимоотношения, когато в края на краищата станат самостоятелни.88888888888888888888888

Абсолютно съм съгласна с мнението на американските учени. За щастие съм на верен път в отглеждането на дъщеря ми Grinning/поне според статията/

# 3
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Става дума за практиката изобщо детето да е отделено в друга стая и друго легло.
Мисля, че статията акцентира върху ползите от Attachment Parenting и влиянието му върху бебетата и децата като малки и като по-големи.

# 4
  • Мнения: 2 768
Назад са "напредничавите" американци!!!!!!! Laughing
Абсолютно подкрепям статията с опита си! Peace

# 5
  • Мнения: 3 447
Крайно време беше някой да стигне до тези изводи и по "научен път" newsm10

# 6
  • Smolyan
  • Мнения: 1 398
Статията е хубава и полезна за майки, които по изключение оставят децата си да плачат и си мислят, че така ги възпитават. Надявам се те да са малко. Такива изследвания има безброй и са противоречиви. Например : кърмете децата си, защото това е най - доброто, дава всичко необходимо; не, не ги кърмете, защото има риск от сърдечни заболявания и майката може да предаде и други неща освен полезности, с АМ виждаш изяденото количество; децата трябва при вас да спят, защото това им дава увереност; децата трябва дасп ат отделно за да свикнат да се оправят сами и да не бъдат наранени и травмирани ако видят секс; забелвайте пишлето, защото има опасност от инфекция; не, не забелвайте има опасност от /немога да си спомня името на болестта/, до пубертета то само ще се забели; има още много за ваксините, захранването, проходилките ...
Мисля, че отношението на майката към бебето си зависи от нейния характер, възпитание, как разбира тя нещата и хората около нея. Аз обичам детето си и знам че 99 % от майките не биха оставили детето си да плаче, защото така ще го научат на самостоятелност.
Дълго сатна извинявам се  Embarassed Hug

# 7
  • Мнения: 2 407
Съгласна съм със статията!

# 8
  • Мнения: 1 866
Става дума за практиката изобщо детето да е отделено в друга стая и друго легло.
Мисля, че статията акцентира върху ползите от Attachment Parenting и влиянието му върху бебетата и децата като малки и като по-големи.

Все пак не мога да приема, че децата на всичките ми познати в чужбина, където е масова практика бебетата от раждането да спят в отделна стая, са травмирани. Моята дъщеря спи сама от 2-месечна възръст и бих казала, че дори ме учудва липсата на страх, която проявява. Например се разхожда в апартамента и влиза в тъмните стаи, та чак притваря вратата и голям смях пада. Аз дето съм спала в едно легло с майка си продължавам да съм ужасно страхливо същество. Мисля, че не може да се правят еднозначни заключения. Всичко зависи от цялостното възпитание на детето, както и от темперамента и характера му, а не само дали спи в една стая с родителите си. А това да си оставяш детето да плаче е също много относително. Аз съм оставяла дъщеря ми да плаче в умерени дози и в резултат на това като стана на  3-4 месеца приключихме с безсънните нощи. И това е защото е свикнала като се събуди по някое време да се занимава сама и после пак да заспива. Няма нужда някой да притичва през 2 часа, за да я приспива. Тя по принцип и не плаче, де. Най-много да развихри някоя игра посред нощ и баща й е ставал само да й напомни, че е време за сън и не може да се провиква на куклите посред нощ. След което утихва и това е.

В заключение ще кажа, че съм спряла да чета подобни статии. Достатъчно книги изчетох преди да родя първото си дете, достатъчно семейства наблюдавах и можах да сравня резултатите между тези които спят с децата си (по-често срещано в България) и тези които не спят с тях (по-често срещано на Запад). Нито при едните, нито при другите съм забелязала травмирани деца.  Единствената фрапираща разлика е в уморения вид на майките които успокояват по цели нощи децата си в сравнение на тези, които от бебешка възръст са направили всичко възможно, за да не им се налага това. Вторите може би са по-големи егоисти, признавам го, и някак си може би изглеждат по-студени в подхода си. Но това не означава, че не даваме обич на децата си. И че те не растат щастливи. Освен това има един културен елемент : мъжът ми не е българин и  в неговите разбирания спането на детето при родителите е абсурд. За цялата му рода също. Тука пък майка ми чупеше ръце как така сме оставили детето само да спи и сега с второто от сега ни подпитва къде щяло да спи.  Grinning Мисля, че всеки си решава, а учените на всеки 10 години си променят мнението и ми се струва абсурдно да правим всичко каквото пишат.

# 9
  • Мнения: 14 133
Аз съм за ласките и вниманието!!!

# 10
  • Мнения: 953
Ласките и вниманието, когато е необходимо, но не е лошо кагато се заинатят да се оставят да по реват, за да се научат, че не всичко трябва да става както те искат. ДА НЕ БИ В ЖИВОТО ВСИЧКО ДА СТАВА КАКТО ГО ИСКАШ. Те трябва да знаят това и да се научат от малки.

# 11
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Аз съм за ласките и вниманието!!!

И аз, но не в МОЕТО легло!
Не мисля, че след като спят сами в стаята си значи, че по някакъв начин са травмирани. Аз се отзовавам на всяко "мамо" до определени граници. Ако за десети път иска да сменя играчката с която спи и аз откажа, значи ли това, че съм лоша майка?

# 12
  • Мнения: 918
 Моя син спи в отделна стая, но никога не съм го оставяла да реве Naughty гушкаме се много, той е много любвеобилен. Смело мога да кажа, че откакто спи сам в стая, сънят му е много по-спокоен, спи си по цяла нощ, без да се събужда.

# 13
  • Мнения: 3 034
   За пореден път се убеждавам, че всичко, свързано с възпитанието, е 'разходка' по тънък лед. Мисля, че е много важно децата да усещат обич постоянно и увереност, че имат опора. От тук нататък дали ще спи отделно и от кога е въпрос на усещане на родителите. Simple Smile

# 14
  • Мнения: 8 769
Ами не е лошо като идея, даже и аз го спазвам, но не мисля, че имам особени постижения.
И двамата искат да спят до родител. Обаче спят адски неспокойно-ритат, блъскат, малкото става, сяда, ляга, тръшка се постоянно...Еднакво недоспала съм и когато се опитвам да ги оставя в техните легла, убеждавайки по цял час през нощта, и когато "спят" в нашето легло. Tired
За оставянето да си поплачат-да, съгласна съм със статията. В същност, не мисля, че детето плаче "за няма нищо". Винаги има причина то да плаче. Само не знам как да обясня на господа учените, че понякога се е налагало да оставя бебе да реве, за да мога:
а/ да отида то тоалетна
б/ да му направя яденето
в/ да извърша нещо наложително пак за него
А моето малкото реве, просто защото мрази да стои само. Сега вече, пълзейки и вървейки подпирайки се, става малко по-лесно и плачът е намален до минимум.

Общи условия

Активация на акаунт