Отговори
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Мили момичета, мисля, че това е важен въпрос. Моля ви да споделите - като връщате лентата на зад - сеща те ли се за признаци, които биха помогнали на бременната жена да разбере, че нещо с плода не е съвсем наред?
Вярно е,че за всеки ужаса е настъпил неочаквано... но често като със забременяването- като се върнем назад откриваме, че има много дребни детайли, които ако знехме какво значат, биха могле да ни подскажат, че евентуално нещо не е наред.
Моля ако мода реши, да махне темата, но предполагам това е важно за много бъдещи майки /особен неспокойни като мен - независимо с повод или без/.
Благодаря ви   bouquet

Последна редакция: вт, 07 мар 2006, 11:19 от [desi]

# 1
Това е много хубава тема и лично аз ти благодаря за нея! Аз се притеснявам да пиша за това, защото тук ще влизат много бъдещи майки и това може да ги притесни излишно! Все пак ще кажа нещо по темата. Аз имах болки ниско в корема. При кихане или кашляне направо ме срязваше! Мислех, че е нормално и в повечето случаи е така, но не и при мен! Изведнъж след прилошавания, гадене и липса на апетит, се почувствах така, все е дно не съм бременна. Странна е чувството, дори не знам как да го обясня. Стана ми по-леко, започнах да ям нормално...Знам, че някои ще сметнат, че това е нормално, но за мен не беше! Ще спра, за да не ви отекчавам!
Все пак, не се притеснявайте, ако имате някякви подобни "неща", това не значи, че ще се случи най-лошото!
Благодаря ви много, че ви има!  bouquet

# 2
  • Мнения: 2 257
Темата наистина е важна, но смятам, че бъдещите майчета нямат никаква работа в този клуб, както и ти мило момиче! Hug Не трябва да има сянка на съмнение в тях, че всичко ще е наред! Не ми се иска да четат ужасии, точно когато трябва да са най-спокойни и щастливи.
Но тъй като темата е интересна, нека кажа нещо наистина интересно. При първата бременност забравях, че съм бременна - от ден първи не усещах гадене, прилошаване, имах сили, само ми се спеше и гърдите ми бяха огромни и болезнени. Всичко вървеше прекрасно, въпреки липсата всички там тежки признаци на бременност, видеозони със снимки на бебоча, до 12 седмица....Тогава стана страшно.
Втората бременност - точно обратното - лошо, ама лошо, две не виждах, повръщах, киселини, всякакви миризми ме влудяваха, едвам се влачех, просто ми беше адски трудно - което само ме радваше, защото наивно вярвах, че така трябва да протича вече една истинска бременност - особено след несполучливия първи опит...Вечерта преди деня, в който откриха спрялото сърчице драйфах като за световно...На другия ден - отново кошмар....
От тогава не знам на какво да вярвам, на нищо май - очевидно при мен и двата варианта не значеха нищо...След направените абсолютно всякакви изследвания се оказа, че ни няма нищо - нито на мен, нито на мъжа ми. Ирония...
Сега обаче държа да отбележа, че моят случай е много специфичен и строго индивидуален - два миседа един след друг ( без открита причина при това) не се случват под път и над път, така че не трябва никой да се съотнася към моя опит, когато чете това. Изобщо мисля, че темата не е подходяща за четене и не знам дали не е по-удачно да се махне - всички волно или неволно четем такива неща, колкото и да ни е страх и не мисля, че бъдещите майки е добре да четат подобни истории.

# 3
  • Мнения: 3 537
 Съгласна съм, че темата  в никакъв случай не трябва да се чете от бременни. Аз вече имам 2 деца, а като чета тук , направо тръпки ме побиват.Аз съм от тези, които много си внушават и ако бях бременна и както сега случайно попаднах тук/защото по заглавието не разбрах за какъв проблем става въпрос/, направо щях да се побъркам! Не съм преживяла такова нещо, сигурно и не знам как точно се чувствате, ако съм ви обидила с нещо, моля- простете ми! Praynig

# 4
  • sofia
  • Мнения: 562
разбирам Катнадийн, предполагам и повода по който задава въпроса и аз си задавам същия въпрос!не че ме е шубе и не си откривам никакви симптоми но все пак тъй като не са ме гледали от 2 февруари на видеозон ако има такъв проблем какво става?!наистина ли няма начин да се разбере без преглед........

# 5
  • Мнения: 7 109
Ако обичаш, много ще те замоля да не мислиш щуротеки. Това е с най-добри чувства. Позволявам си да ти го кажа, защото ти си много здравомислещ човек и писанията ти са винаги в 10-ката.
catnadeen, незнам от какво е продиктуван страха ти в момента, но е много по-добре ако имаш някакви съмнения да ги споделиш с лекаря си. Именно и затова в началото на бременността АГ се посещава през 2 седмици. На бъдещите мами мястото им е в отчетните теми поне до термина   bouquet.   
По-добре притесни наблюдаващия те лекар без причина, това е от моя личен опит, т.е. нещата които аз самата не съм правила и ще се старая да не се повтори. 

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 6 926
Ще сподеял симптомите за преждевременно раждане, защото аз ако знаех тогава мисля че можеше да бъде предотвратено.
В 27 г.с. започна да ме присвива корема ниско долу , втвърдяваше се на камък и чувствах тежест (кето доктора ми нарече нормално) и аз стисках зъби. БОлката се усилваше дотам, че лягах на пода и чаках да ме отпусне.
Другото усещане беше тъпа болка около срамната кост - все едно съм се опитвала да правя шпагат (не мога).
Това продължи няколко дни, аз чаках деня за конслултация , за да споделя, но така и не го дочаках, 2 дни преди него родих.
Имам друго раждане преди това, но започна по друг начин, затова не разбрах какво става, до последно мислех, че ще лежа за задържане. Sad

# 7
  • София
  • Мнения: 1 941
Мила catnadeen Hug, разбирам тревогите ти. Мога да ти споделя моя горчив опит, но те съветвам да не се вглеждаш много във всичко, защото направо се полудява.

Сега по темата. След моя мисед се сетих, че както бях започнала трудно да закопчавам дънките изведнъж сякаш се поотпуснаха. Една приятелка ми викаше - не ти ли са тясни, а аз гордо, че още изглеждам добре и отговарях "Неее!" И гърдите ми не бяха вече толкова напрегнати. Това е! И после последва лекото зацапване и тъжния край.  Sad

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Благодаря момичета!
Аз малко съм притеснена.
А пуснах темата защото ако недай бог някой се притесни - по-добре да има къде нещичко да попрочете. Честно казано аз имам една прекрасна немска книга описваща май всички възможни лоши неща - та тя е доста по-страшен съветнки от вас. Но понякога човек е много притеснен и е хубаво да има къде да надникне - знае ли човек може вашите съдби да спомогнат някой да реагира СВОЕВРЕМЕННО и ако е възможно поне от някои неща да сепредпази.
Благодаря ви! От сърце и съжалявам за темата - предполагам и вас натъжава, може и да притесни някого... но мисля, че наистина може и да помогне!

# 9
  • Мнения: 3 591
Tук и е мястото на темата, никой няма да се разсърди.
А ти се успокой - всичко ще е наред. Тук си имаме много ангелчета хранителчета и ще ги помолим да бдят над твоето бебе  bouquet

# 10
  • Мнения: 357
Ами прочетох я темата, как няма да я прочета, точно защото става дума за проблеми и НЕ се препоръчва за бременни.
Моя опит - дори и да усетиш лоши признаци, НИЩО не зависи от теб! Дай шанс на бебчето си и не го товари с твоите страхове, твоята съдба НЕ е негова съдба!
Знаеш ли колко пъти до сега сънувам, че кървя - веднъж плача, веднъж съм отчаяна и си мисля, че никога няма да стана мама, но най-хубавото беше, когато веднъж казах силно насън: "Ще се боря, независимо от броя на несполучливите опити!" Имам един спонтанен аборт на живо и десетина на сън...НО...вчера видях да тупка малкото сърчице, дори един зачатък на ръчичка ни махаше...това ми дава сили

# 11
  • Мнения: 218
Мила catnadeen, няма да споделям признаци за проблеми, защото нищо не ми е подсказвало какво ще стане. Искам само да ти споделя как от страх си предизвиквах такива. При първата ми бременност още в началото прокървих, но задържах плода с помощта на много лежане и различни там хапове. Когато разбрах, че с детето нещо не е наред и реших какво да предприема спрях хапчетата. Спряха и кантракциите. 20 дни до прекъсване на бременността ми в 28г.с. нямах никакви проблеми. Никакви болки. Мечтана бременност, само детето да беше здраво...
С това искам да ти кажа и на теб и на всички бременни тук: не се вторачвайте в себе си, не мислете за това какво лошо може да стане. Отъсете се от страховете си и сложете розовите очила. Успокойте се и вярвайте, че всичко ще бъде наред и скоро ще гушкате мечтата си. Прегръщам ви. Hug

И както каза [desi] ще помоля моят ангел Виктор да бди над вашите бебета.  bouquet

# 12
  • София
  • Мнения: 1 067
Всеки път като отворя форума и хвърлям по един поглед и тук. Макар че имам изрична забрана от мъжа ми, а не съм бременна.
Просто тук намирам най-много сродни души... хора като вас, които са преживели болката и сега гледат напред, макар самата болката никога да не отмине напълно.

За симптомите какво да кажа... аз знаех, чувствах го...имах бледо течение, което се усили, а гърдите ми спаднаха. Май това беше най-същественото... иначе ми ставаше лошо дори и тогава.  А и още при първия преглед термина който ми изчисли лекаря беше седмица назад, от това което аз си бях изчислила, тоест бебенцето просто си е изоставало още от началото, но аз си мислех че е нормално, или поне че ще си навакса. Но нали знаете, при всеки е индивидуално...

    

# 13
  • sofia
  • Мнения: 562
момичета извинявам се ако въпроса ми е глупав, но то е заради невежеството ми! както казах не се притеснявам за сега че нещо не е наред!та въпроса ми е следния, ако плода умре в утробата на майката и няма кървене тя няма как разбере че има проблем ако не я гледат на видеозон, то белята вече е станала все пак остава въпроса има ли опасност за майката???

# 14
  • Мнения: 3 537
За симптомите , аз както казах  и преди,много си втълпявам.Например когато родих още ми се струваше че в корема ми  някой рита. Направо смешна работа. А на зълва ми братовчедката и мислела че детето рита, а то било контракций. Организмът и се е мъчел да изхвърли умрелия плод. Две седмици го носела в себе си мъртъв , без да разбере. Акушерката също!!! #2gunfire

Общи условия

Активация на акаунт