С него се знаехме само от далече, той знаеше коя съм и аз знаех той кой е, но никога не сме говорили. Преди няколко месеца се запознахме по негова инициатива. Излизахме, няколко пъти на кафе и всичко беше нормално, до момента, в който разбрах, че всъщност си има приятелка, с която живее от 1 година (тя се е преместила при него малко след като са започнали да излизат). Веднага си помислих, че иска просто да се позабавлява и му казах да не ме търси. Той продължи да настоява да се виждаме и аз накрая се съгласих. Започнахме отново да излизаме, да споделяме, да си говорим. Не знаех какво иска от мен, вече се чувствах объркана, дойде момент в който той ми каза "Обичам те". Стоях и го гледах, не исках да вярвам на това, което каза. Мина доста време, стигна се и до интимности. Не съм била любовница на никого до сега, не искам и да бъда, за това го попитах какво ще правим, какво иска той, ще се раздели ли с нея или не. Неговият отговор беше, че точно в момента не може да я остави, защото му е жал за нея. Търси ме постоянно, държи се с мен все едно сме заедно, иска да знае постоянно къде съм и с кого съм. Уж ме обича, но все още не се е разделил с нея. Обичам го, но не ми харесва този начин на живот, а той не иска да вземе някакво решение. Не знам какво да правя, не знам дали наистина ме обича, не знам дали някога изобщо ще се разделят, за да бъдем заедно... Колкото и да не ми се иска да го призная, явно не ме обича достатъчно. Та нали ако обичаш някого ще направиш всичко възможно за да сте заедно? Тя е доста нестабилна, много често изпада в депресии и всъщност това е неговото оправдание, че ако я остави тя ще изпадне отново в депресия. Ходим заедно да пазаруваме, да избираме обзавеждане за новата му къща (живеят в апартамент, къщата е нова и още не е обзаведена), държи се с мен все едно сме заедно.
Дайте съвет, какво да правя.... Да му дам ли още малко време или да прекратя това безумие?