Може ли една разведена с дете да намери щастието си?

  • 3 651
  • 27
  •   1
Отговори
  • In transit
  • Мнения: 11 709
Може би неправилно задаодх въпроса си, но този въпрос ме мъчи от известно време. Когато се разведох бях щастлива, защото брака ми беше един тормоз. След това намерих човека, който ме носеше на ръце, грижеше се за детето и мен, просто перфектния дето се казва. И всичко това до един момент, в който детето изплеска "Тихо да не чуе тати, че си тук" ( щеше да идва да го взема) И това след като почти 2 години бяхме заедно и той се грижеше като истински баща за него. Тогава всичко се обърна... думите бяха казани, той започна да се отдръпва леко. Усетих го и поговорихме. Каза ми, че ако съм била сама, нещата щяха да се развият по-друг начин. Заради мен той беше направил много жертви и това му дойде много. Мисля, че беше приел това дете в себе си и след тези думи разбра, че то винаги ще гледа на него като на чужд. Детето естествено не разбра какво точно е казало, т.е смисъла на казаното...Много ми е болно. Връзката ми се разпада пред очите ми. Обичам този човек, детето също... Мислех, че съм намерила щастието си... явно съм се заблудила. Започнах да си мисля, че никога няма да намеря мъж, който да ме обикне с детето истински. Мъже само има, но това не е което искам аз. Аз съм човек, който дава любов и който търси любов. Това осмисля живота ми. Чувствам се страшно самотна и наранена. 

# 1
  • Мнения: 2 863
Здравей,
Няма да правя опит да те утешавам... Мога само да ти кажа, че явно така е било съдено да стане... Странно е, че от една реплика може да се разпадне стабилна връзка.... Някак нелогично  ми звучи... Приятелят ти би трябвало да знае, че не бива да се конкурира в сърцето си за любовта на детето ти... Грижил се е , обичал го е, но би трябвало да знае, че най-доброто за детето ти е да познава баща си, да има връзка между тях....В това е смисъла  да обичаш- да правиш най-доброто за някого, дори и ако то не е  непременно най-доброто за теб...А и някак си не си пасват нещата- обичал детето като свое, но ако си била сама е щяло да  е различно.... помисли си върху това- има какво да видиш.... Hug

# 2
  • Мнения: X
Да, прилича на нещо като "търсих си повод".... Ако наистина ви обича и двамата ще забрави тази случка, ще приеме че детенце си има биологичен баща и това е нормално!!!

# 3
  • София
  • Мнения: 6 999
Много съжалявам за това, което се е случило.

Аз също си задавам този въпрос напоследък във връзка с това, което ме очаква. Но... за момента поне съм на мнение, че никога няма да мога да направя "истинско" семейство - мама, татко и аз. За това и смятам ако и когато намеря мъж, който да е до мен, да не се опитвам да го правя баща на детето ми, защото тя си има вече такъв и дори той да не пожелае да я вижда или да се грижи за нея - това няма да промени нещата с нищо.

# 4
  • Мнения: 357
Незнам......
И аз това се, чудя! Моето детенце е още много мъничко и не разбира какво става около него, баща му още не е рашил дали иска да му бъде баща... И аз като теб си задавам безброй въпроси, на които отговор нямам!
Не смятам, че мога да ти дам съвет, но мисля, че Isa е права. Семейство от типа "мама, татко и аз" няма да се получи, защото винаги ще го има биологичния баща.
Наистина незнам какво друго мога да ти кажа, освен че както винаги трябва да си силна заради детенце!
Искрено ти желая да намериш щастието си независимо дали с този или с друг човек! Аз лично ще следя темата ти с интерес.   bouquet

# 5
  • Мнения: 2 863

Но... за момента поне съм на мнение, че никога няма да мога да направя "истинско" семейство - мама, татко и аз. За това и смятам ако и когато намеря мъж, който да е до мен, да не се опитвам да го правя баща на детето ми, защото тя си има вече такъв и дори той да не пожелае да я вижда или да се грижи за нея - това няма да промени нещата с нищо.

Според мен точно това е разковничето- един мъж може много да обича едно дете, може да се грижи много повечече от родния баща, но ако всички са наясно, че няма как да се избегнат( а и не бива поне според мен) връзките с  биологичния баща, всички ще живеят много по лесно и може би много по-шастливо. Майката- защото няма да й се налага да подменя стойности и роли по отношение на бащата; Мъжът, който колкото и да обича детето винаги ще знае, че той си има баща и не бива да иска да го измести от съзнанието на детето; Детето- което няма да се чувства притискано да определя чувствата си, което е най-важното поне за мен- много рядко децата наистина отхвърлят биологичния си родител, дори ако той/тя не се грижат, не присъстват... то пак си ги обича.  И аз си мисля, че няма по-добър вариянт от този, всички участници в една таква семейна ситуация да го разбират това и да нямат прекомерни очаквания едни към други.

Освен това мен лично много ме смущава това клиширане непрекъснато" няма да сме нормално семейство"!!! Едно семейство е нормално, тогава, когато всички живеещи в него се чувстват добре и обичани. Семейството може да остане и от "майка и дете" и пак да са щастливи- всичко е въпрос на вътрешен избор и житейска философия. Аз лично не бих била доволна да имам "нормално" семейство, но да не виждам очите на мъжа си или други по неприятни неща, които са масова практика...

# 6
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Аз също считам, че прилича на търсил съм си повод.
Има и друго - мисля, че пропускаш и други неуредици във връзката ви - т.е. считаш, че това е причината ама това е само ПОВОДА - причината е много по-дълбока и различна.
Потърси къде е проблема - със сигурност нее само в детето. МОже да е в много дребни неща произтичащи от наличието на дете, но надали е само това. А ако е само това - то твоя човек не е дозрял да прави СЕМЕЙСТВО. Да може да бъде любовник, но не е готов да поеме отговорност за семейство с дете и проблема не е в това, че детето не  е негово.
или има и други проблеми, или той не си струва за по-сериозна връзка.
Нелогично е за ДЕТСКИ приказки да съсипеш връзката си - т.е. или не е само това или човека се държи детински.
Успех и бъди сигурна, че ако не той - ще намериш друг! Има много доказателства - изилишно е да ги давам - всеки знае за тях, но в трудното не ти се вярва, че и ти ще изплуваш на повърхността. Но и да не вярваш - не спирай! Плумате двама - и ти и детето, заради него не се отказвай и вярвай, че ще ти се възмезди!

# 7
  • Мнения: 1 023
само за протокола - пълно семейство и хармони4но семейство са две, съвсем, ама съвсем разли4ни неща
аре стига ве4е с това "истинско семейство".
истинското семейство е там, в оня дом където се прибираш с нетърпение.
а ли4ното щастие, е съвсем отделна алинея, или може да върви успоредно, като допирателна или не.

милк - ви желае да спрете да се тормозите с такива питанки - щастието не е дестинация, а на4ин на пътуване

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
милк - ви желае да спрете да се тормозите с такива питанки - щастието не е дестинация, а на4ин на пътуване
Просто се вслушай в тия думи!!!! Милк - 10 по петобалната система!

# 9
  • In transit
  • Мнения: 11 709
Аз също считам, че прилича на търсил съм си повод.
Има и друго - мисля, че пропускаш и други неуредици във връзката ви - т.е. считаш, че това е причината ама това е само ПОВОДА - причината е много по-дълбока и различна.
Потърси къде е проблема - със сигурност нее само в детето. МОже да е в много дребни неща произтичащи от наличието на дете, но надали е само това. А ако е само това - то твоя човек не е дозрял да прави СЕМЕЙСТВО. Да може да бъде любовник, но не е готов да поеме отговорност за семейство с дете и проблема не е в това, че детето не  е негово.
или има и други проблеми, или той не си струва за по-сериозна връзка.
Нелогично е за ДЕТСКИ приказки да съсипеш връзката си - т.е. или не е само това или човека се държи детински.
Успех и бъди сигурна, че ако не той - ще намериш друг! Има много доказателства - изилишно е да ги давам - всеки знае за тях, но в трудното не ти се вярва, че и ти ще изплуваш на повърхността. Но и да не вярваш - не спирай! Плумате двама - и ти и детето, заради него не се отказвай и вярвай, че ще ти се възмезди!



Наистина тази реплика беше само една част от проблема, това ми е ясно, просто след нея започнаха да се задават други въпроси, да се търсят причини, да се намират косури на много неща. Ежедневието убива дето се казва. Знам го по себе си , защо и аз така преди няколко години, като започнах да си задавам разни въпроси и ги изкарах на дневен ред, вече нищо не беше в състояние да ме задържи при бившия ми мъж. Просто се чувствам тъжна и объркана, след месец, два сигурно ще ми смешно, но сега не е. Как да ви кажа, свикнах с този човек, харесва ми съжителството с него, мисля, че това е основното което ме тормози, не че няма да се оправя и сама ( правила съм го и преди), но нали знаете, че живота е по лек ако има с кого да го споделиш. Имах нужда да споделя с някой, да "поговоря" дето се казва. Трудно ми е Sad

# 10
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Говори! РАдвам се, че пишеш тук. Още повече че през нашите очи може да видиш нещо дето иначе ти убягва.
Със сигурност всеки знае за страха и нежеланието да останеш сам.
ЗАтова всички те разбираме и ако ти казваме разни неща - то е за да ти дадем сили да продължиш напред - в никакъв случай това не значи, че нас не ни е страх или пък не се чувстваме или сме се чувствали като теб!

Поговори с него. Опитай да изясниш кое го притеснява най-много - може да го е страх, че като си с дете - как ще бъде ако си имате второ, дали ще можете финансово да си имате "свое" дете... дали баткото ще го приеме, дали въобще има шанс детето да го приеме.
Ти си майката - ти си моста между двамата. Поговори и с него, но поговори и с детето- то вече е голяма и след като е казало тези думи - е наясно какво е казало! Бъди сигурна и не го извинявай - кажи му, че сега бащу му Не ТЕ ИНТЕРЕСУВА! Че след като живее с другия мъж под един покрив - ВАЖНО е какво мисли той, а не неговия татко. Това детето може да схване - след като е схванало, че баща му не иска да чува др мъж! Много е важно да стегнеш детето-  така или иначе живота ви няма да е лек, затова по-добре още от сега го научи на такт и уважение към човека който се ГРИЖИ за него! ЧЕ този човек е най-важен!
ТО аз по принцип считам, че децата така трябва да се възпитават де, ама в тази сложна ситуация всеки дава малки и иголеми жертви. Цената за сина ти е по-рано да съзрее. Не е невъзможно и повярвай - една такав чувствителност към чуждите нуждии уважение към околните ще му бъде само от полза. Но ти си тая дето ще го научи.

Надявам се не съм те обидила с нещо от горните - не мога да те поучавам - само СПОДЕЛЯМ лично мнение по въпроса /което РАЗБИРА се може да е напълно грешно - трудно е да си нпарви човек извод от два реда, нали?/.

# 11
  • Мнения: 2 327
Може би не е най-важното да имаш нормално семейство. По-важно е да имаш семейство изобщо - хора на които да разчиташ винаги и при всякакви обстоятелства. Хора които обичаш и искаш да са щастливи. Мисля че бройката и състава не са толкова важни.

# 12
  • In transit
  • Мнения: 11 709

Поговори с него. Опитай да изясниш кое го притеснява най-много - може да го е страх, че като си с дете - как ще бъде ако си имате второ, дали ще можете финансово да си имате "свое" дете... дали баткото ще го приеме, дали въобще има шанс детето да го приеме.
Ти си майката - ти си моста между двамата. Поговори и с него, но поговори и с детето- то вече е голяма и след като е казало тези думи - е наясно какво е казало! Бъди сигурна и не го извинявай - кажи му, че сега бащу му Не ТЕ ИНТЕРЕСУВА! Че след като живее с другия мъж под един покрив - ВАЖНО е какво мисли той, а не неговия татко. Това детето може да схване - след като е схванало, че баща му не иска да чува др мъж! Много е важно да стегнеш детето-  така или иначе живота ви няма да е лек, затова по-добре още от сега го научи на такт и уважение към човека който се ГРИЖИ за него! ЧЕ този човек е най-важен!
ТО аз по принцип считам, че децата така трябва да се възпитават де, ама в тази сложна ситуация всеки дава малки и иголеми жертви. Цената за сина ти е по-рано да съзрее. Не е невъзможно и повярвай - една такав чувствителност към чуждите нуждии уважение към околните ще му бъде само от полза. Но ти си тая дето ще го научи.

Надявам се не съм те обидила с нещо от горните - не мога да те поучавам - само СПОДЕЛЯМ лично мнение по въпроса /което РАЗБИРА се може да е напълно грешно - трудно е да си нпарви човек извод от два реда, нали?/.

Благодаря за подкрепата. Не си ме обидила с нищо. Аз не съм слапа за тия неща. Говорихме, много говорихме, все още сме заедно, но мисля, че скоро ще се изнесе. Немога да го спра.. Оня ден случайно попаднах на Море от любов и без да искам да искам се "видях" в очите на героите и какво предствлявам аз. Тъпо е да се боря за нещо, което вече е станало. А с детето говорих и той е наясно какво направи, но думите са казани. Нищо може пък да е за добро. Принципно съм оптимистка и гледам напред, само, че когато си обичал някого истински такава загуба боли ужасно.

# 13
  • Мнения: 2 863
За мен е силно смущаващо, че товариш детето с вина за случилото се... тези конкретни казани думи просто не могат да са причина за влошените ви  отношения!!!Ако връзката ти се разпадне ще имаш двоен товар от тук нататък- твоя собствен и вината, с която детето ще живее, че е провалило връзката ти... Съгласна съм с Катнадийн, че детето трябва и дължи уважение на човека, който се грижи за него, но също така съм убедена че само и единствено възрастните са тези, които са длъжни да направят една такава ситуация ясна за едно дете и да предвидят доколкото е възможно  неговите реакции. Както написах и по-горе- децата обичат биологичните си родители и да се иска от тях да не ги предпочитат  е непосилно просто. Не е редно едно дете да бъде карано да избира между родния си баща и доведен такъв!!! То не е избирало да се разведът родителите му или майката да остане сама да се грижи за него...нито е избирало да живее отделно от баща си, за да е отговорно и да цени новото съжителство на майка си...нито в случая може да споделя нейното отношение към бащата... а и аз не бих препоръчала на никого да иска такова нещо от детето си.
Повярвай ми пиша ти с най- добри чувства, не се засягай, искам само да ти покажа какво  не виждаш, понеже живея в много подобна ситуация, че и по сложна....

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
JAly1 имаш известно право. Но детето ТРЯБВА да знае да си затваря устата - грубо но точно - то може да иска утре да каже на родния си баща да мълчи! Ще му дадем ли? Не! А тук да се толерира? Не съм съгласна.
НЯМА разлика му твоето дете и това за което се грижиш като роден баща.
Майка позволяваща да сеправи разлика и толерираща постъпки на детето , само защото му е трудно в дадена ситуация рискув да затъне ив собствената си доброта.
Ако ти би се скарала на подобна проява към родния баща - значи би трябвало и  иначе да го напрвиш.

Съгласна съм напълно само с едно - че приятели ти си избърсва ръцете със случката. Разрива не е заради това, а той или не знае истинската причина или не иска да ти я каже.

Общи условия

Активация на акаунт