Какви фактори/обстоятелства повлияха на желанието да кърмите

  • 1 906
  • 30
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 249
Изобщо какво ви мотивира да кърмите-хора, обстоятелства, литература?
Бяхте ли подготвени за кърменето или се учехте в движение? Каква литература и източници на информация ползвахте?
Как открихте този форум?

За мен като си помисля, може би най-рано влияние оказа това, че майка ме е кърмила до 1г8м и после сестра ми кърми малката си дъщеря до 2г2м някъде, като последното имаше по-силно въздействие, понеже бях пряк наблюдател на невероятната им връзка. Най-вероятно първо това създаде в мен добро отношение към кърменето. После, преди няколко години, преди да забременея, се включих в един американски форум за забременяване, бременност и майчинство. По време на бременността имахме групички по близък термин и жените там споделяха как ходят на курсове по кърмене и на срещи на ла лече лигата. Аз и понятие си нямах и се чудех, защо им е на тия американци да правят това. Кърменето не е ли най-естественото нещо на света?! Тогава чух за първи път и за изключителното кърмене. Както и да е, за съжаление не се прочетох достатъчно по време на бремеността. Знаех, че много искам да кърмя, но поради понятни за всички тук причини, се притеснявах, че може да нямам достатъчно кърма. Както и да е . Ради се роди изключително трудно с двойно завита около вратлето пъпната връв и 6 дни стоя в кувьоз. Притеснявах се, че няма да суче, но за щастие малкия мъник знаеше какво да прави:). Продължих да участвам във форума и благодарение на майките там, научих и за изключителното кърмене и захранването, за сайтовете с полезна информация и всичко останало. Понякога ми беше много трудно и се чудех има ли други майки в България, които да знят как нещата се развиват по света.
Междувременно по онова време (Ради вече беше на годинка) си купувах "9 месеца" и от там научих за клуба в дира и с голямо задоволство "видях" присъствието на Anna_D, ET и др. После там някой пусна линка на сайта за кърмене и видях връзката към този форум и стигнах до .. тук.
Хайде сега, разкажете какъв е вашият път;).

# 1
  • София
  • Мнения: 985
Главно и основно решението ми да кърмя беше повлияно от това че майка ми ме е кърмила 1,2 г., а и от информацията, която съм чела, че няма нищо по хубаво от майчиното мляко за малкото бебе.За съжаление преди да родя нямах достатъчно информация за кърменето, просто знаех че ще направя всичко възможно да кърмя бебето си
. В родилния дом естествено поради това че бебка си загуби от теглото, решиха че ще я дохранват с адаптирано мляко. А пък тогава не знаех още че ако не се храни бебето докато не слезе кърмата няма страшно, та и аз давах зор да се дохранва. За изключителното кърмене разбрах доста късно, вече бяхме пили и адаптирано мляко в род дом и вода и сокче.
Лекарката на бебка също ми даде съвети- кърмене на режим през три часа. Ако не се буди бебка в точния час,  да я будя и т.н.
Основно разчитах на интуицията си и на съветите на майка ми .
За форума разбрах докато се ровех за инфо в интернет.
Много много съжалявам че не го открих преди да родя. Щях да съм много по подготвена и знаеща какво да правя. Главното за което съжалявам е че не кърмих изключително и на поискване.
 Поздравления на Бу, за всичко което прави!!!!!!!

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Докато бях бременна, слушах майки, баби и прочие познати коя до кога и как е кърмила... Мислех си, че ще покърмя до 10 месеца, а после стига, няма до прогимназията да кърмя я. За кърменето не знаех нищо особено - слага се там бебето на цица, и туй то. Изключително кърмене, късно захранване и прочие хич не ги бях чувала. Информация имах, каквото пише Спок от 86 година (!) и от "9 месеца". На курсовете за бременни, които посещавах, и които иначе бяха много добри, акушерките даваха стандартните съвети.
Родих, на 3 час сложих бебето да засуче (не ми я дадоха преди това, въпреки, че настоявах). Педиатръката дойде вкъщи и също ми даде стандартните съвети. В резултат на 40 дена бебето не беше наддало почти нищо - и тя каза 'дохранвай'. Тъй като имах кърма, реших да дохранвам с изцедена кърма - бях твърдо решена да кърмя, макар че тя се обиди и дори викна мъжа ми да го наплаши какво става, ако бебето не яде достатъчно, и да разбере какво имам против изкуствените млека...
И така до 4-тия месец - кърмя, дохранвам и цедя. Ужас, толкова досадно занимание е това. По цял ден само това правех - докато свърша с цеденето, пак дошло време за кърмене...
Слава богу, шишетата ми от 1,40 лв бяха с много тясна дупка и гаден биберон, та малката упорито искаше да суче и от мен.
Купих си "Книга за кърменето" и се родих - разбрах, че е можело и иначе... Започнах да кърмя, както ми подсказваше инстинктът. Спрях соковете между храненията и реших да захранвам наново след 6-ти месец. Спрях да кърмя под час. Спрях водата. Спрях да се цедя. Изобщо, започнах да кърмя така, както е замислено от природата и извендъж се оказа, че кърменето е приятно, чудесно, страхотно изживяване и за мен, и за бебето.
По това време прекарахме интернет и започнах да ровя усилено - най-напред в www.babycenter.com, където членувам и ми изпращат ежеседмични писма със съвети. Така започнах да научавам много нови неща. После открих www.bg-mamma.com и след няколко постинга разбрах, че всъщност много майки са в същото положение на тотално затъмнение като мен преди - и реших да направя този форум. С подкрепата на всички майки тук го създадохме, и вярвам, че има резултат!
Сега Мая е на 15 месеца и малко. Изобщо се отказах да поставям срокове докога ще я кърмя - решението е нейно. Старая се да предам ентусиазма си и на други кърмещи майки.
Върнах се в Центъра за бременни, където карах курсове и им предложих услугите си - сега водя там лекции за кърменето на бременните жени. Не знам доколко им са полезни, но се успокоявам, че поне са чули за тенденции в кърменето, различни от българските, които бездруго научават тук.
Станах член на Ла Лече и започнах да се обучавам за лидер, за да получи културата на къременето допълнително разпространение - смятам, че такива групи ще изиграят голяма роля за това.
Това е моята история засега  Grinning  Надявам се да има още много.

# 3
  • Мнения: 473
Искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички момичета в този форум и специално на Boo за огромното й желание да създаде форума.
По време на бременността ми разглеждайки други форуми попаднах на този. Изчетох цялата налична информация и в мен се затвърди желанието да кърмя на поискване.
Пак благодарение на форума настоях когато се роди синът ми още топъл и мазен Grinning да ми го сложат на корема - повярвайте ми никога, ама наистина никога няма да забравя това усещане, този допир...
Като се прибрахме в къщи, въпреки прочетената информация, доста се бях шашнала и объркала. И тогава пак благодарение на форума повярвах в собствената си интуиция и така вече 5 м. и малко.
Скоро време ми предстои захранване и пак ще разчитам на всички вас,момичета.
Поздрави от мен и бебчо Марти

Обещавам в скоро време най-накрай да кача снимки на малък шишо Grinning  Grinning  Grinning

# 4
  • Мнения: 883
Изобщо не съм и мислила за хранене с адаптирано мляко,въпреки най-добрата ми приятелка,която през цялото време ми говореше "Ми аз като нямах кърма,да не би да съм натровила Бобо с "Нан"-а?На 4-ри месеца ядеше ориз със зеле,от манджата,дето я бях сготвила за нас."Тя и досега ми се чуди защо не съм я записала още на детска кухня примерно.
В родилното изобщо не знаех как да я кърмя,никой не ми показа и си мислех,че ми гладува детенцето.Даже момичето,с което бяхме в една стая ми предложи да я накърми.
Доволна съм,че не се панирах и си я кърмя вече почти 7 месеца.

# 5
  • Мнения: 7 106
Вмомента в който видях двете чертички на теста,седнах пред компютъра и се зарових в купища информация (преди това имаме 3 години неуспешни опити да забременея и един спонтанен аборт) та този път реших да се "ограмотя".Така попаднах на сайта на www.bg-mamma.com. От страницата имаше препратка кам форума на  дир-а,където веднага се регистрирах и за отрицателно време изчетох целия архив  Grinning .Едновременно с това се регистрирах и във форума на бг-мамма.Малко след нова година (ако не се лъжа) се създаде и форума за кърменето и аз с интерес "надничах" в него.В същото време,нито една моя приятелка не е кърмила повече от месец-два,пък и станах свидетел в болницата,как масово си спират кърмата с хапчета Sad И вечните коментари как днешните жени нямали кърма.Много се надявах аз да имам,защото от всичко прочетено по форумите,интернет и списания знаех,че това е най-доброто,което мога да дам на детенцето си.
Аз съм кърмена до 10 месечна,след което майка ми забременява с брат ми и педиатърът и я съветва да ме отбие,защото кърмата и била вече некачествена Sad  Rolling Eyes .Брат ми е кърмен до годинка и 7 месеца,като той сам се е отбил.
Свекърва ми не е кърмила и един ден , така че подкрепа от нея никаква (иначе не е лоша жена)
Мога да твърдя,че кърмя толкова време,благодарение на ТОЗИ форум и всичките му участници (най-вече на boo за огромното желание с което го поддържа) и форума в дир-а,за чудесните статии на ЕТ   , компетентните съвети на  Anna_D и на много дуги майчета.Без да съм била предварително запозната с възможните трудности и проблеми,може би много бързо щях да се поддам на съветите да дохранвам "за всеки случай да не гладува детето" което всички знаем до какво води Rolling Eyes .

И така мога да кажа само едно огромно БЛАГОДАРЯ на всички Вас,че Ви има!

Изпитвам огромно удоволствие,когато гледам щастливата физиономиика на дъщеря ми когато суче и доволно заспива на гърдата.Това наистина е нещо уникално!

# 6
  • Мнения: 195
Ами аз никога не съм си представяла, че мога да храня бебето по някакъв друг начин - освен да го кърмя. Какво по-лесно и естествено...
Пуснах една търсачка в бг страници с ключова дума "кърмене" и попаднах на статията "Предразсъдъци спрямо кърменето" - и така я научих почти наизуст. Мисля, че е напълно достатъчна - има всякакво инфо, като се замисля.
Притеснението ми беше, че бебето може да не засуче след биберона(секцио), та проучих кои шишета са най-трудни - Авент - и после ходих при акушерките да ги проверя да не са разширили дупката, та да яде по-бързо:).Гледаха ме като извънземно, но аз пък се бях наслушала на какви ли не истории.
Но пък една приятелка ми беше разказала за едно отбило се бебе, което майка му го научила на гърда с малко зор за една седмица, така че бях спокойна, че не е непоправимо.
Всичко беше наред, обаче, и така досега.
Форума открих по-късно и много му се зарадвах.

# 7
  • Мнения: 1 517
Докато бях бременна, въобще не ме интересуваше ще мога ли да кърмя или не. Не се и замислях за това. След като родих, в болницата ми показаха долу-горе как се прави. И понеже беше нещо съвсем естествено, пък и се оказа, че имам кърма в нормално количество, продължихме все така. В началото ми беше досадно - беба сучеше по 1,5 часа и накрая се изнервях ужасно. Имах чувството, че по цял ден само кърмя, нямам право на разходки и въобще на нищо друго. Но и за момент не съм си помисляла да започна да я храня с нещо друго, нито да изцеждам кърма и да давам на друг да я храни. Една сутрин усетих, че имам висока температура и се оказа мастит. Що сълзи изревах тогава, защото помислих, че вече няма да мога да кърмя - не исках да си представя, че ще храня беба с нещо друго, тя нямаше още и 2 месеца. Но за щастие ми предписаха безвреден антибиотик и за една седмица се оправих. Струваше ми се, че беба не се засища достатъчно (сучеше само от здравата гърда), но въпреки препоръките на лекарката не я дохранвах, и накрая всичко се оправи.
Трябва да кажа обаче, че от този форум научих за късното захранване и никак не съжалявам. Затвърди се и желанието ми да кърмя колкото мога по-дълго, както и убеждението ми, че кърмата е най-добрата храна за бебето. Как открих форума - ами като търсех страници за бебета, още през бременността. Тогава видях този форум, но още не ме интересуваше. По-сериозно започнах да чета след раждането, след като на консултацията ми казаха когато беба кара четвъртия месец, да заместя едно хранене с пюре. Питах тук правилно ли е това... и се натъкнах на съвсем друго мнение. И реших, че е по-добре да изчакам. От тогава всеки ден, като включа компютъра, влизам първо тук.  Simple Smile

# 8
  • Варна
  • Мнения: 4 818
За удоволствието от кърменето разбрах и се убедих сама месец-два след раждането на Мая.
Понеже бебе се появи на бял свят след секцио, й давах добавка от адаптирано мляко след кърмене. Обясненията защо е необходима формула ми се струваха логични. 6 дни след раждането кърмех по 15 минути на всяка гърда и се чудех какво толкова суче това дете, толкова време  Shocked  .... Както и да е, първият месец шушон приемаше от време на време, само през деня по малко формула. И нали имаше ранни колики, изпадах в ужас като започне хленч и рев, по необясними за мен причини, пък и това незнание колко е нахранена, достатъчно формула ли съм направила, да дам ли още такава... И известно време се заканвах да спирам кърменето, че тази неизвестност ме влудява и изнервя-кърмене по цял ден, бъркане на Аптамил и хвърляне в мивката (понеже бебе се насуква добре, но кой да се светне).. Впрочем имах леки проблеми с едната гърда, не се чувствах особено добре... Обаче като гледах как някой баба храни бебето ми с биберон ме спохождаше ревност, завист  Embarassed  Пък и много се дразнех да ме обсъждат имам ли кърма, нямам ли, изнервих се и ги пратих бабите по живо по здраво, с идеята, че ме тормозят и затова не ми  стига млякото  Laughing И какви ли не небивалици ми витаеха из главата... Пък да си призная толкова странна ми се струваше близостта до това безпомощно същество, посредством кърменето...
Комплекс от фактори ме тласкаха към обещания да прекратя тази досада - кърменето. Обаче вече бях пристрастена. И докато обещавах на околните, че от днес или утре няма вече да давам цицки, се оказа, че кърмя изключително, а бебе се научи на цмока бързо. Пък и успокоението, което дава гърдата на бебето, когато е неспокойно е незаменимо за мен. И така това деяние се превърна в огромно задоволство за нас двечките.
А за кърменето, чудесна лекция изслушах в родилното отделение на Окръжна Болница от д-р Савова, за което съм й  безкрайно благодарна. Много любезна и симпатична жена, страхотен подход към начинаещите, объркани мами. При първото ми кърмене ме напътстваше и поощряваше, което бе много добър стимул за мен...
Колкото до форума, стигнах до него 2 месеца след рождението. По време на бременеенето четях разни материали в сайта на бг-мамма, но не проявявах интерес към форуми. После случайно полюбопитствах и намерих чудесно място за осведомяване, ограмотяване,  разнообразяване и запознанства.
И  такива работи се сетих... Благодаря, че Ви има.

# 9
  • Мнения: 4 414
повлия ми "хипарската" ми мания към естественото Wink  Simple Smile  Laughing
никога не съм си и помисляла, че мога да храня детето си по друг начин. за мен дилема не е имало.
в началото много ми помогна майка ми. беба беше 2 седмици в интензивното и майка ми положи големи усилия, за да ме "държи спокойна", а после ме посъветва да не спазвам режими, а да се водя от детенцето. неонатоложката д-р Яръкова в интензивното ме посъветва да се изцеждам на 3 часа, за да запазя кърмата, докато Ния се оправи, за което съм и безкрайно благодарна. после дойде този форум...
благодаря ви момичета:hug: , Бу целувам те!   remybussi

# 10
  • Мнения: 673
До преди да започна да кърмя си мислех, че бебето се ражда с инстинкт за сукане и то просто си цока мляко. След раждането обаче нещата съвсем не изглеждаха така. В родилния дом една бебешка мед. сестра ми показваше как да кърмя, посука малко бебето, посука и каза че било "абсурд" да кърмя, тъй като имах хлътнали или плоски (не разбрах какви са точно) зърна. "Колежката" в стаята имаше "идеалните" зърна: големи и изпъкнали. Е, тя кърми 20 дни, аз след 9 месеца продължавам "абсурдната" дейност. Също така докато не ми слезе кърмата си мислех, че бебето ще умре от глад и все му давах ад. мляко в родилния дом. Като се прибрахме пак беше един кошмар: болки в зърната и вечното натякване на свекър и свекърва, че не ми стига млякото. Що сълзи изроних тогава. Но именно тези гадни забележки ме стимулираха да докажа, че ще кърмя. Все повтаряха как моят мъж когато сучел, чак "балончета му излизали от устата" и как свекито имала много мляко. За сметка на това, ни един полезен съвет не чух от нейна уста. Всъщност съветите бяха "сега какви хубави млека има на пазара". Започнах добавка и пак едни колебания колко да давам, защо отива в мивката, защо бебето повръща по цели локви.. Тези въпроси ме накараха малко късничко, но все пак навреме да поровя из нета и така четях ли четях и чужди статии, и форуми, а насреща ми все педиатърката с противоположното мнение. Накрая послушах инстинкта си и разбрах, че въпреки образованието и опита на лекарката, аз не мога да й се доверя относно храненето на детето ми. А тя като навита на пружина не й омръзва да повтаря едно и също.
Благодаря се, че ако нямам хора около мен, които да ми помогнат с адекватно мнение, то имам компютър, който се оказа 100 пъти по-полезен от баби и дядовци.

# 11
  • в гората
  • Мнения: 1 486
Честно казано - отначало си мислех, че ще кърмя един-два месеца, а на моменти дори съм си мислела, че няма да кърмя въобще Embarassed . После отидох на Курс за бременни от където разбрах колко е важно да се кърми и всички полезни неща около кърменето. Добре обаче тогава (през последните месеци от бремеността) бях ужасно заета и нямах време да чета и ровя в нет-а (честно дори не бях поглеждала в този форум Embarassed ). И така, когато дойде първата среща с бебчо, пак се оказах някак си неподготвена, защото не бях запомнила най-важните неща за кърменето... честото слагане на гърда, храненето на поискване и т.н  В Шейново никой не ми помогна грам  Close и така се прибрах вкъщи разчитайки на собствената си интуиция и природата. Добре обаче - гърдите ми се бяха препълнили и започнах да вдигам температура и да не отива на добре работата. Бебчо взе да реве много, защото не можеше вече да суче добре -  ... ужас... Тогава ми помогна акушерката Елена от Училището за бременни, което посещавах! Ако не беше тя, щях да съм се отказала...
Е, пак не кърмех на поискване, но това беше малката беля все пак. После (на втория месец) си прокарах интернет вкъщи и седнах да изчета всичката информация, която бях пропуснала. Спрях да се цедя (защото и това правех след всяко кърмене до тогава) и влязох в час!
От начало си казвах - ще кърмя до 3ия месец и стига, но разбрах, че кърменето е не само най-доброто за бебчо, то е улеснение и за нас - мамите, а е и нещо неповторимо като емоция!
Благодаря на Бу и на всички останали мами в този форум (не мога да ги спомена поименно), които помагат ежедневно на мамите в беда. Това, което правите е безценно! Желая ви само здраве и радост за вас и вашите деца! Grinning  Grinning  Grinning

# 12
  • Мнения: 4 358
Възприемем кърметео като едно от най-естествените неща и никога не съм си представяла, че няма да кърмя.

Не бях подготвена как да кърмя. Когато родих, педиатърките в родилното само проверяваха, дали ни е дошла кърма. Не ни показваха как да кърмим, не ни даваха съвети.
На третия ден се прибрахме от родилното и избраната от нас педиатърка веднага ни посети. Показа ми как да държа бебето докато кърмя, как трябва да засуче, научи ме как да редувам гърдите, как да цедя. Никога не ми е отказала съвет и винаги е била много мила!

На 15 дни синът ми получи обрив по цялото тяло и диагнозата беше "алергия към белтъка на кравето мляко". Детето ми беше изцяло на кърма, затова аз трябваше да пазя диета.
И педиатърката, и алергологът ме съветваха да задържа кърменето възможно най-дълго, защото кърмата е най-добрата храна за алергичното дете.
Въпреки моята диета, обривите не се скриваха, затова от менюто ми отпадаха все повече и повече храни. От диетата и от притеснение, кърмата ми спря, когато Оги навърши 3 месеца и синът ми мина изцяло на адаптирано мляко.

При изразена алергия или дори само фамилна обремененост, лекарите препоръчват късно захранване. Оги е захранен на навършени 6 месеца.

През цялото време съжалявах, че нямам кърма! Много по-лесно е аз да пазя диета, отколкото да ограничавам детето си!
Да сме живи и здрави, да имаме още едно дете, няма дори да помисля да го захраня по-рано от 6 месечно! Дано да кърмя по-дълго!

# 13
  • Мнения: 127
По време на бременността ми се струваше, че кърменето за мен ще е болезнено и неприятно. Щом видях бебчето си, обаче, кърменето се превърна в идея "фикс".
Симона се роди мъничка (2250гр.) и се налагаше да се изцеждам. В началото бяха необходими само 5мл., но с каква мъка съм ги изцедила... На следващия ден трябваше да дам 10мл. - смешни цифри, но тогава почти недостижими.
Така всеки ден се борих да достигна количеството, необходимо на моето бебче. Започвах изцеждането час преди храненето на детето. А в болницата то хапваше на 3 часа, включително и през нощта.
Бях доста изтощена, но мисълта за бебето ми ме караше да се боря и може би тази упоритост е причина да се кърмим и до днес.

# 14
  • Мнения: 343
И за мен кърменето е нещо естествено и не знам защо си мислех лесно. Приятелката ми роди 3 месеца преди мен и видях, че не е толкова лесно, колкото си мислех. Тогава си купих Книга за кърменето. Това е книгата, която ми помогна, мога да кажа за всичко. Когато кърмех в началото си я четях и препрочитах по 100 пъти. Каквито и проблеми да имах, там намирах отговори. Съветвам всички момичета, които желаят да кърмят, да си я купят, ще се подготвят добре с нея. Е, пак няма да се мине без паниката имам ли нямам ли мляко; сега наяло ли се е бебето; нали преди малко яде защо пак реве  Grinning

Кърменето според мен е най-вече въпрос на желание и на увереност. Не си ли уверена в себе си, в това, че можеш да се справиш, проблемите лека полека те завладяват и без да се усетиш спираш да кърмиш. На някой му е по-лесно, на друг - по-трудно, но желаеш ли да кърмиш, ще се справиш с всички проблеми.

Наистина информацията за кърменето е оскъдна. В болниците им е по-лесно да изпишат добавка, само да им е мирна главата. Форумът е много хубав. Аз го открих, когато бебка беше около 3 месеца и от тогава гледам да влизам, въпреки че нямам много време. Помощта, която тук може да се намери е много ценна.
Продължавайте все така! С удоволствие ще помагам с каквото мога.

Общи условия

Активация на акаунт