Когато не ни вземат насериозно...

  • 1 291
  • 23
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 238
Ей днес наистина щях да откача!
Иска сок. Добре дадох и. Изля го. Добре, смених и дрехите, почистих и и казах следващият път да внимава. Пак поиска сок. Пак и дадох, но този път от бебешката чаша дето не капе дори. Нещяла да пие от нея! Добре, дадох и нормална малка пластмасова чашка. Еми пак направи същия номер. Разля хубаво сока по нея и по килима. Този път леко повиших тон и и казах, че трябва да внимава малко като пие. Преоблякох я. Мина малко време и поиска вода. Дадох и половин чашка. Пак я разля!  Close Close Close Close Shocked Shocked Shocked Shocked
Отново я преоблякох и и казах, че повече вода няма да пие сама.
И ето на преди малко- сокче та сокче. И аз меката Мария и дадох като си помислих, че за 5 ти път няма да разлее. Да ама май съм била прекалено наивна! Пак оля всичко. Този път много се ядосах! Развиках се и и казах, че тоя път наистина беше последен път, повече сок няма да види! Ще пие само с моя помощ. Сложих я на дивана и и кзах да седи мирна докато почистя. И каква беше реакцията? Започна най нахално да ми се хили насреща и колкото повече и виках да седне и да седи мирна и да спре да се хили тя толкова повече се заливаше от смях. А аз се опитвах да бъда колкото се може по твърда и сериозна. Не възприе това на сериозно и това е. Не съм привърженик на шамарите и не бих я ударила никога. За това и единственото , което правя е да повиша тон и да я гледам по строго. Но човечето не възприема.
Вие има ли ли сте подобни случки?
Как се справяте?
КАк да ги научим тези човечета на малко повече респект?

# 1
  • Мнения: 4 195
една мам тук във форума един ден написа нещо страхотно и винаги ще го помня:
комедията свършва, когато няма публика.
пак беше във връзка с непослушание от страна на детето, нещо подобно като при вас. за съжаление и ние сме така макар да е по малък и аз не откривам начин да го спра. в момента в който види че за нещо му повиша тон и се скарам.само това прави цял ден #Crazy #Crazy newsm78 за това не му обръщам внимание и той спира. дори вече контактите не са му интересни защото спрях да се карам че ги пипа.и спряха да са му интересни.
не и се карай, не и прави забележка, опитай се дори да не забележиш че е разляла сок и не я преобличай ( трудно е де ) и следващия път можеби няма да го направи защото ще знае че няма да подложи на изпитание авторитета ти.знам ли така си мисля. при нас помага
Успех и здрави нерви  bouquet

# 2
  • в една мансарда точно под звездите ..........
  • Мнения: 317
И ние сме същите! Аз му се карам той ми се смее или върви след мен и се опитва да плюе или да ме ритне! Направо може да ме докара до истерия! Някой път го паляпвам по дупето, но ефекта е краткотраен! Надявам се това да е период през който минават всички деца и да отмине бързо!

# 3
  • O.A.E./ Пазарджик
  • Мнения: 2 477
днес ми се случи подобно, но аз не повтарям вече. масимум2 пъти ако хвърля нещо на земята и край. реве малко и като види, че не минава номера - спира.
пробват ни да видят как ще реагираме. някъде четох, че не знаят какво е "не" още. сега им се разяснява. за това трябва да сме постоянни и да не отстъпваме. иначе след това си правят каквото искат и намират начини за "изнудване".
имай търпение и бъди постоянна. Hug

# 4
  • София
  • Мнения: 39 711
Аз не обръщам внимание, или казвам, че съм обидена и не искам да говоря с нея (демек щерката де).

# 5
  • Варна
  • Мнения: 10 781
И при нас го има "изпитването" на мама и тати, по-скоро изпитва търпението ни.

Прави го нарочно, убедена съм, защото се подхилква и очаква реакцията ми.

Обаче напоследък нервата ме гони и хич не ми е до дълги спокойни обяснения  - повишавам тон.

Мисля си, че е период, всъщност, писна ми от периоди!  Twisted Evil

# 6
  • Linz
  • Мнения: 11 619
И аз бях против шамарите, но помагат. Хич не ме интересува кой педиатър не ги препоръчва. Не мисля да ги оставям да ми се качват върху главата, а нищо друго не помага при нас. Естествено, пляскам в краен случай, но вече дори да кажа, че ще има шамари и започват да слушат.

# 7
  • Мнения: 10 758
Ооо, до болка ми е познато това.Забелязала съм, че колкото повече казвам "не", "недей" и тем подобни, толкова повече ми се хилосват насреща и си продължават да си правят това, което са си наумили.Да, понякога се карам, крещя, изпадам в истерия.Но много често изобщо не обръщам внимание.И съм забелязала, че точно тогава всичко спира като с магическа пръчка.Няма бели, няма счупено, няма скъсано и т.н.
Другия вариант( но той действа само при щерката) - започвам да рева.Скривам си лицето и ревейки си нареждам нещо.Обикновенно тя спира и идва при мен, и почва да ме успокоява, като ми обещава, че повече така няма да прави.Е тогава ми става много смешно и добре, че лицето ми е скрито, защото тя ще забележи, че се хилосвам.

# 8
  • Мнения: 239
Много позната история, ние сме почти всекидневно така. В тази възраст всеки ден си изпитват границите. Опитвала ли си да я пращаш да си помисли в другата стая, при нас понякога помага, но не винаги.
Ако някоя майка има изпитана рецепта да я сподели, че и на мен никак не ми издържат нервите.

# 9
  • Бу-у-урга-а-ас
  • Мнения: 2 698
Относно шамарите, моята свекърва казва "Бий дупе, за да не биеш дупище". Позволяваме си в крайни случаи, когато е важно да се реагира твърдо заради принципа и да е ясно за напред какво се иска от него, да го плеснем по дупето.

А по темата.
Много са хитрички 2 годишните маймунчета. Според мен това е нейния начин да получи внимание от теб. Най-сигурният начин е да не правиш драми и да не показваш негативно отношение, защото за тях това е като зелена светлина. Похвали я когато се справя и не разлива сок. Така следващия път пак ще се старае, защото децата не искат да са лоши. Важното е, че ще е получила вниманието ти и ще остане с впечатление, че е наистина забелязана и одобрена.

# 10
  • Мнения: 168
Хващам я за ръка и я повеждам към вратата. Изобщо не се хабя да повишавам тон и да се ядосвам. Казвам и само, че ще излезе навън -следват истерични писъци и 5мин. рев.
В близкия час е забравила за белите. Понякога само и напомням, че ще излезе сама навън и това е достатъчно. При нас действа безотказно. Тя е на 3г. и явно силно я гони страхът от раздяла.
Навън ако тръгне в нежеланата от мен посока, само спирам и казвам едно чао и на момента се връща на бегом.
Заключвала съм я един път само навън- в задния двор на къщата, т.е. безопасно място. Успя да ме вбеси след банята си, щото тичаше насам-натам и отказваше да спре, за да я облека. Изкарах я за една минута и тя изпадна в истерия. От тогава хубаво си е запомнила.
Иначе за мен боят не е средство за възпитание и постигане на респект.

# 11
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Иначе за мен боят не е средство за възпитание и постигане на респект.
Не е средство за възпитание, но какъв респект се постига!.. Naughty

# 12
  • Мнения: 7 831
Ами според мен дъщеря ти е скучала и така си е разнообразила деня  Wink. Искала е да и обърнеш внимание и го е постигнала по свой си начин  Simple Smile.
В подобна ситуация постъпвам по различен начин според настроението си  Embarassed Wink. Но никога не давам да се залее нарочно повече от 2 пъти! Просто не давам течности докато е на тази вълна.
Иначе или наказвам за малко в стаята или казвам с мил тон нещо от типа " Ами добре, аз мислех след малко да направим заедно ... (сладки, да редим пъзел и т.н.) но щом ти предпочиташ да скучаеш докато аз пера, твоя воля!" и отивам да пера, чистя и т.н. Винаги след кратко време за размисъл детето идва да се извини за постъпката си и да помоли да правим все пак интересното нещо  Wink. Аз обаче не отстъпвам и не правим това интересно нещо, а измислям друго, все пак трябва да има елемент на наказание  Grinning.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 10 781
Ами според мен дъщеря ти е скучала и така си е разнообразила деня  Wink. Искала е да и обърнеш внимание и го е постигнала по свой си начин  Simple Smile


Абсолютно!  bowuu

# 14
  • Мнения: 6 206
Не знам, и аз нямам кой знае какъв авторитет.
То при този характер на човечето, единствено свекър ми май е страшен...

Сутринта какво ми се случи, много интересно ми стана и не знам какво ще правим. Принципно с мъжа ми сме си говорили, че няма да го удряме, още по-малко да го бием поради ред причини. Нито той, нито аз сме удряни и така смятаме да я караме с малкия. Обаче сутринта както си лежахме в леглото, му казвам "дай ми дистанционното" , а той най-демонстративно го хвърли на земята, ама го изтряска яко.
Знам че не трябваше да казвам това, но казах "ех, баща ти ако си беше тук, да видиш какви шамари щеше да ядеш". При положение, че той не е ял шамари никога, Спасчо се плясна сам зад тила и по дупето. Хем ми стана смешно, хем си направих извода повече за безсмислени неща да не го плаша с шамари. Още повече, че му е ясно че няма да има шамарки. А за шамарите знае от игрите с братовчед му и два-три пъти е пляскан през ръцете. Как пък му е направило впечатление и е запомнил, не знам.
Много ми е палав, сигурно като всяко дете, обаче много е тънка границата, и какъвто е постоянно целуван, гушкан и лигавен, не знам кога ще ни се качи на главата.

Общи условия

Активация на акаунт