Иска сок. Добре дадох и. Изля го. Добре, смених и дрехите, почистих и и казах следващият път да внимава. Пак поиска сок. Пак и дадох, но този път от бебешката чаша дето не капе дори. Нещяла да пие от нея! Добре, дадох и нормална малка пластмасова чашка. Еми пак направи същия номер. Разля хубаво сока по нея и по килима. Този път леко повиших тон и и казах, че трябва да внимава малко като пие. Преоблякох я. Мина малко време и поиска вода. Дадох и половин чашка. Пак я разля!
Отново я преоблякох и и казах, че повече вода няма да пие сама.
И ето на преди малко- сокче та сокче. И аз меката Мария и дадох като си помислих, че за 5 ти път няма да разлее. Да ама май съм била прекалено наивна! Пак оля всичко. Този път много се ядосах! Развиках се и и казах, че тоя път наистина беше последен път, повече сок няма да види! Ще пие само с моя помощ. Сложих я на дивана и и кзах да седи мирна докато почистя. И каква беше реакцията? Започна най нахално да ми се хили насреща и колкото повече и виках да седне и да седи мирна и да спре да се хили тя толкова повече се заливаше от смях. А аз се опитвах да бъда колкото се може по твърда и сериозна. Не възприе това на сериозно и това е. Не съм привърженик на шамарите и не бих я ударила никога. За това и единственото , което правя е да повиша тон и да я гледам по строго. Но човечето не възприема.
Вие има ли ли сте подобни случки?
Как се справяте?
КАк да ги научим тези човечета на малко повече респект?