Да нормално е! 
- Публикувана: 4 март 2006, 18:58 ч.
- Последно мнение: 6 март 2006, 01:08 ч.
Чувствате ли се и вие така.
параноя е 
и ме ме гони, искам да се избавя от тези мисли но немога и това е. Каката не съм я оставяла да спи при бабите до 2 год. сега вече е на 4 и съм малко по-спокойна, като я оставям. А бебето, не бих го дала с преспиване никъде, а вечер ако излизаме някъде е след като са заспали(естествено бабата в нас да ги гледа).
и ме ме гони, искам да се избавя от тези мисли но немога и това е. Каката не съм я оставяла да спи при бабите до 2 год. сега вече е на 4 и съм малко по-спокойна, като я оставям. А бебето, не бих го дала с преспиване никъде, а вечер ако излизаме някъде е след като са заспали(естествено бабата в нас да ги гледа). 
Всяка майка си мисли, че никой не може да се грижи за отрочетата така както самата тя!Това е и самат истина, но не трябва да се вманиачаваш.Все пак не може да си НЕПРЕКЪСНАТО и само ти с бебето.КАжи си изискванията и изобщо всичко на този който ще го гледа и отпусни душата.Едва ли някой от близките ти мисли лошо на бебето 
Не само ами прибави и чувството за вина,все едно,че съм я изоставила и като се прибера съм направо гузна.Чувствам се така и когато поради различни причини/домакинствам,занимавам се с гости.../ не съм прекарвала дълго време с нея, да си я гушкам и да и пея,да си играем или да и приказвам....Даже после си я взимам от креватчето нагушкам я казвам и многократно колко я обичам,побърквам я от целувки и ми се успокоява съвестта.
И аз се чувствам така когато го дадем,една такова ми е пусто,постоянно поглеждам при креватчето му и пазя тишина,щото все си мисля,че спи 
Но чак пък да не мога да се забавлявам...Е,разбира се,че мисля,постоянно ми е в главата,но си се забавлявам,понеже и без това друга възможност нямаме да излезнем само двамата заедно с мъжа ми
Но чак пък да не мога да се забавлявам...Е,разбира се,че мисля,постоянно ми е в главата,но си се забавлявам,понеже и без това друга възможност нямаме да излезнем само двамата заедно с мъжа ми
Аз май не се притеснявам толкова... По начало имам доверие на този, на когото оставям детето си, нали аз съм избрала точно на него сда го оставя?! Мисля, че успявам да се откъсна от мислите за детето за известно време и това не ме кара да се чувствам виновна, даже напротив, като се върна при него ми е още по-приятно! Някой може и да ме упрекне, но аз вътрешно съм убедена, че имам право на време само за мен. Ако не е така, един ден как ще позволя детето ми да иска време само за себе си?! А този ден ще дойде... 
Да, нормално е. Горе-долу на вашата възраст за пръв път се разделих за повече от няколко часа със сина ми - за 4 дни, за да отидем на вилата и да отпуснем малко. Е, казвам ти, просто изнервих всички - през 5 мин. обяснявах колко ми е хубаво (лятото на вилата до басейна), обаче, ако и детенцето ми беше до мен, щастието щеше да е пълно 
И аз смятам, че е нормално, но при мен беше така първите един-два пъти. Сега съм спокойна, не знам, преодолях го.
Когато е с татко си изобщо и не я мисля, знам, че всичко е наред. Когато я оставям на бабите, повече се притеснявам те дали са добре, защото тя има навика да отказва да яде като ме няма и това ги хвърля в потрес. Но не звъня. Знам, че ако има нещо, ще ме потърсят, а и веднъж го направих и събудих таман приспаната беба:)
Само още не мога да си помисля да я оставя за цяла нощ на някоя от бабите, но и това ще стане като поотрасне
Когато е с татко си изобщо и не я мисля, знам, че всичко е наред. Когато я оставям на бабите, повече се притеснявам те дали са добре, защото тя има навика да отказва да яде като ме няма и това ги хвърля в потрес. Но не звъня. Знам, че ако има нещо, ще ме потърсят, а и веднъж го направих и събудих таман приспаната беба:)
Само още не мога да си помисля да я оставя за цяла нощ на някоя от бабите, но и това ще стане като поотрасне
Всички са минали по тоя път ... аз още го минавам, ама .. трудно е. Първия път като излязох за час, мислех че ще ми се пръсне сърцето, че съм я оставила. Е, пооправих се и за няколко часа вече съм я оставяла на свеки, но за нощ не сме се делили досега ... А като се сетя че след месец тръгва на ясла и познай кво ми е ... 