Преди няколко дена в голям ентусиазъм принтирвах картички за Баба Марта, украсявах мартеници, изпратих на българи, които са тук.....Най-вече наблегнах на една жена, която има 2 деца, които са на 14 и 11 и толкова малко знаят за България....Бях толкова развълнувана, когато им ги изпратих....Знам, че са ги получили....И нито 1 ред никой не ми изпрати да ми каже, че се е зарадвал....Не искам да ми благодарят...Просто да кажат, че са ги получили... 
Гадното е, че отсега си казвам: а догодина ще имам ли ентусиазъм, когато така ми го секнаха.....Ами гадно ми е....
Гадното е, че отсега си казвам: а догодина ще имам ли ентусиазъм, когато така ми го секнаха.....Ами гадно ми е....
, важното е че ти си ги изпратила с добри чувства. Така че и догодина пак така ще направиш 
. 
Караш ме да се замисля - получих толкова поздравления за баба Марта, а май на нито едно не съм отвърнала...Просто ума ми изобщо не е в тия неща в момента...Може и на твоите хора да им е така. Освен това е само 2 Март - дай им малко време..... 
G&J, аз те забравих
.Иначе в самият ден се чух с най-близките си хора и си честитихме.
Купихме си конци и си заплетохме по една с мъжа ми, а сега и гривнички плета, след дъжд качулка 
, ама след толкова години се сетих как се правят, тези с възлите(трудно за обесняване де, ама имаше една вълна на такива гривнички като бях девойка 
) 
, начело с мен.