Тежка депресия/БАР

  • 27 991
  • 36
  •   1
Отговори
  • Мнения: 171
Здравейте,

Наскоро ми поставиха диагноза депресия, с вероятност да се развие към БАР. Това е нещо като раздвоение на личността. В момента съм в най-голямата дупка от живота си. Нямате представа какви моменти и кризи преживях. Имам чувството, че животът ми вече оттук нататък е безкрайна борба. Преди бях доста щастливо и весело момиче, какво стана с мен не знам и как допуснах да се случи това също не знам. В момента пия някакви АД, но съм много обезкуражена, да не тръгна пак по психиатри, камо ли болници. Наистина знам, че не съм добре, всички го виждат. Но се държа, не изпадам в кризи. Четох в нета, че много известни личности са страдали/или страдат от тази болест. Катрин Зита Джоунс, Бритни Спиърс и т.н. Много се надявам един ден да се оправя и да спра някога хапчетата, и да изпитам удовлетворение и щастие от живота, но дали и кога ще стане, нямам никаква идея. Много се обезверих при последната криза. Преди това бях много по-добре, вярно пак в депресия,но не бях изпадала в такова ужасно състояние. Ако има хора тук, страдащи от подобна болест, да ми вдъхнат искрица надежда и кураж или да ми разкажат за тяхното състояние ще съм много благодарна. Има ли въобще лечение и излекуване от това нещо? Благодаря ви предварително. Simple Smile

# 1
  • Мнения: 4 500
www.bg-mamma.com/index.php?topic=805125.60 Вероятно това е мястото

# 2
  • Мнения: 5 892
Не смятам, че там ще намери отговорите.
Като казваш "криза" предполагам говориш за преминаване към мрачните депресивни настроени, не паник атака, нали?
 Болните с БАР имат форум май newsm78

# 3
  • Мнения: 4 500
В темата, посочена от мен, пишат/пишем не само с ПР, а и с ОКР, ПА и т.н. ако все пак за БАР има отделна тема - извинявам се, не знаех   bouquet

# 4
  • Мнения: 18
   Здравей, аз съм на 21 г., с БАР тип 2. Пиех 5 вида антидепресанти и антипсихотици, дори едните лекарства ги поръчвах от Гърция, защото в България ги няма. Не успях да "преживея" страничните ефекти от лекарствата (тремори, спиране на цикъл, постоянно пресъхване на устата, бели петна и т.н.) и може би не бях достатъчно търпелива и ги спрях без нашите да разбират и в момента, от месеци насам съм в тежка депресия, от която изглежда изход да няма, което още повече ме съсипва.

    Не мога да стоя сред хора, не мога да комуникирам нормално, не мога да се отпусна, да говоря, дори да мисля нормално. Не мога да си гледам лекциите и изпитите. От месеци не съм излизала никъде и съм като затворник в нас. От родителите ми най-често срещам упрек, че бездействам и нищо не правя, а се чувствам така, сякаш просто нямам сили да се помръдна. Даже все по-често ми минават мрачни и тъмни мисли относно смъртта и като че ли се примирявам с тази мисъл колкото и патетично да звучи. Като ме налегне депресията става страшно - с месеци не излизам, мога с дни да не се къпя - никаква хигиена, нямам приятели, не ходя по кафета, нямам гадже, здравословното ми състояние не е добро, защото освен с БАР съм и с всякаквите разклонения на хранителни разстройства - за момента с хиперфагия, както и с алкохолна зависимост. Дори преди няколко месеца бях на косъм да умра (често съжалявам, че не се случи), заради злоупотреба с алкохол и антидепресанти.

   Аз избрах да спра лекарствата, защото не успях да понеса страничните ефекти, а може би не бях достатъчно упорита, търпелива, настоятелна, активна, знам ли и аз какво се случи. Отказвам вече да ходя на психиатри не защото са лоши, не поставят правилната диагноза или изписват куп анти-живот лекарства, а просто защото аз самата нямам сила да се боря и като че ли да живея. Нямам и желание, не виждам смисъл. Казвайки, че не виждам смисъл, не се стремя да се впускам във философското примирение с безсмислието на живота и тегленето на локуми дали има или няма смисъл живота, а просто нямам сили да водя нормален начин на живот, който виждам, че около мен кипи.

   Наясно съм, че времето много бързо отминава, дори неведнъж съм изпитвала отчаяние, че докато останалите хора на моята възраст ходят на кино, планина, забавляват се, аз стоя увита в леглото, чакайки и молейки се по-бързо Господ да си ме прибира. На някои може да прозвуча налудно (все пак такова ми е състоянието) и прекалено депресивно (в момента съм на това дередже), но се надявам да не внасям излишна паника или притеснения. Казват, че доста хора с всякакви р-ва са много надарени, имат различни таланти, което е оптимистично, защото в работа, хобита и т.н. може да се намери прекрасно вдъхновение за живот, за дейност, за активност. Аз не успях със себе си да се справя. Също така доста от хората търсят утеха и успокоение в църкви, особено на почит стоят евангелските, защото имат прекрасна концепция за Бог, за Висша Сила, за общение между Бог и човек и т.н. Източните философии и религии също до колкото знам помагат, но като всяка философия, религия, вяра - търси се вариант за достигане на някаква вътрешна хармония и спокойствие, вдъхновение, сили и мотивация за живот.

   Разбира се, лекарствата също помагат, далеч съм от мисълта да ги подценявам. Ако не помагаха нямаше да съществуват, но аз видях при себе си, че съм със склонности да предрусвам и с тях, както с всяко едно нещо от живота ми и вместо да ми помогнат, става обратното.
 
   Предполагам при добро желание има варианти и начини, способи и методи за излизане от тези състояния.
   За цялостно излекуване не съм наясно, но до колкото знам има възможности за контролиране на кризите и предотвратяването им, както и за водене на пълноценен живот.

# 5
  • Мнения: 425
БАР не е раздвоение на личността!!! И няма как да се определи една депресия дали е "с вероятност да се развие към БАР". Все едно да страдаш от мигрена и да ти кажат, че е "с възможност да се развие към тумор в мозъка". Не си внушавайте болести, които нямате. Повярвайте ми, ако имате БАР, ще е много ясно изразено...

# 6
  • София
  • Мнения: 3 826
Това за често срещаните психични разстройва при известните личности има друга теория, не знам дали е 100 % истина, но съм чела в разни сайтове, че тяхното съзнание е програмирано по определен начин (нарича се MK Ultra Mind Control) и когато неминуемо настъпи някакъв бъг в "програмата" и те започнат да се държат неадекватно, версията за пред обществото е психично заболяване. Бритни Спиърс е добър пример за това. Иначе при теб проблемите не се ли отключиха от изрусяването на косата? Помня, че имаше такава тема, където говорихме подробно как да възстановиш изгорената коса.

# 7
  • Мнения: 2 265
Ако има хора тук, страдащи от подобна болест, да ми вдъхнат искрица надежда и кураж или да ми разкажат за тяхното състояние ще съм много благодарна. Има ли въобще лечение и излекуване от това нещо? Благодаря ви предварително. Simple Smile

Ако си нямала поне един маниакален епизод, най-вероятно не страдаш от БАР. Но все пак ако си с БАР препоръчвам ти да гледаш документалният филм на Стивън Фрай, "The Secret Life of the Manic Depressive" , ще получиш доста информация за болестта.
Самата аз имам БАР, но не пия никакви лекарства. Обаче тренирам усилено, практикувам йога, имам и режим на хранене. Друго, което мога да препоръчам са всякакви терапии за намаляване на стреса.
Имай предвид обаче, че някои други състояния или заболявания може да се изразяват с подобни симптоми като БАР - например проблеми с щитовидната жлеза, липса на витамин В12, така че се увери, че няма друго, което да провокира същите симптоми.

# 8
  • Мнения: 191
Здравейте,

Наскоро ми поставиха диагноза депресия, с вероятност да се развие към БАР. Това е нещо като раздвоение на личността. В момента съм в най-голямата дупка от живота си. Нямате представа какви моменти и кризи преживях. Имам чувството, че животът ми вече оттук нататък е безкрайна борба. Преди бях доста щастливо и весело момиче, какво стана с мен не знам и как допуснах да се случи това също не знам. В момента пия някакви АД, но съм много обезкуражена, да не тръгна пак по психиатри, камо ли болници. Наистина знам, че не съм добре, всички го виждат. Но се държа, не изпадам в кризи. Четох в нета, че много известни личности са страдали/или страдат от тази болест. Катрин Зита Джоунс, Бритни Спиърс и т.н. Много се надявам един ден да се оправя и да спра някога хапчетата, и да изпитам удовлетворение и щастие от живота, но дали и кога ще стане, нямам никаква идея. Много се обезверих при последната криза. Преди това бях много по-добре, вярно пак в депресия,но не бях изпадала в такова ужасно състояние. Ако има хора тук, страдащи от подобна болест, да ми вдъхнат искрица надежда и кураж или да ми разкажат за тяхното състояние ще съм много благодарна. Има ли въобще лечение и излекуване от това нещо? Благодаря ви предварително. Simple Smile

Аз бях в това състояние . Изчетох какво ли не , самонавивах се , ядох здравословно , ходих на ходжа , спортувах и нищо.

Накрая отидох на психолог и ме оправи с Тифаксин.

Спряха ми го чак след 3 години , но и до сега си държа Ксанакс в случай , че ме удари отново.

# 9
  • Мнения: 18
Да попитам и тук , някакви препокъки за добър психиатър от София на частна практика ? Някакво мнение за Рали Димитров, или някой друг?

# 10
  • Мнения: 171
Serpentine, точно от изрусяването дойде проблема. Много рязка смяна на визията. В момента съм на хапчета и само стоене вкъщи. От 2 месеца съм така. Преди кризата бях по-активна и си търсех работа даже. Водих по-нормален начин на живот. Ходих на интервюта, насам натам. Преди 2 месеца се влоших, защото сама си нарязах косата в банята, в изблик на някаква агресия. Майка ми е имала псих заболяване и аз се самонавих автом. че ще стсна ксто нея. След това нещо последваха куп психиатри и АД за стабилизиране на настроението. В момента съм на периоди, като усещам, че все повече се залежавам.. не искам и нямам желание да правя нищо. Почти не излизам.. вчера излезнах за 1 път от седмици наред на пазар. Чакам да мине зимата и може би тогава ще почувствам няк облекчение и ще живна. Надявам се догодина лятото вече да съм се по-стабилизирала. И на мен не ми се обикалят психиатри, предпочитам да си стоя вкъщи. И да чакам да ми се размине.  Ако не беше тази криза в банята.. точно преди зимно време с минусови температури и 2 пръста коса, може би нямаше да стигна до там. В момента се държа. Днес мои приятели ще ми идват на гости, но нямам идея кога и дали ще се оправя. Мн е относително. И най-вече какво значи "оправяне" или по-скоро ремисия на заболяването.

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Аз съм с БАР, добре, че видях темата, ще се радвам ако мога да бъда полезна някому!  Praynig

# 12
  • Мнения: 2 113
Сurse,

Нямам конкретен опит, но случайно те прочетох и не мога да не отговоря.


Постави си само една задача за деня - да вземеш душ.
Похвали се колко си страхотна след като си го направила.
Никакви задачи, никакви срокове, никакви упреци към себе си.

И най-дългият път започва с една крачка. С другите не се сравнявай, само със себе си.
Имаш огромен потенциал.
Пишеш изключително грамтно в сравнение с масата пишещи във форума, имаш преценка за състоянието си, имаш сили да го изложиш пред толкова хора - това е огромен потенциал. Природата е вложила много в теб, имаш сили да се хармонизираш.

Прегръдка.


# 13
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Писах, писах и форумът ми изтри поста  Confused сега се връщам отново да ти пиша...

КУРС, ще ти разкажа за себе си, ако ми позволиш, пък дано съм ти полезна с нещо така:

Първият ми депресивен епизод беше през далечните септември-октомври-ноември 1996, тъкмо бях приета студентка първи курс в СУ - Психология, желаната специалност. Всичко започна рязко и неочаквано. Оправих се сама и без лекарства, с много горещи молитви. Криех се колко съм зле. Тежък, тъжен, самотен период...

Втората ми депресия беше през ноември 2004 докъм февруари 2005 година, това беше най-най-тежкият, труден, тъжен, черен, смазващ период в моя живот, който никога няма да забравя... винаги ще помня ада, през който преминах... първото ходене при психиатър... срамът, страхът... това беше следродилната ми депресия, най-мъчното нещо, което ми се е случвало за моите близо  37 години. Имах бебе, отговорности, а аз - срутена в нищото. Безнадеждна, лепкава отчАяност...

И ... изведнъж ... бум-тряс! - през март 2005, може би следствие приема на АД, полетях стремглаво нагоре в първата си хипомания /еуфория/, хайде пак психиатър, смяна на хапчетата и промяна на поставената диагноза от постнатална депресия на БАР /биполярно афективно разстройство/. Оттогава насам почти 10 години, в които живея диагностицирана с БАР.

Трудни години, няма да те лъжа. Периодите с времето зачестиха. Но пък станаха някак по-леки за понасяне, по-очаквани и по-лесни за преборване от мен и близките ми. Разстройството е неприятно и коварно, но въпреки това има начини и средства, за да му противостоиш или поне държиш в някакви граници. Ето, например, аз нямам ТЕЛК, не съм прекъсвала работа заради БАР-а, не съм била хоспитализирана, дори в най-екстремните ми периоди...

Бих ти казала и още, но засега стига толкова. Оставам отворена за теб. Пращам ти приятелска прегръдка и чакам да пишеш отново!  Hug  Praynig  Peace

# 14
  • Мнения: 18
Здравейте, аз съм на 37 мъж.
Есента през 2001г. изпаднах в депресия. Вследствие на прием на АД имах нещо като хипомания-прилив на енергия, но нищо повече. От тогава насам есенно време изпадам в депресии. Не съм имал повече приповдигнати епизоди. През тези 14г. само две или три години ме е пропускала депресията. Пил съм какво ли не. В началото се оправях с АД, след което спряха да ми действат, като последните ми 4 депресии са доста тежки и продължителни, траят по 8 месеца. Сега отново депресия... никакво желание за нищо, пълна апатия, не ми се среща с никой. Паметта ми е меко казано неуслужлива, страхувам се да не е перманентно увредена. Трудно се концентрирам и мисълта не ми тече добре, дори сега като пиша ми е трудно да се изразявам добре.
С кански мъки се опитвам да спортувам. Ходя да тичам и от време на време на фитнес. Енергия нямам, но насила правя тези неща, защото знам, че е добре. Пия ламиктал, някаква минимална доза. Уж го пия за да не изпадам в депресии, уви...... АД не пия, но с психиатърката ми решихме да опитаме Анафранил. Никога не съм го пил. Лошото е, че съм изгубил надежда, че ще ми подействат АД.
Дайте някакъв съвет. Само моля да не бъде от типа да мисля позитивно, да се срещам с весели хора и подобни. Който не е бил в наистина тежка депресия не би разбрал.

Общи условия

Активация на акаунт