Баба и дядо далече-как се оправяте?

  • 2 377
  • 66
  •   1
Отговори
  • Мнения: 135
Привет! Как се оправяте в тази ситуация? Ако трябва да съм честна моите родители са тези, които липсват - те с в Бургас, а аз със съпруга ми и бебка във Варна (той е варненец). Неговите родители са тук, работят. Бяхме за около 10 дни в Бургас и осъзнах колко много е ощетена дъщеря ми, защото свекъра и свекървата не се занимават с нея много, много - все трябва да казвам какво я занимава, какво е интересно, но сами да се сетят - нямат фантазия! За тези дни в Бургас научи много игри с ръчички, крачета, други работи... Сега е скучно у дома, защото тати е на работа, времето е лошо и ни е доста нагоре! А мама се измаря много с всички останали неща, които трябва да се направят... Как се справяте вие? Откровено казано направо завиждам всеки път, когато видя детенце с баба и дядо, или всички заедно... На нас това тук не ни се случва (студени са свекървени) и остава само като сме в моя град, а това не може да става тогава, кгато на нас ни се иска все пак...  Cry

# 1
  • Мнения: 4 358
Понякога е по-лесно, друг път по-трудно.
В момента гледам и двете си деца вкъщи, помага ми само съпругът ми. Не сме първите, няма да сме и последните... справяме се  Grinning
Като знам, че няма на кого да разчитам, ставам по-организирана  Laughing

Последна редакция: вт, 28 фев 2006, 13:05 от tedi_b

# 2
  • Кори Селести
  • Мнения: 5 538
Аз лично предпочитам децата ми да виждат бабите си рядко и за малко.
Разваля им се дисциплината иначе.

Спрявям се като пренебрегвам домакинстването за сметка на игрите.
Мисля, че не е фатално:)

# 3
  • Мнения: 3 360
Теди-подкрепям те! Ние сме далеко и от едните и от другите родители ,и така...още от преди да се появят децата.Справяме се изцяло сами и не се оплаквам...Нали сами сме избрали да станем родители???

# 4
  • София
  • Мнения: 39 715
Ами както е писала Теди всичко върви на оикове и спадове.
Сами си гледаме детето откакто се е е родила. КОгато малката беше на 7м мъж ми се прибраше след 24:00 от работа, тогава ми беше най-трудно, но оцеляхме.
Моята мама е в чужбина, свеки е в Сливен. Мама докато беше в Бг взимаше Дияна за някой и друг уикенд. Със свеки се виждаме веднъж годишно.

# 5
  • Мнения: 135
Не исках да прозвучи като оплакване! Ние също се справяме. Аз свиквам с обстоятелствата и се оправям (понякога и аз не знам как), но в момента, в който видя какво се случва в Бургас, ми става много тежко. Осъзнавам колко съм изморена и колко много ми (ни) липсват родителите. Просто, защото се отпускам.

# 6
  • Мнения: 462
Аз до преди една година си гледах и двамата синове съвсем сама. Мама и татко са в Пловдив, аз съм в София...разстояние не чак толкова голямо, но не е и никак малко...преди около година обаче реших, че така несе издържа вече и взех радикални мерки. От тогава свекърва ми и свекар ми гледат малчо през седмицата, а събота и неделя са и двамата малчовци при мен. Това е друго нещо...макар че понякога като се замисля и ми става гадно, защото като си го вземем малчо при нас го чувствам колко сме му липсвали, но наистина грижите по големия ми син са твърде много и не бих смогнала да ги гледам през цялото време сама... Sad

# 7
  • Мнения: 384
Напълно те разбирам и аз се чувствам като теб.Въпреки,че родителите на мъжът ми ни помагат много,също работят и нямат много време,а и друго си е да са твоите,поне аз така го чувствам.Но майка ми е в чужбина,баща ми в провинцията,те също дори и да бяха тук едва ли щяха да имат повече възможност,но на мен ми липсва един ден в седмицата някой да я поеме за няколко часа и когато се налага да има на кой да разчиташ,да си спокоен за детето,а не да си натръни.Определено смятам,че е хубаво общуването с баба и дядо,те са тези който имат енергията,времето и желанието да учат децата на игри,песнички,приказки,да сготвят нещо специално за внучето...Когато майка беше тук се чувствах добре,когато се разхождахме в парка заедно,когато тя я хранеше,занимаваше и най-важното приспиваше я като я оставяше само в леглото.С мен това е немислимо без сучене.Липсата на близост с родителите ми,ми създава и комплекси-парите и подаръците немогат да компенсират липсата.Никога не съм изпитвала такава потребност от тях и предимно от майка,както сега,когато имам дете.Омъжих се без нея,бременеех без нея,родих без нея,гледам си детето без нея и определено благородно завиждам на тези,които имат тази помощ.За година и един месец съм оставала малката само 4-ри пъти за по два часа и живота ми изцяло се промени,немога да си подържам нужните интереси и да се развивам както преди,защото ми липсва точно тая подкрепа.Знам,че има и други начини,но за мен е така.Примирих се и сега гледам само хубавото,общуването с детето ми и така докато тръгнем на детска.

# 8
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Аз лично предпочитам децата ми да виждат бабите си рядко и за малко.
Разваля им се дисциплината иначе.

Спрявям се като пренебрегвам домакинстването за сметка на игрите.
Мисля, че не е фатално:)

Абсолютно newsm10. За Васи учех и ми беше доста напрегнато, но Дени понякога отказваше разходка, за да си останем в къщи да си играем.
Бабите са хубаво нещо, но в умерени дози.
И двете деца сами сме ги гледали. Татето ги е забавлявал, когато трябва да изляза сама /на доктор, на фризьор...или просто да ида да си купя  някоя дрешка, без да ми се весят по краката/. Не са ощетени по никакъв начин. Оставям ги /вече са големи/ за събота и неделя, но само поотделно. Пусто ни е без тях. Поне едната си остава при нас.
Обичат бабите си и се радват да ги виждат. Но не мисля, че трябва да са около тях постоянно.

# 9
  • Мнения: 535
 FlutterАко ме питаш по-добре,малко е трудно но никой няма да ти се меши във възпитанието.Аз си гледам малката сама,от време на време я давам на майка ми по седмица.За родителите на съпруга ми те са чужденци,там те нямат тази практика ,отностно тези неща са по-студени,всеки си поема грижите за децата.Но при тях е така никой необича да ти се меша,не че необичат внуците си.Ако имаш възможност си вземи жена да гледа детенцето от време на време за да имаш време и за себе си. Joy

# 10
  • Мнения: 4 392
Наистина е много трудно,но често пренебрегвам дом.работа.Тя може да почака,но детето-не!Обикновено ми се сьбират купища дрешки за гладене и обикновено гладя нощем по малките часове,когато тя спи Embarassed

# 11
  • Мнения: 223
нашата дъщеричка си няма баби (и двете са починали), баща ми живее в чужбина, а бащата на приятеля ми в провинцията. моито баба и дядо много се радват на малката, когато я водя да я видят, но е абсурд да я оставя сама с тях.
в случате, когато ми се налага да изляза, е за не повече от 2-2 и половина часа, защото кърмя и това става или когато баща и не е на работа и остава да я гледа той, или 2-3 пъти съм молила сестра ми. въпреки всичко не смятам, че бебелина е ощетена откъм любов и ласки, а пък и я гледам и възпитавам така, както аз смятам че е редно.

# 12
  • Мнения: 1 805
Shtastlivka, и двете баби живеят в София, но и двете работят. Бях категорична, че майка ми няма да ми помага за детето когато се роди (много е устата и само щях да се изнервя). Дойде свекърва ми, но аз установих, че мога чудесно да се спрявям сама. Тя единствено в продължение на 1м. само ни готвеше и носеше ядене. След това и това аз правех.
Разпределяме нещата така - гедам в събота и неделя с мъжът ми да изчистим, и оправим къщата, за да може през седмицата да не се занимавам с това. Вече не гладя нашите дрехи, гладят се преди обличане (и без това в гардероба е ужас), готвя набързо или когато спи. Общо взето се правям по-добре отколкото с баби, те ме изнервят и двете - само акъл дават и аз трябва с това да се боря.
Мъжът ми вечер много се занимава с малкия.
Не се тревожи, организирай се, подриде си нещата и ще видиш, че ще ти е по леко.

Аз лично предпочитам децата ми да виждат бабите си рядко и за малко.
Разваля им се дисциплината иначе.

Абсолютно  Oha!
То е носене на ръце, то е лигавене.

# 13
  • все тук
  • Мнения: 1 714
Колкото и да са студени и мрачни, поне са ти в същия град. Така че ако ти се наложи, можеш да разчиташ на тях. А нашите родители - и двете двойки, живеят на друго място, и познай как ходим навсякаде с детенце. Не се оплаквам, защото пък така сме си спокойни, но понякога ми се иска някой да ми го гледа час-два или да го вземе от ясло, или...

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 70
Трудно е без баби, но и с баби е трудно  Mr. Green
Нашите родители живеят доста далеч и рядко се виждаме - в такива моменти се чувствам много добре поне за 2-3 часа някой да ме отмени с домакинството или да си играе с бебо. Но сме свикнали да се оправяме сами - татито много ни помага, особено вечер след работа като си играе с малкия. Иначе аз не мога да мръдна или да го оставя за повече от 3 часа на някой, защото още се кърмим  Grinning, но не се оплаквам.

Общи условия

Активация на акаунт