Как подготвихте и казахте на детето?

Здравей Димана, поздрави на теб и детенцето ви. Ето някои координати:

Група за подкрепа на осиновители ИСДП София
Център за. обществена подкрепа ж.к. "Надежда1", ул " Сава Филаретов"23, тел. 02/ 9361026
ЦОП ул."Пиротска"175, тел. 02/ 9204238
Аглика Данова - психолог

Данните преписах от страницата на БАОО, дано да са актуални.
Аз живея доста далеко от София, но работим по същия модел. Комплекса е накратко от КСУДС( комплекс за социални услуги за деца и семейства),  видях, че в София има и други групи за  взаимопомощ - за деца над 7г, тийнейджъри и други. Нека тук се включат мамите от София, че ние сме на над 300 км. от вас.

Здравейте! Казвам се Желязка Иванова и съм член на Българска асоциация "Осиновени и осиновители". Присъединих се към организацията по повод на петицията, която създадохме през месец март тази година. Разбира се споделяме и обсъждаме всякакви други идеи и инициативи свързани с темата осиновяване. Всички сме част от асоциацията заради личната си история - една част от нас са родители на осиновени деца, други са осиновени. Няма да изпадам в повече подробности, за да не ви отегчавам с повече информация, която може да научите от сайта ни.
Пиша ви повод на срещите, които организираме в София и желанието на повечето родители да се срещат с други семейства, с които да споделят и обменят опит.
Срещите ни са непринудени и за забавление, родителите обсъждаме важни теми, а децата ни играят наоколо според избраното място - парк, заведение или др.
Ще се радваме все повече семейства да се присъединяват към нас, така ще имаме възможност да научим повече за положителните и отрицателни неща, с които всяко едно от тях се сблъсква преди по време и след осиновяването. Това ни дава по-обширен поглед върху всичко онова, което трябва да се промени и ни помага да поставяме конкретни искания, когато участваме в различни работни групи и обсъждания с институции и министерства.

Следващата среща със семейства планираме на 20 или 21 август, като все още не сме уточнили мястото (вероятно ще е в някой от столичните паркове). Всеки, който иска да се включи в тази среща, нека ми прати лично съобщение тук или пише на мейла на организацията - baoo@abv.bg

По повод на темата - нашия малчуган си дойде в къщи на годинка. От ЦНСТ-то, в което беше ни дадоха албум със снимки и описани важни моменти от неговото развитие, така наречената Книга на живота. В началото го разглеждахме периодично и разказвах по снимките кой кой е, след това оставих албума на видно място и малкия сам си избираше момента кога да го разглеждаме, задаваше и въпроси. Малко преди втория му рожден ден преди да стигне до последните снимки, на които сме вече и ние ме попита "Къде е мама", отговорих му че все още не сме се познавали, а когато стигнахме и до последните снимки му казах, че тук вече сме се запознали и за това сме на снимката. Сега (на 2г и 9м) сам си взима албума, разглежда го и сам си разказва по снимките.
Купила съм една книжка за бебета, която четем и разглеждаме, една вечер каза че бил в на мама коремчето, разбира се отговорих, че не е бил в коремчето на мама, т.е. аз, а коремчето на друга жена. Повтори го и не се "възпроти", не зададе друг въпрос, но е още малък и за сега това му стига. Като порасне още и започне повече да разбира ще започне с въпросите защо ...... Не натрапвам темата и не говорим само за това, но не ни е тема табу, не се пазим да не ни чуем, когато говорим за това. Много често ни се предоставят различни възможности да загатнем нещо, което да предизвика въпросите му и разговора да протече леко. Така не се притеснявам и отлагам времето, когато трябва да му кажем, защото той вече знае, всичко се случва бавно, спокойно и постепенно и разбира се според възсрастта.
Онези от вас, които не са казали и не говорят с децата си за това, не се притеснявайте че сте закъснели, но не отлагайте, направете нещо заедно с което да предизвикате любопитството на децата да задават въпроси за миналото си, така няма да ви се налага да мислите кое сега е подходящо да знае и кое не. Често ние възрастните се филмираме и се оплитаме сами в приказките си, докато при децата нещата стоят по доста простичък начин и нашите страхове са си наши, не техни.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1602186
Луда работа

Сетих се за едно руско филмче /анимационно/ по тази тема - "Мама для мамонтенка" /Мама за мамонтчето/. За съжаление не знам как да дам линк. Ето и съдържанието - В средата на 20-ти век в Арктика се разтопява леден блок, от който излиза мамонтчето. То тръгва да търси майка си. Разбира, че в Африка има животни с дълги хоботи и големи уши като него и на един леден блок се отправя на пътешествие. На африканския бряг една маймунка го отвежда при хипопотама, а той води една бездетна слоница и й показва мамонтчето. Слоницата се стъписва:" Ама той е много космат!", а хипопотамът отговаря:" И какво от това? Има дълъг нос и големи уши като теб." Слоницата приема мамонтчето и те тръгват заедно към стадото - майка и син.
Мисля, че това филмче може да стане отправна точка за разговор по темата с по-малките деца. Приятно гледане.

Ето го:

https://www.youtube.com/watch?v=n_ySHUIaK8E 

Сърцето ми се къса ! Осинових момиченцето си сама когато беше на 5 месеца. Сега е на 3 г и 10 месеца и ме попита дали си имаме тати . Казала съм и , че съм я взела от бебешката градина и че много я обичам . Само толкова и не знам какъв въпрос ще ми зададе пак . Казах и че си нямаме тати и че има различни семейства , с различен брой членове в тях - мама , татко , баба , дядо .Ние сме мама , баба и детенце .И много се обичаме.Дано да намеря сили да отговоря на следващите въпроси . Не мислех , че ще е толкова трудно когато реших да тръгна по този път . Но връщане назад няма и не може да има . 

Здравей Данита,
Осинових Лъчезара на 3г и 4м, а Емил на 4м и 15дни. И аз съм сама. Имаме си и баба. Нямам брат/сестра. Семейството ни е малко. Отскоро Лъчезара започна да говори за баща - "Баща ми след работа ще ме заведе..." "Баща ми..." . И аз обяснявам, че има различни семейства, че ето И. няма майка, а Т. си има и майка, и татко, но си няма братче/ сестриче... Наскоро ми писна и й казах, че бащата е човек, който живее с детето, грижи се за него, присъства на празниците му... Малкият още не е стигнал до там, но той получава нужното му мъжко внимание от един съсед, който си няма внуче./баща ми почина и си нямаме дядо/

Ако още не си казала на детето, че е осиновено, подготви се какво ще отговаряш на трудните въпроси за осиновяването, БМ и подобни.
Моите и двамата знаят, че са осиновени. Имаше период, в който каката очакваше, че ако слуша/ не слуша ще може да види пак БМ, скандираше в магазина, ако не е на нейната "искам другата си майка", заплашваше ме, че ще отиде при другата...Надживяхме го. Всеки път реагирах спокойно. Говорех спокойно по темата. Вече почти не се сеща за това.
Малкият също знае. Преди време ме попита кой го е родил, аз му казах, че не съм аз, а една какичка, която за съжаление, не е можела да го гледа, той го обяви на баба си"мен ме е родила една какичка" и за сега темата се изчерпа. Понякога ме пита защо имам гърди. Отговарям му,че жените имат гърди, за да хранят бебетата си. Той ме пита сукал ли е от мен, аз му казвам "не, защото не си бил в моето коремче" и темата приключва.

Благодаря ти , мамо Ру !

Не видях някъде да е споменато, затова обръщам внимание на няколко български книги, които могат да ви бъдат от помощ:
от Десислава Божкова: ОсиновяРването (полезен АКТУАЛЕН наръчник за кандидат-осиновители) и ОсиновяРването, или как осиновиха точно мен (за запознаването на децата с темата за осиновяването) https://www.book.store.bg/p126278/osinoviarvaneto-ili-kak-osinov … ava-bozhkova.html
А в тази има приказки за осиновени и осиновители (Двойната планета) https://www.book.store.bg/p92480/dvojnata-planeta-diana-petrova.html

Прочетох отговорите по темата и ме накара всичко това да бъда много тъжна имала съм родители,които са ми осигурили добър живот, но не са искали да бъдат така искрени с мен и след много дълго време сякаш на сила разбрах истината а така боли много, неописуемо много Наистина съжалявам,че моите родители не са разсърждавали както вас толкова много болка щяха да ми спестят сега...

Изживей си болката и търси начин да се оттърсиш от нея по-скоро, защото с годините не става по-добре. Какво изпитваш към биологичните си родители ? Искаш ли да търсиш отговори ? Освен белезите от недоверието към осиновителите си, ти носиш нещо много по-страшно- носиш в себе си една неизлечима душевна рана, която си няма име. Някой те е порязал докато си поемала първите глътки живот, и независимо от неговите причини да го направи, ти си тази, която носи цял живот това бреме на изоставено дете. Когато родих плаках много дълго, защото не можах да си представя кое човешко същество би се разделило с най-свидното на тази земя, с онова чудо, наречено живот. Но в човешката природа е заложена безгранична жестокост, и нищо не бива да ни учудва. Таиш много любов в себе си, таиш любовта, която не си получила- дай я на своето дете и ще затвориш кръга.
Успех ти желая, бъди здрава !

Едва ли. По-скоро са искали да ви спестят болка.

Когато станеш родител ще се обедиш, че родителските решение могат да бъдат колкото за добро, точно толкова и за лошо, но всички са провокирани от личните ни убеждения и според времето в което живеем.
В миналото това се е пазело в тайна, макар че рано или късно тази тайна се разкрива. Много родители не са споделяли с децата си че са осиновени от страх. Страхували са се, че детето им ще избяга и че вече няма да се чувства тяхно дете, че ще ги намразят и какво ли още.
В днешно време лично аз не съм срещала родители, осиновили дете, които да не са казали или да нямат намерение да кажат на детето си, че е осиновено. Но сега се виждат последиците от пазените тайни в миналото и се говори все повече за тези неща. Хората все повече разбират, че подобни тайни рушат доверието помежду им, колкото и добронамерена да една тайна.
Едва ли на твоите родители и близки им е било лесно да пазят тази тайна. Да я създадеш, означава да я поддържаш за цял живот, а това носи последствия. Вероятно не са го направили от липса на обич към теб или защото не са искали да бъдат искрени, а защото това са били разбиранията по онова време и собствения им страх. Това пък води до стремеж на всяка цена осиновения да не разбере истината, създава се голямо напрежение между децата и родителите, което пък руши чувствата помежду им, колкото и силни да са те. 

Добри съвети давате...но просто имам чувството,че не съществува никакъв начин, по който да премахна ужасната болка, която изпитвам. Яд ме е,че майка ми и баща ми са страхотни хора,но с другите...когато сме на саме, се държат ужасно заповеднически и грубо. Се едно се опитват да ме научат на нещо..а аз съм почти на 30 години имам си приятел, с когото живея и би трябвало да се разбираме като приятели. Например майка ми с племенницата й (дъщеря на сестра й) се разбират страхотно и си говорят с часове по телефона за какво ли не. Човек сякаш се чуди как им хрумват теми за разговори и е винаги сякаш от сърце и с внимание. Към мен не усещам тази топлина и винаги има напрежение Завърших висше ...имам си страхотен приятел до мен и майка ми непрекъснато повтаря какво огромно разочарование съм и колко била огорчена от мен. От миналта година след инцидента ми (бях месеци в лечение и само приятеля ми беше до мен) повтаря как това било божие дело и ме наказва за греховете ми към родителите ми. Аз не знам да имам грехове, винаги съм била кротък и дори даже подтиснат човек, изживях затворени тинейджърски години в депресия, не съм била като другите буйни връстници и не съм правила пакости..просто тогава никой не се е опитал да ме разбере. Може и да съм усещала,че има нещо. Даваха ми се нареждания. Майка ми си общува само по фейсбук с мен като ми праща *мъдри мисли* за живота и неблагодарните хора и за хората,които трябвало да се учат от грешките си и тем подобни. Затрупа ме с такива публикации и аз реших да й изпратя една да прочете >

http://purvite7.bg/7-tipa-vzaimootnosheniya-majka-dashterya-ko/

ето тази за 7те типа взаимоотношения между майка и дъщеря и тя знаете ли какво ми отговори: отново съм била действала повърхностно,необмислено...да съм била жива и здрава и да не си губя времето с психоанализи...

Знаете ли тъпо ми е,че е имало тази тайна толкова много години. Баща ми споделя,че е искал милиони пъти да ми го каже. Майка ми пък казва,че ако зависело от нея никога няма да ми сподели. Майка ми и баща ми винаги са правили цирк у  нас и никога не сме били нормално семейство. Никога не сме вечеряли или обядвали заедно (освен ако някой няма рожден ден). тази година майка ми ми честити рождеия ден по-рано.....Сега двамата живеят самостоятелно и както винаги не им пука за другия. Когато се запознах с моя приятел, бях изумена какви семейства има. Та те си говорят за всичко, чувстват се уютно заедно и се хранят винаги заедно и правят планове заедно. Гадно ми е,че съм нямала тази съдба Роднини на майка ми смятат,че ако тя не ме е спасила от Дома за сираци, съм щяла да стана проститутка и трябвало да бъда благодарна....е какво да съм благодарна? за това,че някой ми е дал всичко от А до Я но съм се превърнала в емоционален инвалид. Дори приятелите ми се дразни на моменти,че съм толкова студена и реагирам сякаш безразлично на нормални неща. Но как да обясня,че просто така ми идва от вътре, не мога да се променя Искам да съм нормална като всички мои връстници, мотивирана и щастлива и упорита,но просто не мога,защото се чувствам счупена и слаба...и нямам родители,на които да им пука за това.

Също така разбрах на скоро,че майка ми е правила много опити да се запознае с биологичната ми майка и е ходила до града,където живее с приятелки,но не е успяла да я намери на адреса. И сега зимата ми даде листче с адрес и имена и сякаш с подигравка ми го даде просто да отбие номер,че е била напълно искрена (преди тов аме лъжеше,че не знае абсолютно нищо). Мислела е,че ако опитам,няма да намеря нищо. Е,да ама не аз успях да срещна тази жена и срещата ми беше много мъчителна ама много,защото разбрах,че тази жена страда от психическа болест. Не ми е ясно само дали е била психично болна докато ме е носила или се е разболяла от мъка, когато ме е дала. Сега се грижат за нея и просто нещо наистина ужасно се е случило в живота й,за да бъде такава. Споделих на майка ми какво съм видяла и преживяла и тя почна да разказва на всички познати, аз не исках и я помолих да си остане между нас,защото ми е болно. но няма значение, тя държи на всички околни но не и на мен. Оф, съжалявам улях се, но имах нужда да кажа на някого просто много ме боли и не мога да спра тази болка. Сякаш ме убива и разрушава всичко а правя огромни усилия да продължа напред сега си търся по-хубава работа и просто отчаяно искам да мога да се оттърся от всичко, но сякаш съм разкъсана на много парчета