Здравейте!Моя син е на 1.8 год и има "приблем" с контактите с др.деца.Вики почти всеки ден играе с едно комшийско детенце но то не е игра а пазене на игрчките.През цялото време каквото пипне тя и тои тича да и го вземе от ръцете. Става не игра а една вечна борба.Мислех че с времето ще се оправи положението но не.По 1-2 часа на ден се гонят и тои пищи като не успее да и вземе това което и е в ръцете. Вярно че са си негови играчките но каква тактика да приложа да разбере че трябва да играят заедно? Че няма да му ги вземат играчките....Обяснявам му,връщам и отнетите играчки но тои крещи и се тръшка и докъто не получи играчката не спира.Опитах да ги игнорирам дали няма да се оправят сами но не.Тя е добричка и му ги дава но и тя вече се ядосва и само ми се жалва да и ги дам. Не знам как вече да деиствам като не искам само да му взимам играчките които е отнел но и тои не може да разбере като му обяснявам че няма да му ги вземе . Как е при вас и има ли справили се с положението? Знам че е нормално но кога ще отмине този период и как да деиствам аз най-правилно да не го травмирам а и другото детенце? И да настане мир и забава не вечно каране и пищене?
- Публикувана: 26 фев. 2006, 11:16 ч.
- Последно мнение: 2 март 2006, 11:51 ч.
За контактите с другите деца..?
Все още не сме се справили с това положение. И моята дъщеря постоянно иска всички играчки- нейни и чужди, да са в ръцете й 
. Обикновенно я оставям сама да реши спора с детето и така за 5мин. вече са се разбрали, теглят си играчката, тропат с крачка 
, но накрая едното дете винаги отстъпва 
. Обикновенно я оставям сама да реши спора с детето и така за 5мин. вече са се разбрали, теглят си играчката, тропат с крачка , но накрая едното дете винаги отстъпва
Това е проблема че при нас проблема не се разрешава 2-3 часа и то всеки ден все е така.Дърпат играчките нашия пищи и реве докъто не ги отнеме и тя като си вземе друга хвърля тази и тича за другата.Много пъти съм ги оставяла да се оправят сами но тя накрая си сяда на дивана и се сърди без играчки,поне не плаче ама тои как се дере и тръшка на замята ако не стане на неговата 
до края е така не свиква да се поуспокои с времето 
до края е така не свиква да се поуспокои с времето 
Ще го израсте 
.
Радослава въпреки, че ходи на ясла когато беше племенника ми в къщи действаше по същия начин- дърпа, нищо не дава и само пищи и крещи - Гого не...
А въпросния Гого / племенника/ беше по същия начин на нейната възраст, в момента е на 2г. и 7м. и е доста по различен.
Иначе Ради в яслата не прави така, но сигурно осъзнава, че играчките там не са само нейни, докато в къщи действа като собственичка.
Макар, че и от яслата леличките са ми се оплаквали, че се опитва да се налага, но това си е до характер и е друга тема май...
.Радослава въпреки, че ходи на ясла когато беше племенника ми в къщи действаше по същия начин- дърпа, нищо не дава и само пищи и крещи - Гого не...
А въпросния Гого / племенника/ беше по същия начин на нейната възраст, в момента е на 2г. и 7м. и е доста по различен.
Иначе Ради в яслата не прави така, но сигурно осъзнава, че играчките там не са само нейни, докато в къщи действа като собственичка
.Макар, че и от яслата леличките са ми се оплаквали, че се опитва да се налага, но това си е до характер и е друга тема май...
Мисля, че е съвсем нормално на този етап. Хлапетата се осъзнават, заплюват си територия и си я пазят. С времето ще се научи и да споделя. Опитай се да поощриш малката да му подава играчките сама. Мисля, че тогава той ще се поуспокои и ще реши да пробва същото упражнение. При всички положения обаче нямаш място за притеснение.
И аз мисля, че е нормален етап от развитието. Моята е така отдавна... На тази възраст децата още не умеят да делят с други деца. Вече се забелязва някакъв проблясък отвреме навреме, че не всички играчки са нейни, че има и други деца и т.н., но е временно. Определено на моменти е истинска битка и хич не е приятно, но ще чакаме да отмине. Нямам идея кога ще отмине, но винаги можеш да го разсееш с нещо по-впечатляващо от това, което иска да вземе.Ще го израстат. 
Да, това наистина е етап от развитието през който преминават децата. Лично аз съм се старала никога да не оставям дъщеря си да се държи така. Още в началото прилагахме възпитателни мерки, като първо ИМАШЕ ОБЯСНЕНИЕ, ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ и след това ако се наложи следваше и наказание обикновено вземах играчката и не й позволявах да си играе с нея. Не съм опитвала да й отвлека вниманието с други неща защото според мен това не решава проблема, а просто го разтъкава във времето. А тръшкането и инатите съм решавала само с шамарче колкото и грубо да прозвучи за някой. Много обичам дъщеря си и не бих искала подобно държание да е причина другите деца да я отбягват в игрите. Сега тя вече е на 3 години и в крайна сметка и тя и аз сме доволни от резултата.
Доста време продължава този период 
Моя син има братовчетка година по-голяма от него, значи на 3.7 г, която пък има братовчед на 4.3 г 
веднъж ги събрахме да играят заедно, Цецо им прибра любимите играчки 
при опит да ги вземат от него имаше яко ступване и рев от тяхна страна, ама не и от негова разбира се 
Доколкото съм чела този период е до към 3-тата годинка. От 1,6 до 3-тата не притежават чувство, че нещо не е тяхно, т. е. всичко е тяхно Да, това наистина е етап от развитието през който преминават децата. Лично аз съм се старала никога да не оставям дъщеря си да се държи така. Още в началото прилагахме възпитателни мерки, като първо ИМАШЕ ОБЯСНЕНИЕ, ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ и след това ако се наложи следваше и наказание обикновено вземах играчката и не й позволявах да си играе с нея. Не съм опитвала да й отвлека вниманието с други неща защото според мен това не решава проблема, а просто го разтъкава във времето. А тръшкането и инатите съм решавала само с шамарче колкото и грубо да прозвучи за някой. Много обичам дъщеря си и не бих искала подобно държание да е причина другите деца да я отбягват в игрите. Сега тя вече е на 3 години и в крайна сметка и тя и аз сме доволни от резултата.
Аз само не разбрах, защо след като това е нормален етап от развитието на детето, си прибягвала до шамарчета
Всяко дете минава през този период. Или му взимат, или то взима чуждите играчки.
При Дияна минахме само с приказки, т.е. "дай на детето да си поиграе с тази играчка, след малко ще ти я върне". Разбира се от време на време се чува реплика "ама то си е мое", но мисля, че надрастна този период.
При Дияна минахме само с приказки, т.е. "дай на детето да си поиграе с тази играчка, след малко ще ти я върне". Разбира се от време на време се чува реплика "ама то си е мое", но мисля, че надрастна този период.
И аз бях чела, че е нормален, даже задължителен елемент от израстването, но моят почти не е правил така, освен ако не види, че някое дете не му дава нищо и го прави като да си го върне. При някои деца е фрапиращо и не го израстват, откарват си така до училище и сигурно и там си остават егоисти. Много дразни да има такова на детската площадка. 
Много дразни да има такова на детската площадка.
Интересно ми е какво щеше да правиш ако твоето дете е "такова" и не можеш с думи да въздействаш по никакъв начин? Дали много щеше да те дразни
Вкъщи имаме забрана да се взима играчка от ръцета на другия. Децата са с година и половина разлика. Не винаги се получава, но ако се случи, или взимам играчката или ги разделям в две отделни стаи, като обяснявам, че го правя заради нарушаването на правилото. Не след дълго започват да се търсят и обещават, че няма да си взимат от ръцете. Понякога се случва единият да остави дадена играчка за малко и другия да я грабне - е, това не е нарушаване на правилото!