1. Обличаме се за разходка. След като е овикал кооперацията и сложен със зор в количката, най=накрая успявам да затворя и ципа. След което следва:ТПУУУУУУУ(не мога да го имитирам звука, ама той така плюе храна, която не му харесва). И ме гледа хитро и нахално.
2. Намира се в проходилката и след поредния набег до пералнята на баба си аз му я застъпвам отзад, но той не ме вижда. Не може да се движи напред, мъчи се, в един момент се обръща към мен и ХАП!-със зъбите ме захапва за коляното.
3.Подобно изпълнение с хапане имаше и вчера-взех си джиесема от ръцете му, докато все още не го е "ремонтирал". Подивя от гняв, развика се и пак си "отнесох" 7 зъба. Ядосах се и го сложих в кошарата-последва истерия, не обърмах внимание и след 5 минути пак се смееше и бърбореше.
Та........що за чудо е това? Не го уча ни да хапе, ни да плюе, опазил Бог.