Та историята ми вкратце е следната:
В болницата ние с бебешора бяхме разделени за 6 дни, имахме най - различни проблеми, с които няма да ви занимавам сега.
Въобще не ми дадоха бебето, само го виждах през стъклото на кувьоза, направо не искам да си спомням какво ми беше. На всички други им носят бебетата, на мен йок.
Не можех да му давам и изцедена кърма, понеже бях на 5 вида антибиотици и други лекарства. Но пък за сметка на това на всеки 3 часа (когато носеха бебетата на другите майки) цедях усилено с помпата, като това ми помогна да не загубя лактацията, а напротив, даже се усилваше притока на кърма все повече и повече. Та както се майтапи мъжът ми тая помпа Авентската ни е най - добрата инвестиция до сега
На 7 ден на бебето, след като вече си бяхме вкъщи, лекарите спряха моите антибиотици и ми позволиха да кърмя бебето, да де ама то след като 7 дни не беше засукало, нали се сещате как реагира - с голямо неразбиране "кво пък сега се опитва да ме накара тая да правя" като го сложих на гърдата.
След няколко опита, в които и двамата само се измъчвахме, реших че така или иначе съм цедила до сега, ще продължавам в същия дух и ще давам шишето с кърма на бебето. И понеже съм упорита, постоянно преди да му дам шише го слагах на циците, дано да засуче, че това с помпата е егати ужаса, цедене, миене, стерилизиране и т.н.
И постепенно, постепенно, разбра каква точно е работата и какво се иска от него и засука. Като стана точно на 1 месец започна да цока както си трябва и до момента още го кърмя.
БЛАГОДАРЯ НА МОМИЧЕТАТА ОТ ФОРУМА, които с много идеи ми помогнаха.
Ако има и други като мен - не се отчайвайте, щом аз съм успяла, и вие ще можете!