обрана попадия...

Семеен живот му се вика на туй А,що ли ти повтаря 10 пъти едно и също

а ти сигурно се правиш на ударен че не чуваш ... а  ????

хи хи хи
това ми напомня на един виц

Отива един мъж при психиатър и казва:
- Докторе - помагай! Жената се е побъркала. Непрекъснато повтаря едно и също нещо. И така е вече 6 месеца! Не знам какво да я правя.  

- Какъв е проблемът? - пита докторът - Опишете ми по-подробно. Какво повтаря непрекъснато?

- Само едно изречение повтаря - отговаря мъжът - "Изхвърли коледната елхааааа!"

   

Ами ще повтаряме... и аз побеснявам като се наложи да помоля над 100 пъти за едно и също нещо... като в повечето случаи става въпрос не за лична услуга - т.е. не за нещо, което е за мен, а за семейството или дори конкретно за него.
Най-епичният случай - 6 месеца молих да си извади документите и документите за колата след като му изчезна портфейла. 6 месеца - през седмица, през ден, всеки ден, на ден по няколко пъти.... Документите бяха извадени няколко часа преди да тръгнем за морето и то защото заявих, че аз без документи за колата към морето няма да тръгна.
Сега от толкова чакам да ми напише едни платежни...
И това, което най-много ме вбесява е, че не ми отказва. Ако ми откаже - ок, ще си търся варианти, но получавам отговор "Да, добре" и после нищо не се прави  

И аз така-изхвърли боклука

Аз пък доста време повтарях да ми инсталира пералнята и.....нищо.Като спрях да му пера дрехите на ръка обаче бързичко я инсталира.
Е,какво да правиш явно такъв е живота.
Аз пък си мислех,че само аз го имам тоя проблем.

Бизти, ако правиш нещата от първия път няма да ги повтаря по 10 пъти - значи вината е в теб.

Нас, нас ни дразни, не вас   Че трябва да опяваме по 10 пъти (хм, само 10? жена ти е късметлийка). Опявам=напомням?
Ама както каза A.A.M.Belev на това му се вика семеен живот.
Абе кофти сме, как да не сме. Мъжа ми примерно се обижда че все опявам да си затваря гардероба като се облече. Не ми е за друго, ама вече имаме деца и тарашат. А той какво - не бил приключил още, можело пак да се наложи да бърка вътре. Ми прав е човека! Вечерта нали ще трябва да закача костюма обратно .... хм, че той закачал ли го е някога??? А да, веднъж го закачи и после се наложи да гладя панталона.
Или пък ... всеки ден преди да тръгне да излиза, видя ли че се е облякъл веднага почвам да питам - телефона взе ли си?  цигари взе ли си?  ключа за колата?  документите?  ... не че ги забравя ....ей така просто, за да му опявам  
Абе да не ви занимавам аз за какво опявам  у нас:)
А иначе по тая тема бая народ се е потрудил да пише книги, има някакво логично обяснение  

Мдаааммм.... колко познато.
Следват 2 варианта за реакция от негова страна

Вариант 1 - ако е забравил нещо:
"Ей, добре, че ме подсети. Какво ли бих правил без теб?"

Вариант 2 - ако не е забравил нищо се сърди, че му опявам

Бизти, да не станеш пишман че пусна тая тема в татешкия форум, а само мамки те подхванаха    
За опяването сте царе туй мъжовете!
Моят любим има слабост към хладилниците и държи хладилника да е винаги в перфектно състояние и постоянно мрънкьосва ако нещо вътре не е по правилата, размразяването и почистването му е един ритуал, в който задължително трябва да присъствам и аз като главен негов асистент, не че има какво толкова да му помагам, но все някой трябва да слуша репертоара от "Ах, мамка му и чекмедже" до други по-соленички!

да бе..
"Утре да не забравиш да идеш до банката..." и така до края на света.. като развален грамофон..
немога да свърша дадено действие толкоз бързо - след като ми е казнао първия път защото има много фактори около мен, които ми пречат (я банката ще е затворена.. я ще е почивен ден или стачка) и т.н.
но.. напоследъкмоята любима ми повтаря -от 20.00до 24.00 (или до по къно) поне 10 пъти едно и също нещо, късаещо другия ден.. странно..
а на всичко отгоре започва да ми задава едни и същи въпроси, които ми е задала преди най-много час..
и това е от скоро... от година - година и нещо.. нещо майчинството ли и се отразява зле.. незнам..

От началото на лятото повтарям на любимия да сложи мрежа на прозореца в детската стая, защото малката се катери и като нищо може да тупне долу. Е, сложи я...и за какво ли като вече е октомври месец и прозореца рядко се отваря...

Ей от това със задаването на един и същ въпрос и мъжа ми се оплаква   Ама да си призная, прав е. И наистина има връзка с бременноста (или майчинството, не знам) защото преди не бях така. Много ми се опна мозъка последно време. Питам го нещо, той вика `току що ти казах`. Аз съм готова в децата си да се закълна, че не е. И кото ми отговори, тогава вече се оказва че го е имало някъде в тиквата ми това инфо ама ...
То тая тема май наистина не е за тук. Аз имам чувство, че в родилното ме замениха с друг човек. Много поражения имам. Освен че изглупях, вече не карам добре кола. Карам като средно статистическа жена. А преди даже и мъжете признавахо че карам страхотно   Страх ме е да летя, а преди така се кефех. Капя си дрехите всеки ден :   Може и да е смешно ама на мен ми омръзна да се преобличам. Пък що подигравки отнасям ...   Пък за пораженията по организъмчето ми да не говорим ...
Така че татковци, моля ви проявявайте разбиране към милите мами. Те сами не могат да се познаят  

о.. този въпрос унас е решен генерално.. всяка сутрин преди да изляза намирам добре окпакована торба/и с боклук подпрени на входната врата
трябва да съм ебати идиота да не я забележа

иначе имаме едни приятели - перфектна двойка.. мома англичнака и мъж и аржентинец.
момата е доста добре изглеждаща на външен вид - но е толкоз проста милата, че се чудя, ако беше сама - дали нямаше да забрави къде живее.. а момчето си я обича - въпреки всичките и недостатъци.. даже наскоро се майтапихме, че трябва си разменим жените.. а пича вика.. "аз нямам нищо против.. ама ти на макисмум 3-тия ден ще ми я върнеш и ще си икаш своята"...

та 2 случки..
едната.. на гости сме им от 2 часа - деФойката липсва..
викаме:
-  Естебан, къде ти е женичката бре?
- А тя скро няма да се върне.. отиде на пазар.. трябват и поне 5-6 часа да купи всичко - каквото трябва..

след 5 минути момичето се връща.. и в КУРидора се чува следния разговор:
- Я.. Колко бързо се върна днес..
- Ам нали имаме гости...
- А ти не си забравила за гостите.. похвално.. Купи ли ми одеклон?
- Не.. забравих...
- А ножчета за бръснене?
- Ух.. и тях забравих..
- А купи ли мляко, яйца, месо (и още 2-3 неща)
- И тях забравих....
- Добре де.. какво купи?
- Ами... Тоалетна хартия..

хаха... девойката нищо друго не се сетила, че има да се купува.. само за тоалетна харитя се сетила (може би и се е серяло)

и другата случка.. ДеФойката се прибира от Англия.. Ще каца на летище Леонардо ДаВинчи (Рим) Пича ще я посреща с кола..
Тръгна към 2 часа - за да може към 5.30 да е на летището.. (200 км са..)
В 5.10 ми звъни телефона - гледам английкски код.. и отговарям на английски...
- Хелоу?..
- Дими.. Ти ли си?
- Ахъм.. Кой е от среща?
- Аз съм Луси, Естебан да е около теб? че не му отговаря телефона..
- Казвам на Летището в Рома е.. Ако не го виждаш стой на информация може да закъснее.. тъгна към 2 натам..
- А не.. аз да кажа, че си изпуснах полета.. и ще дойда утре....
Мале.. тогава толкоз го съжалих момчето.. А жена ми толкоз се кефеше.. Умряхме да се смеем.. на чужд гръб де..
ама от него съм чувал, че това са дреболии - истинските истории Естебан нещо неще ги разказва.. срам го е милия..

хихихихиххи обяснимо ... тъкмо преди малко прочетох че и вие сте двойка деви (радвям се чи има и други оцелели такива   ) У нас рано от зарана торбите с боклук също се озовават пред вратата   Преди да проходят децата от вътрешната страна, а сега вече от външната, че да не я намеря някой път пробита от малки зъбки и разнесена из цялата къща   Така "опявам" за едно нещо по-малко