Публикувана: 19 фев. 2006, 10:41 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2006, 09:54 ч.

Раждането - страх или щастие

3 294
100
1

19 фев. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 1 883

Споделете преди да родите как се чувствахте . Мене толкова ме беше страх , че почти не можах да изпитам онази радост от първия вик на бебчето ми ,първия допир с нежната му кожичка . Осъзнах се едва след няколко дни ,когато се прибрах в къщи и тогава наистина бях ЩАСТЛИВА . А при вас как беше Grinning

# 1 19 фев. 2006, 10:50 ч.

Мнения: 5 370

Ми.....мене ме беше страх до едно време, обаче преди появата на Стаси дефакто нямах много време за такъв, щото изтекоха водите 23 дена преди термин. И....една нощ полуспах, полу-се страхувах в болницата.На другия ден след системи се наложи да се направи "шев и кройка". Е, от момента на получаването на документите за секцио вече нямаше страх, а само облекчение-не че ме е боляло преди това-никак даже. Peace

# 2 19 фев. 2006, 10:50 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 792

Чисто щастие Grinning

Раждането ми протече много добре. Дишах както ме бяха учили, изобщо много положителни емоции ми създаде. Като родих, ми я сложиха голичка и мокричка на корема. Това е най-прекрасният миг в съзнателния ми живот - новороденото ми бебе се гуши в мен, притихва, а сърцето ми ще прелее от щастие и радост. Цяла нощ стоях будна с все очилата на носа, да я гледам...а тя си спеше и пет пари не даваше за моето вълнение.

# 3 19 фев. 2006, 10:54 ч.

Мнения: 5 393

И двете.Беше ме страх,родих с планово секцио и просто самата мисъл за операция си беше страшничка.След това не ми донесоха бебо да го видя защото се наложи да го сложат в кувьоз,само за 5-6 секунди ми го показаха като го извадиха,но въпреки това се почувствах истински щастлива.След това с всеки изминал ден осъзнавах все повече ,че това е реално,че това е моето бебче и бях още по-щастлива.

# 4 19 фев. 2006, 11:08 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

Отидох да раждам съвсем спокойна,изобщо през цялата бременност не съм изпитвала страх от раждането.Родих бързо и лесно.Когато чух "Ето го ,хубав,малък мъж!" се почувствах доволна и облекчена.На истина осъзнах какво е станало и се почувствах истински щастлива когато ми го донесоха за първото кърмене Hug

# 5 19 фев. 2006, 11:15 ч.

Мнения: 1 101

И аз като Бу и ivap изпитвах само щастие. През цялата бременност бях спокойна, информирах се, подготвях се, а когато дойде моментът бях съвсем уверена в себе си. Когато ме приеха в родилното бях много ухилена и щастлива Laughing

И затова и раждането беше най-вълшебния момент в живота ми Peace

# 6 19 фев. 2006, 11:24 ч.

Мнения: 5 103

Не смятам, че има човек, който не го е страх от раждането. Според мен е и двете и страх и радост Laughing

# 7 19 фев. 2006, 12:07 ч.

Мнения: 781

Първо страх- не толкова от операцията, колкото всичко да мине гладко и после....... много щастие Simple Smile

# 8 19 фев. 2006, 12:15 ч.

на село
Мнения: 3 890

Не съм се страхувала, по- скоро изгарях от нетърпение да се роди мъничето, да го докосна, да разбера момченце ли е или момиченце Wink

/понеже неисках да знам предварително/.

# 9 19 фев. 2006, 12:16 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

В началото беше страхът, а след това щастието, нормално е.
Докато не видях мъничкто зайче, все примирах от страх, а след това, като се роди, се разревах от щастие Simple Smile

# 10 19 фев. 2006, 12:17 ч.

Мнения: 5 391

Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие Hug

# 11 19 фев. 2006, 12:18 ч.

София
Мнения: 2 967

Беше ме страх, но се бях настроила, че много боли, НО УВИ, май не се бях настроила достатъчно. Имах много трудно раждане, но като го видях и ми казаха, че всичко е наред, веднага забравих за бременност и раждане. Но в интерес на истината, след около 2м. се осъзнах напълно и си поплаках от щастие!