- Публикувана: 11 март 2014, 22:47 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2015, 15:19 ч.
Няма достатъчно обществен интерес...
Предполагам.
Но какъв е срока за реакция?
Да не кажат,че са претрупани с работа и не могат да намерят моят мейл? Примерно..
И в случая важи ли законовият 30 дневен срок за отговор? Или ще чакаме да реагират с ъпдейт на сайта за всички едновременно и много по-удачно и лесно за тях, а и за нас- като данъкоплатци?
========
Госпожа Тоширова се оказва в перманентно заседание от сутринта.. И не се знае до кога ще продължало.. Та се чудя дали да пратя едни безделници на място да ми търсят вхд. номер..
Някой друг успя ли да се докопа до него?
Ралица Тоширова (0885-28-36-72) Ако и на вас ви кажат,че е в заседание...
Потвърдено! Мобилният е нейн
Но какъв е срока за реакция?
Да не кажат,че са претрупани с работа и не могат да намерят моят мейл? Примерно..
И в случая важи ли законовият 30 дневен срок за отговор? Или ще чакаме да реагират с ъпдейт на сайта за всички едновременно и много по-удачно и лесно за тях, а и за нас- като данъкоплатци?
========
Госпожа Тоширова се оказва в перманентно заседание от сутринта.. И не се знае до кога ще продължало.. Та се чудя дали да пратя едни безделници на място да ми търсят вхд. номер..
Някой друг успя ли да се докопа до него?
Ралица Тоширова (0885-28-36-72) Ако и на вас ви кажат,че е в заседание...
Потвърдено! Мобилният е нейн
Благодаря Ви за мобилния!
Срокът за отговор по ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация) е 14 календарни дни. Може да бъде удължен с още 14 дни, ако концесионерите се забавят с отговора си, тъй като те като страна биват попитани от МС дали са съгласни да се разкрият целите договори.
Фарсът в цялата работа, е че на сайта на Концесионния регистър са публикувани изрезки от договорите. Но съществената информация като инвестиционни ангажименти и други, липсва напълно - просто липсват цели членове от договорите.
На сайта на концесионния регистър http://www.nkr.government.bg/app?service=external/ConcessionInfo&sp=190 информацията за концесиите е силно орязана. Липсват много членове от договорите, на тяхно място има многоточия.
Липсва съществена информация като инвестиционни ангажименти, ангажименти за осигуряване на работни места, заплати, ангажименти към околната среда, мониторинг от страна на държавата и т.н.
Тоест, най-съществената информация.
Сама по себе си концесионната такса от 1-1,5% е достатъчно основание за обществено негодувание. И съд.
Но гореизброените параметри по договора са също значими. Без да знаем какви ангажименти са поели, няма как да знаем дали ги изпълняват и да ги съдим, ако не ги.
Един българин вече заведе дело срещу министерството на икономиката за отказ от достъп до тази същата информация. Изправи се сам срещу юриста на министерството. Това стана преди 3 седмици. Отидохме 32-ма души в залата, за да покажем на съдийката, че човечецът срещу нея не е сам. Юристът на министерството се държа непристойно за съд - хилеше се, виреше демонстративно нос, явно усещаше превъзходство. И как иначе...
Липсва съществена информация като инвестиционни ангажименти, ангажименти за осигуряване на работни места, заплати, ангажименти към околната среда, мониторинг от страна на държавата и т.н.
Тоест, най-съществената информация.
Сама по себе си концесионната такса от 1-1,5% е достатъчно основание за обществено негодувание. И съд.
Но гореизброените параметри по договора са също значими. Без да знаем какви ангажименти са поели, няма как да знаем дали ги изпълняват и да ги съдим, ако не ги.
Един българин вече заведе дело срещу министерството на икономиката за отказ от достъп до тази същата информация. Изправи се сам срещу юриста на министерството. Това стана преди 3 седмици. Отидохме 32-ма души в залата, за да покажем на съдийката, че човечецът срещу нея не е сам. Юристът на министерството се държа непристойно за съд - хилеше се, виреше демонстративно нос, явно усещаше превъзходство. И как иначе...
...Сама по себе си концесионната такса от 1-1,5% е достатъчно основание за обществено негодувание. И съд.
...
...
Ето как се изчислява процентът на таксата: 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда, изчислена от концедента по средноаритметични международни цени на металите /по курс продава на Лондонска метална борса/ за предходния шестмесечен период, на база на действително добитите количества руди и съдържания на мед, злато и сребро в тях.
БРАВО НА БЪЛГАРСКИЯ СЪД!
Административният съд се произнесе в полза на обществото за златните концесии!
През август 2013 г. един българин – Роман Кендеров, активист и организатор на протести срещу ограбващите договори за добив на ценни метали – иска от Министерство на икономиката информация за договорите на България с концесионерите на подземни богатства: злато, мед, сребро, платина, германий, молибден, волфрам, кадмий и още 40 метала. Министерството отказва достъпа, оправдавайки се с отказа на концесионерите да разкрият договорите. Роман завежда дело срещу този отказ.
На 14 март 2014 година Административният съд в София решава, че договорите за златните концесии са от обществен интерес и Министерството е длъжно да ги разкрие.
Съдът казва:
"...Информация за това при какви условия се осъществява търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства, представляващи изключителна държавна собственост /чл.18, ал.1 КРБ/ и дали се спазват предвидените в закон предпоставки за това, несъмнено представлява информация, безспорно свързана с обществения живот в Република България.
Съдът намира, че исканата от жалбоподателя (Роман Кендеров) информация е "обществена" по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, и тъй като дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължен по закона субекти – в случая министъра на икономиката и енергетиката, който съгласува проектите съгласно чл.82 Закона за подземните богатства..."
"...Съгласно легалната дефиниция за „надделяващ обществен интерес”, съдържаща се в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, такъв е
налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3..."
"...Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на §1, т.5 от ДР на ЗДОИ, и в частност в случая по б.”е” - когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от с. з. Позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес; онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже. Мотиви за липса на надделяващ обществен интерес в решението на главния секретар на МИЕ, върху когото лежи доказателствената тежест да обори законовата презумпция, липсват..."
Поздравяваме Административния съд – София и съдия Веселина Женаварова – 31 състав, Второ отделение, за доблестта да постановят това справедливо решение в полза на българския народ!
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок.
Ето цялото решение на съда:
http://domino.admincourtsofia.bg/BCAP/ADMC/WebData.nsf/ActsByCas … C2257C9E004A25F3/$FILE/temp417156349537037962B652D328266B8C2257C9E00355D34.pdf
Събитието: https://www.facebook.com/events/430280900439184/
Сайта: http://zazemiata.com/koncesii-reshenie-na-sada/
България е държавата с най-ниски доходи от собствените си подземни богатства. В света! Тук концесионната такса е 1,5%, а данък печалба – 10% = 11,5%. Африканските страни, богати на злато и други стратегически метали взимат от концесионерите над 50% такса + данък. В повечето от тях държавата има пряко участие в концесиите.
В Европа:
Във Франция всички ключови концесии са държавни. В Норвегия държавата държи задължително 90% от всяка концесия за подземни богатства.
Наскоро киргизстанският народ след бурни протести и полицейско насилие изгони чуждестранните концесионери на злато. Народът в тази бедна страна реши, че 33% концесионна такса е несправедлива и го ощетява. В България таксата е 1,5%
Министерството има възможност също да изрази вярност към обществения интерес, не към този на чуждестранните компании, и да даде договора. А може и да обжалва съдебното решение.
Българи, удържахме важна победа!
Победа над какво? Над безверието, че в нашата прекрасна страна истината може да си пробие път.
Победа над вярването, че в нашата съдебна система няма справедливост.
Победа над схващането, че отделният индивид няма значение!
Оттук нататък министерството може да обжалва, може да измисли какви ли не ходове, за да не даде договорите.
Това ще има все по-малко значение с всяка наша стъпка напред.
Ние сме силата в тази държава. Не администрацията. Тя е в лъскавите сгради, за да ни служи - вярно и почтено.
Продължавайте да пращате заявления за достъп до информация към Министерския съвет. Не ги оставяйте да си починат за секунда.
Нямат по-важна работа от защитата на обществения интерес!
Административният съд се произнесе в полза на обществото за златните концесии!
През август 2013 г. един българин – Роман Кендеров, активист и организатор на протести срещу ограбващите договори за добив на ценни метали – иска от Министерство на икономиката информация за договорите на България с концесионерите на подземни богатства: злато, мед, сребро, платина, германий, молибден, волфрам, кадмий и още 40 метала. Министерството отказва достъпа, оправдавайки се с отказа на концесионерите да разкрият договорите. Роман завежда дело срещу този отказ.
На 14 март 2014 година Административният съд в София решава, че договорите за златните концесии са от обществен интерес и Министерството е длъжно да ги разкрие.
Съдът казва:
"...Информация за това при какви условия се осъществява търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства, представляващи изключителна държавна собственост /чл.18, ал.1 КРБ/ и дали се спазват предвидените в закон предпоставки за това, несъмнено представлява информация, безспорно свързана с обществения живот в Република България.
Съдът намира, че исканата от жалбоподателя (Роман Кендеров) информация е "обществена" по смисъла на чл.2, ал.1 ЗДОИ, и тъй като дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължен по закона субекти – в случая министъра на икономиката и енергетиката, който съгласува проектите съгласно чл.82 Закона за подземните богатства..."
"...Съгласно легалната дефиниция за „надделяващ обществен интерес”, съдържаща се в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, такъв е
налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3..."
"...Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на §1, т.5 от ДР на ЗДОИ, и в частност в случая по б.”е” - когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3 от с. з. Позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес; онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже. Мотиви за липса на надделяващ обществен интерес в решението на главния секретар на МИЕ, върху когото лежи доказателствената тежест да обори законовата презумпция, липсват..."
Поздравяваме Административния съд – София и съдия Веселина Женаварова – 31 състав, Второ отделение, за доблестта да постановят това справедливо решение в полза на българския народ!
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок.
Ето цялото решение на съда:
http://domino.admincourtsofia.bg/BCAP/ADMC/WebData.nsf/ActsByCas … C2257C9E004A25F3/$FILE/temp417156349537037962B652D328266B8C2257C9E00355D34.pdf
Събитието: https://www.facebook.com/events/430280900439184/
Сайта: http://zazemiata.com/koncesii-reshenie-na-sada/
България е държавата с най-ниски доходи от собствените си подземни богатства. В света! Тук концесионната такса е 1,5%, а данък печалба – 10% = 11,5%. Африканските страни, богати на злато и други стратегически метали взимат от концесионерите над 50% такса + данък. В повечето от тях държавата има пряко участие в концесиите.
В Европа:
Във Франция всички ключови концесии са държавни. В Норвегия държавата държи задължително 90% от всяка концесия за подземни богатства.
Наскоро киргизстанският народ след бурни протести и полицейско насилие изгони чуждестранните концесионери на злато. Народът в тази бедна страна реши, че 33% концесионна такса е несправедлива и го ощетява. В България таксата е 1,5%
Министерството има възможност също да изрази вярност към обществения интерес, не към този на чуждестранните компании, и да даде договора. А може и да обжалва съдебното решение.
Българи, удържахме важна победа!
Победа над какво? Над безверието, че в нашата прекрасна страна истината може да си пробие път.
Победа над вярването, че в нашата съдебна система няма справедливост.
Победа над схващането, че отделният индивид няма значение!
Оттук нататък министерството може да обжалва, може да измисли какви ли не ходове, за да не даде договорите.
Това ще има все по-малко значение с всяка наша стъпка напред.
Ние сме силата в тази държава. Не администрацията. Тя е в лъскавите сгради, за да ни служи - вярно и почтено.
Продължавайте да пращате заявления за достъп до информация към Министерския съвет. Не ги оставяйте да си починат за секунда.
Нямат по-важна работа от защитата на обществения интерес!
Аз не се наемам да съдя, защото не знам детайли. Тези проценти, които се размятат тук, всъщност може да са прикрито сравнение на круши с ябълки. Имам предвид, че в България Дънди не добива злати или други метали. Добиват само концентрат, който после се изнася и златото се добива другаде. Не е същото, както ако тук се добиваше злато или диаманти. Особено диамантите са хем скъпи, хем се добиват по-лесно. Чудно ми е също така защо България не е развивала сама златодобив? Дали не е защото нямаме технологии?
Иначе съм склонна да вярвам, че при приватизацията е имало далавера и някой е сключил неизгоден договор срещу комисионна. Но ощетяването не е чак толкова голямо. Също така договорът е законен и валиден. За да бъде развален България трябва да плати всички инвестиции направени досега. И после...няма да може да ползва съоръженията и те ще се рушат. Та който ни е насадил вече е свършил работата. А може и наистина това да е нормална концесионна такса. Наистина не знам и не мога да преценя. Но и не се хващам ей така на разни цифри за концесионна такса от 50%, защото те със сигурност са манипулация. Както казах, България не може сама да добива златото и тук не се добива злато.
Иначе съм склонна да вярвам, че при приватизацията е имало далавера и някой е сключил неизгоден договор срещу комисионна. Но ощетяването не е чак толкова голямо. Също така договорът е законен и валиден. За да бъде развален България трябва да плати всички инвестиции направени досега. И после...няма да може да ползва съоръженията и те ще се рушат. Та който ни е насадил вече е свършил работата. А може и наистина това да е нормална концесионна такса. Наистина не знам и не мога да преценя. Но и не се хващам ей така на разни цифри за концесионна такса от 50%, защото те със сигурност са манипулация. Както казах, България не може сама да добива златото и тук не се добива злато.
Черна станция, не Ви разбирам: от една страна не знаете детайли, от друга - твърдите, че България не може да добива злато сама 
От какво ли тогава са направени най-красивите тракийски съкровища и кой е добил златото?
Ето тук чуйте и вижте откога и колко в България се добива злато: https://www.youtube.com/watch?v=5hShulnuAKk
Ще ми се да включа в дискусията геолози, които не защитават интереса на чуждестранната компания Дънди
От какво ли тогава са направени най-красивите тракийски съкровища и кой е добил златото?
Ето тук чуйте и вижте откога и колко в България се добива злато: https://www.youtube.com/watch?v=5hShulnuAKk
Ще ми се да включа в дискусията геолози, които не защитават интереса на чуждестранната компания Дънди
Асарел Медет и Елаците Мед добиват златно-медно-сребърна руда, обогатяват я в собствените си фарбити и получения концентрат транспортират с камиони и жп транспорт до инсталациите на Аурубис (между Пирдоп и Златица), където окончателно се извличат златото, медта и среброто (и неясно колко още метала).
Концентратът от Челопеч (Дънди) не може да се преработва тук, защото рудата е богата на отровния арсен, а настоящият собственик не желае да инвестира в инсталация за отделяне на арсена.
Добивът на злато преди 89-та година е бил съсредоточен в МДК Пирдоп, която фабрика работи от 1950 г., както и в КЦМ.
Технологии за цялостен цикъл на добив на злато тук винаги е имало.
П.П. Всички настоящи замърсявания се приписват на едновремешните комбинати. Интересно защо нивото на раковите заболявания в района на Златица не намалява и защо болницата в Пирдоп беше затворена след като лъсна, че е пълна с раково болни...
Концентратът от Челопеч (Дънди) не може да се преработва тук, защото рудата е богата на отровния арсен, а настоящият собственик не желае да инвестира в инсталация за отделяне на арсена.
Добивът на злато преди 89-та година е бил съсредоточен в МДК Пирдоп, която фабрика работи от 1950 г., както и в КЦМ.
Технологии за цялостен цикъл на добив на злато тук винаги е имало.
П.П. Всички настоящи замърсявания се приписват на едновремешните комбинати. Интересно защо нивото на раковите заболявания в района на Златица не намалява и защо болницата в Пирдоп беше затворена след като лъсна, че е пълна с раково болни...
Черна станция, не Ви разбирам: от една страна не знаете детайли, от друга - твърдите, че България не може да добива злато сама
От какво ли тогава са направени най-красивите тракийски съкровища и кой е добил златото?
Ето тук чуйте и вижте откога и колко в България се добива злато: https://www.youtube.com/watch?v=5hShulnuAKk
Ще ми се да включа в дискусията геолози, които не защитават интереса на чуждестранната компания Дънди
От какво ли тогава са направени най-красивите тракийски съкровища и кой е добил златото?
Ето тук чуйте и вижте откога и колко в България се добива злато: https://www.youtube.com/watch?v=5hShulnuAKk
Ще ми се да включа в дискусията геолози, които не защитават интереса на чуждестранната компания Дънди
Недей да сравняваш несравними неща. Едно време се е добивал златен прах и самородно злато от речни наноси. Количествата са били мизерни от днешна гледна точка. Но залежите около Челопеч са други. За да се извлече онова злато трябва да се приложи екологично опасна технология с цианиди, а и рудата съдържа отровен арсен, който остава като отпадък.
И аз не защитавам интереса на чуждестранната компания, нито съм подхванала атака към нея. Но щом ти ги атакуваш с петиция би трябвало да си проверила всичко и да си наясно с детайлите. Ако не си и ти трябват геолози как така смело даваш компетентно мнение? Да не би ти пък да защитаваш интереса на Атака и Волен Сидеров, а не на България?
Моята компетентност се простира обаче до там да разбирам, че един законен договор не се спира ей така и каквото е направено е направено. Колкото губим сега може още повече да загубим и ако се развали концесията. Тази работа е за експерти, а не за обществена агитация.
Асарел Медет и Елаците Мед добиват златно-медно-сребърна руда, обогатяват я в собствените си фарбити и получения концентрат транспортират с камиони и жп транспорт до инсталациите на Аурубис (между Пирдоп и Златица), където окончателно се извличат златото, медта и среброто (и неясно колко още метала).
Концентратът от Челопеч (Дънди) не може да се преработва тук, защото рудата е богата на отровния арсен, а настоящият собственик не желае да инвестира в инсталация за отделяне на арсена.
Добивът на злато преди 89-та година е бил съсредоточен в МДК Пирдоп, която фабрика работи от 1950 г., както и в КЦМ.
Технологии за цялостен цикъл на добив на злато тук винаги е имало.
П.П. Всички настоящи замърсявания се приписват на едновремешните комбинати. Интересно защо нивото на раковите заболявания в района на Златица не намалява и защо болницата в Пирдоп беше затворена след като лъсна, че е пълна с раково болни...
Концентратът от Челопеч (Дънди) не може да се преработва тук, защото рудата е богата на отровния арсен, а настоящият собственик не желае да инвестира в инсталация за отделяне на арсена.
Добивът на злато преди 89-та година е бил съсредоточен в МДК Пирдоп, която фабрика работи от 1950 г., както и в КЦМ.
Технологии за цялостен цикъл на добив на злато тук винаги е имало.
П.П. Всички настоящи замърсявания се приписват на едновремешните комбинати. Интересно защо нивото на раковите заболявания в района на Златица не намалява и защо болницата в Пирдоп беше затворена след като лъсна, че е пълна с раково болни...
В МДК се добива главно и основно мед. Останалото са примеси, защото рудите на цветните метали са все смесени. Но там става дума за друга руда и друга технология. Докато в Челопеч е различно.
Намерете експерти, нека те направят един наистина добър анализ и на екологичните, и на икономическите показатели на концесията, както и на възможностите на България сама да добива, пък после да искаме разваляне на концесия.