здравейте мами живеещи в чужбина. Искам да споделите дали имате желание да се върнете в България или предпочитате да живеете в чужбина. Аз преди време мислех да се връщаме обаче вече като че ли май не ми се връща. Какво мислите вие, свикнахте ли да живеете далече от България и далече от приятелите и родителите?
- Публикувана: 13 фев. 2006, 21:52 ч.
- Последно мнение: 20 март 2006, 21:47 ч.
обратно в България
ами, как да ти кажа... Аз вече съм почти от 7 години в чужбина, така че животът ми е извън България (особено сега с мъж и дете)... Вярно, че ми липсват семейството и приятелите понякога, но от друга страна, не съм имала и проблеми с приспособяването към тукашния живот... Не смятам да се връщам в България, освен през лятото или за Коледа.
Виж, като се пенсионирам, може друг акъл да ми дойде
Виж, като се пенсионирам, може друг акъл да ми дойде
Не нямам желание. Свикнах да живея без роднини, а тук също намерих много стойностни приятели, с които си обсъждаме ежедневието и помагаме при нужда. Мерак ми е и чакам с нетърпение август месец, когато ще посетим България и ще се видим с роднините и приятелите там, но да живеем там- НЕ. 
Не искам да живея при мащеха. 
Не искам да живея при мащеха. 
Според едно проучване на Института за пазарна икономика “Стимули и влияния на миграцията в навечерието и в контекста на присъединяването към ЕС”, изготвен по поръчка на Институт “Отворено общество”, българският емигрант не възнамерява да остане в чужбина “завинаги” (от 1/5 до 1/4 възнамеряват да се установят за постоянно в страната, в която се намират)
За себе си няма да коментирам.
За себе си няма да коментирам.
Нямам намерение да се връЩам, поради простата причина, че мъжа ми и детето ми, т.е. семейството ми, са тук. От друга страна и да се върна неzнам какво бих правила там 
, иzляzох от там на 22 години, сега съм на 30, като прибавим и промените преz теzи 8 години става една непоzната държава zа мен, в която би трябвало да zапочвам живота си пак от нула 
Дано не се налага. А иначе zа преz ваканциите нямам ниЩо против 
, иzляzох от там на 22 години, сега съм на 30, като прибавим и промените преz теzи 8 години става една непоzната държава zа мен, в която би трябвало да zапочвам живота си пак от нула Дано не се налага. А иначе zа преz ваканциите нямам ниЩо против
Сто пъти досега повтарям, че човек е щастлив там, където обича.
Тук е домът ми, семейството, работата, България е като майката,
нито я избираш, нито можеш кой знае е колко да я промениш.
Докато държавата, в която си, е като съпруга, сам си го избираш,
с качествата и недостатъците, береш си му гайлето, пък, ако не
ти изнася, си свободен да го напуснеш.
Докато майката няма къде да ти избяга.
Засега съм доволна, че го нямам наблизо общественият съвет,
дето, ако си бях в България, все щеше да ми предписва как да си
оформям делника и празника. То лели, съседки, познати, колежки,
все знаят кое как да правиш и се чувстват длъжни да не ти го спестяват.
Всичко друго е въпрос на свикване.
Тук е домът ми, семейството, работата, България е като майката,
нито я избираш, нито можеш кой знае е колко да я промениш.
Докато държавата, в която си, е като съпруга, сам си го избираш,
с качествата и недостатъците, береш си му гайлето, пък, ако не
ти изнася, си свободен да го напуснеш.
Докато майката няма къде да ти избяга.
Засега съм доволна, че го нямам наблизо общественият съвет,
дето, ако си бях в България, все щеше да ми предписва как да си
оформям делника и празника. То лели, съседки, познати, колежки,
все знаят кое как да правиш и се чувстват длъжни да не ти го спестяват.
Всичко друго е въпрос на свикване.
Ами аз да си кажа, ужасно ми липсват приятелите, купоните, заведенията.... ПОнякога едва се сдържам да не си събера багажа и айде обратно....
Замислям се обаче, (все още МИСЛЯ
) и си правя една малка сметка..... и тя пусто все излиза в полза на държавата в която съм сега.
Някак си не ми липсват глудниците пумияри, които се нахвърлят на всичко живо (децата ми още пищят и се крият при вида на куче). Не ми липсва бюрокрацията, не ми липсва мизерната заплата, която едва стига за основните неща, не ми липсват мрачните физиономии на хората, не ми липсва панелката където чуваш разговорите на съседите (да не говорим за чалга купоните продължаващи до зори), дупките по улиците...... студа през зимата въпреки наличието на безбожно скъпото парно...... Да не продължавам
Замислям се обаче, (все още МИСЛЯ
) и си правя една малка сметка..... и тя пусто все излиза в полза на държавата в която съм сега.Някак си не ми липсват глудниците пумияри, които се нахвърлят на всичко живо (децата ми още пищят и се крият при вида на куче). Не ми липсва бюрокрацията, не ми липсва мизерната заплата, която едва стига за основните неща, не ми липсват мрачните физиономии на хората, не ми липсва панелката където чуваш разговорите на съседите (да не говорим за чалга купоните продължаващи до зори), дупките по улиците...... студа през зимата въпреки наличието на безбожно скъпото парно...... Да не продължавам
Не съм свикнала съвсем и ако бях сама щях да си хвана първия самолет. Ужасно ми липсват нашите 
В същото време вече и в България не се чувствам съвсем на мястото си, та явно така ще я карам - ще си живея в Канада и ще страдам по Родината. Мечтата ми е да мога да си се прибирам всяка година за по месец 
В същото време вече и в България не се чувствам съвсем на мястото си, та явно така ще я карам - ще си живея в Канада и ще страдам по Родината. Мечтата ми е да мога да си се прибирам всяка година за по месец
Засега не искам. Преди всиЧко заради работата ми, сигурността, Гого...Той се Чуства все по добре тук, но не казвам, Че няма да му е добре в България...НА мен ми е по лесно тук просто...засега.
НЕ мога да свикна, в смисъл да приема, Че Ще живея тук "завинаги". Има много неЩа, които ме спират да мисля в такава насока...хора, климат...Но е истина съЩо, Че бих търсила други алтернативи за Чужбина, преди да се замисля за връЩане в България.
Много от приятелите ми не са веЧе в България, едни от най близките ми хора си отидоха от този свят...
А носталгията си е носталгия, вкъЩи си е вкъЩи...
Искам само да мога да си ходя по Често, и да разполагам с алтернативи...
НЕ мога да свикна, в смисъл да приема, Че Ще живея тук "завинаги". Има много неЩа, които ме спират да мисля в такава насока...хора, климат...Но е истина съЩо, Че бих търсила други алтернативи за Чужбина, преди да се замисля за връЩане в България.
Много от приятелите ми не са веЧе в България, едни от най близките ми хора си отидоха от този свят...
А носталгията си е носталгия, вкъЩи си е вкъЩи...
Искам само да мога да си ходя по Често, и да разполагам с алтернативи...
Не живея в България от 4 години. До тоzи момент колкото пъти съм се връщала, то е било да се zанимавам с бЮрокращина. Къде да zащитавам дипломна работа, къде да регистрирам брака си, да вадя нов паспорт и т.н. Сега края на март ми се очертава пак да ходя до там. Но като си помисля как ще се налага да вися в тоя студ по опашки, да се раzпраям със zли лелички и всичко това, zащото по zакон беше zадължително да си иzбера личен лекар, ме обхваща дива паника и ярост. 
А конкретно по въпроса дали планирам връщане... НЕ, НЕ, НЕ, никога. И всеки ден се моля да не ми се наложи. Мисля, че съм zаслужила нещо по добро от кучешкия живот, който водят родителите ми там....
А конкретно по въпроса дали планирам връщане... НЕ, НЕ, НЕ, никога. И всеки ден се моля да не ми се наложи. Мисля, че съм zаслужила нещо по добро от кучешкия живот, който водят родителите ми там....
Препоръчани теми