Обичате ли стихове? - 10

  • 198 988
  • 547
  •   1
Отговори
# 330
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
”Пожелах си”

Какво си пожелах ли? Обич.
И пухкав, бял, пречистващ сняг.
Вълшебен миг. И топъл спомен.
И чиста радост в детски смях.
Да бъдат близките ми здрави.
Да сбъдвам нечии мечти.
С очи и жестове да галя.
И да блещукат светлинки.
Представих си за малко как
докосвам някого в душата
и украсявам му света…
А после украсих елхата.
Каквото и да ми се случва,
да бъде празнично и цветно.
Уроците си ги научих.
Сега е време за вълшебства! Nature Snowflake
          
                                      Яна Вълчева

# 331
  • Мнения: 16
Рождество

Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа,
за Коледата искам да разкажа,
на фона на красивата картина,
какво се случва долу, край комина ...
Такааа, да почнем със случайна къща,
там някой от чужбина се завръща,
запретнали са всичките ръкави,
че трябва всеки нещо да направи,
да сготви, изпере, изчисти,
да сипе манджи във чинии чисти,
да се изфука с чисто нова дрешка,
и всичко да е точно, и без грешка ...
Сега да видим друг апартамент,
окичен със богат асортимент,
от коледни украси и дрънкулки ...
Играчки, сякаш ледени висулки,
висят така окичили елхата,
подаръци отдолу за децата...
Надникваме и в още нечий дом,
там някой запасил се е със ром,
със марковото уиски и с ракия,
с едничка мисъл – „Днес ще се напия!“ ...
Такива има още доста,
а истината тук е много проста,
забравяме, че днес е Рождество,
прекрасно за душата тържество,
в което хора със лица открити,
докосват си сърцата и душите,
със мисъл чиста за светите небеса ...
Така на Коледа се случват чудеса!

# 332
  • Мнения: 18
А наши стихове имаме ли право да слагаме? Ако не, ще го изтрия.

Орфей с ръце във тъмното се брани,
прелитат черни, страшни птици,
събира още смелост да остане
във тази Дантева зловеща скица.

Не го очаква долу Адът,
очаква го самата Евридика,
в немилост даже Хадес страда,
Харон засажда трета трепетлика.

Инферии със сяра се лекуват,
мълчанието й им отваря рани.
И злото на заспало се преструва,
от страх Страхът престана да се храни.

Чистилището се разплака жално,
от слушане безкрайно оглушало.
Уви, не чу, звукът на арфа пламна
торба от черни ноти върху чисто бяло.

Харон мотиката захвърли,
инфериите в хор запяха,
Страхът отвори гладно гърло,
А Хадес облечкен заплака.

И боса Евридика се затича,
сърцето се напълни с кръв,
Орфей не беше спрял да я обича,
вървейки горд пред нея пръв.

Тогава страшното се случи,
любимият разкри лице,
изскърца арфата беззвучно.
Покрусата потри ръце.

Душата рязко спря да пее
напразно търсейки сълза.
Орфей не бе дошъл за нея,
той само стара болка погреба.


# 333
  • Мнения: 18

Не съм дошла, а вече тръгвам,
без сбогуване и без защо,
въобрази си, че съм те прегърнала
и че за сбогом съм оставила писмо.

Не ми е тъжно, нито някак ми се плаче,
дори не ми се иска да крещя,
ще цупя устни в стил обидено глупаче,
при всеки следващ път, но не сега.

Отивам си, за да оставя празно,
След празнотата следва още малко празнота.
И лудостта ми, дето я наричаш странна
ще я лекувам с блистер антибиотична тъга.

Не ми се иска да ти казвам абсолютно нищо,
а ето – пак те давя в думи, думи.
Със остри букви те разкъсвам като хищник
и многоточия разхвърлям помежду ни.

Налепям страшно много минуси по плюса,
Сглобявам тежък кръст, дано ти пасва,
Ако ти стяга във ръцете, ще отпусна
тегела, дето със тирета грозно драскам.

Отивай си, преди да съм отишла аз,
разделяй ни със хиляди абзаци,
не смей да ми я подаряваш тази власт,
защото ще си спомниш как се плаче.

# 334
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
“Не спирай” – Ева Корназова

Не спирай да мечтаеш нощем,
когато всички тихо спят.
Не спирай ветрове да гониш,
дори когато няма път.

Не спирай брод да търсиш в мрака,
след него има светлина.
Не спирай любовта да чакаш –
тя идва някога сама.

Не спирай да летиш свободно
дори когато те боли.
Не спирай детството да носиш,
в сърцето си го запази.

Не спирай да обичаш лудо
живота шарен, променлив.
Не спирай да очакваш чудо…
Не спирай да се чувстваш жив!

# 335
  • Мнения: 4 303
Докато се обърна изумена,
животът се търкулна покрай мен.
Като декор на театрална сцена
редуваха се нощ, а после ден.

Ту изгреви в клепачите бодяха,
ту залези -- в зениците без сън,
и дните пъстро-сиви отлетяха
като врабчета под прозореца ми вън.

Очите ми какво ли не видяха --
лъчи, небе, мечти и детски смях,
предателства и много скръб познаха,
и дъжд валя, дъга блестеше в тях.

Ушите ми какво ли не дочуха --
и стих, и песен, и любовни думи,
обиди груби, присмех за разтуха --
порой от звуци натежал върху ми.

Ръцете ми какво ли не държаха --
халка, дете във скута, нежни длани
те милваха и милвани те бяха,
но пак останаха по тях следи от рани.

Нозете ми къде ли не вървяха!
Където минах -- друми се родиха,
в безброй посоки по паваж кънтяха
стъпките ми -- бързащи и тихи.

Душата ми -- и грешна, и добра,
раздаваше, събираше на части
любов, надежда вяра... и разбрах
къде е моето едничко щастие:

в дома ми тих, в очите на децата,
в ръката на любим човек до мен,
в красива песен за добър приятел,
в надеждата за утрешния ден,

в Надеждата, която не умира,
в оназ Любов с прободени ръце,
проправила ни пътя към всемира
и на Твореца към любящото сърце...

О, Господи, аз много път преминах
и колко ми остава -- знаеш Ти,
но, моля те, в житейската пустиня
в душата ми доброто да цъфти...

Неспирно си отлитат дните,
косите посребряват, ала там --
в дълбоките местенца мои скрити
мъдростта е изградила своя храм.

Божидара АНГЕЛОВА

# 336
  • Мнения: 1
Обичай ме!


Обичай ме дори да те е страх
и целият свят силно да крещи,
че твоята любов към мен е грях,
и никой няма да ти го прости...

Обичай ме! Макар сега да нямам
богатства, нито в шепите жълтици-
Сърцето мое – цяло ти го давам,
вземи и мойте влюбени зеници!

А после погледни през тях и виж
как тебе виждам с моите очи,
не бях в Милано, нито пък в Париж,
за мен Светът – това си просто Ти!

Обичай ме... дори да те изгарям
с тази любов, която ме убива,
не спирам да те искам и повтарям:
От тебе обич няма по-красива!

Обичай ме! Тъй както можеш ти -
обсебващо, ревниво, романтично...
Пронизвай ме с любовните стрели
и карай да се чувствам по-различно.

А някой ден, когато дойде края
на дните ми, по теб в които тичам -
пак ще се преродя, защото зная,
че Бог ме е създал да те обичам!
Павлина Соколова

# 337
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 157
По дяволите смешните ни роли
на силни независими жени!
Сърцето ми крещи. Сърцето моли.
Сърцето ми до лудост се бои.
Зад маската на храбрата лъвица
се крие разтревожена сърна,
понесла на гърба си върволица
от битки, от уплаха, от вина.
Зад силата на дръзкия ми поглед
се стичат водопади от сълзи.
Топя се като сняг дочакал пролет,
която няма как да го спаси.
Кога жените станахме момчета?
И кой поде студената война?
Сред тази обърквация проклета,
аз просто искам пак да съм жена.
Васка Мадарова

# 338
  • Мнения: 3 609
По случай приближаващия национален празник, едно прекрасно рецитиране на вечното българско стихотворение, Опълченците на Шипка:

https://www.youtube.com/watch?v=z9IVDZLAQtk&feature=youtu.be … BemU9UXcN8f8uuv48

# 339
  • Пришълец
  • Мнения: 9 301
По случай приближаващия национален празник, едно прекрасно рецитиране на вечното българско стихотворение, Опълченците на Шипка:

https://www.youtube.com/watch?v=z9IVDZLAQtk&feature=youtu.be … BemU9UXcN8f8uuv48
Прекрасно е, наистина.

# 340
# 341
  • Мнения: 4 303
Когато
Когато вярата не ти достига
и общо взето нищо не върви,
сложи най-новата си бяла риза,
стисни със зъби и се усмихни.

Когато любовта ти е фалшива -
без чувства, страсти и с печал,
смени я с нова – истинска и дива,
и себе си раздай неистово. Докрай.

Надеждата когато отънее и някъде
там горе скъса се небесният й край,
вземи парче от бялата си риза
и новичка надежда си създай.

Самият ти, когато си изгубен
и нямат смисъл земните неща,
посей си вяра, напои я с обич,
с надежда я стопли и виж -
все още стават чудеса...

Екатерина Николова

# 342
  • Мнения: 18


Последна редакция: пт, 08 мар 2019, 17:07 от Аделина Върголомова

# 343
  • На правилното място в правилния момент
  • Мнения: 341
Фиеста
Жак Превер

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

Превод Валери Петров



# 344
  • Мнения: 551
Здравейте, знам че не е много по темата и може би не е тук мястото, но приятелят ми има рожден ден денс и винаги му пиша някакви неща, но този път не успях и ще бъда много благодарна ако ми предложите стихотворение за любовта, което да включа към пожеланията си.

Общи условия

Активация на акаунт