Обичате ли стихове? - 10

  • 198 812
  • 547
  •   1
Отговори
# 30
  • БЪЛГАРИЯ
  • Мнения: 340
                          Господи,
аз напуснах “ бордея “ и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
...

      Поразително! Дълбоко, искрено, въздействащо! Може би сме на една дължина на вълната, затова го усетих директно със сърцето си! Благодаря за удоволствието!

# 31
  • Мнения: 115


Скрит текст:
Прости ми , богохулството , Господи
ГОСПОДИ ,
Имаш поща . Едно писъмце .
Много кратичко . Имаш ли време
да отвориш плика - с тези свои ръце ,
със които при теб ще ме вземеш ...

... нямаш Време ... Но  и м а ш  Везни
Как така , щом не си ме познавал ,
ще претеглиш със тях всички мои вини
и ще видиш в мен , грешната - Д я в о л ...

# 32
  • Мнения: 0
Луна и грош, "На гарата" - прекрасно е!
Това е стихотворението, което направо ме остави без думи:
                             Рождество 2005
Сняг заваля в онази нощ, но късно.
Светът не можеше да стане бял.
Човечеството вече беше мръсно.
То вече бе направено от кал.

Затътри Йосиф калните галоши
към кръчмата - да черпи по едно.
По три изпиха. Гледаха го лошо:
баща на син с небесно потекло.

И той се срина. Злото се прокрадна
във иначе добрата му душа.
И се прибра - вместо с букет - със брадва
Замахна, но се свлече във калта.

Мария с гняв измоли небесата,
на две превита в калния си шал:
Дано синът ми ходи по водата!
Дано и той не гази в тая кал!

Камелия Кондова

# 33
  • Мнения: 0
И още едно стихотворение на същата авторка - Камелия Кондова.

                                            Пледоария на вълка

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате червена е била.
Запомних ѝ очите! Мили Боже!
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
(А после много дълго се мълчи.)
Продумахме едва когато здрачът
узря във сламената ѝ коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим
и след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я, способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!




И докато сме още на "вълча" тематика Simple Smile...



                            Монолог на Снежанка

Не беше вълк, поне не беше сив
не помня, май очите ми затвори
усещах някак си, че е красив,
целуна ме преди да заговоря.
Забравих за джуджета и за принц,
за вещица и ябълки отровни,
с вретеното табутата пробих
и се изгубихме в нощта съдбовна.
Заради мен той дивата гора
превърна в кът от рая на земята,
и бе любов, и огън, и любов,
и още май треперят ми краката.
Да, вярно, понахапа ме с очи,
и с зъби,
нежно с нокти ме издраска,
но той е Вълк, забравихте, нали?
До сетен дъх ще помня тази ласка.
Не е виновен! В нежната му паст
бих скочила дори и да ме вържат,
не си живяла, щом не знаеш как
обича Вълк...

а приказките лъжат!

# 34
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 122
Сънят на цветята
Цветята тази нощ сънуват
как утре цял ден ще празнуват
със именничките любими,
които носят тяхно име...
Дори денят да бъде мрачен;
дори небето пак да плаче,
искрИ от радост ще прескачат
от изгрева, та чак до здрача,
защото Цветница една е
и в нежна цветност тя сияе!
...премахва сивите прегради
и плисва цветни водопади...
И в танца весел на цветята;
в очакването ни познато;
в грейналите радостно лица -
навсякъде ще пърха Любовта!
... защото цвете, за да подариш,
от любовта не трябва да пестиш!

Цветята тази нощ сънуват
как утре цял ден ще танцуват...

автор Лили Чолакова

# 35
  • Пловдив
  • Мнения: 13 380
Ти бягаш...

Ти бягаш! Да добре , избягай ти!
От мене може всякак да избягаш..
Но от спомените трудно е - нали!
С тях ще ставаш и със тях ще лягаш..

Те вечно ще живеят там...Във теб..
Те вечно ще нашепват мойте думи..
Те вечно ще напомнят ти.. За мен,
и за това, което беше по между ни...

За моята усмивка, бляскави очи..
За търсещите устни в тъмнината..
За ласките с които нежно те дарих,
и за които не поисках аз отплата...

За стонът кратък щом си тръгна ти..
За болката която в мен пробуди..
За разпилените завинаги мечти..
За любовта която някъде загуби...

От всичко може да избягаш ти сега!
Но, спомените... Спомените си остават.
И скрити някъде дълбоко в паметта,
те шепнат безпощадно. Не прощават...

Добромир Радев

# 36
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 122
Празник цветен се задава
с дъх на ароматна слава.
Всички хора с имената
на цветята по земята.
Да сте живи, здрави, силни!
Много нежни, много стилни.
Имайте в душите радост,
нека има в тях и младост.
Обич чиста ви желая...
Слънце и мечти накрая.
Всъщност ХОРА си бъдете!
Ей това от мен помнете.

Марѝ

# 37
  • Пловдив
  • Мнения: 13 380
КОГА СЕ СБЪДВАТ МЕЧТИТЕ
Мечтите се сбъдват, когато ги чакаш!
Мечтите се сбъдват, когато летиш!
Когато със трепет отвориш вратата,
когато обичаш,когато простиш!

Мечтите се сбъдват, когато усетиш
как някой усмихваш и правиш щастлив,
когато запееш, когато засветиш,
когато душата си в стих потопиш!

Мечтите се сбъдват, когато успееш
сълзи да прогониш от тъжни очи,
когато чрез теб някой друг заживее
и теб засънува, когато заспи!

Ще сбъдна мечтите си, само когато
почувствам край себе си твоята страст!
Когато открия във теб светлината,
когато ще бъда покорство и власт!

MARIYANA /Марияна Трандева/

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 13 380
Какво да се прави, така те обичам –
не много разумно и много лирично,
не много спокойно, по-скоро тревожно,
от време на време - съвсем невъзможно.
Обичам те пролетно-есенно-зимно
и слънчево-снежно, и малко старинно,
съвсем сериозно, понякога смешно;
обичам те детски, обичам те грешно,
обичам те цветно и неоцветено обичам те
шумно и после - стаено, обичам те светло,
обичам те лунно, обичам те нежно и после -
тайфунно, обичам те диво, неопитомено,
небеснопрозрачно и морскозелено,
и тихо, и земно, и огненогневно,
като за начало, като за последно.
Обичам те лятно, с усмивка и тъжно,
и с цвят на изгряло сияние южно,
до края на дните си. После - нататък.
Обичам те с порив безкраен и кратък,
по начин безумен и егоистичен.
Така само мога. Така те обичам.

МАРИНА МАТЕЕВА

# 39
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001

# 40
  • Пловдив
  • Мнения: 13 380
Мене ми е странно — ето те пред мен,
мене ми е жадно — гледам те пленен,
мене ми е страшно — дишаш ти за мен, —
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка — времето лети,
викнал бих от ужас — ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат — миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.

— "Среща" П. К. Яворов

# 41
  • Мнения: 169
Може ли малко помощ?
Търся продължението и автора на това:
Радостта е на дъх разстояние
Чакам глас от теб,но чувам мълчание…..
...наслаждавам се на театъра ти от първия ред!
 Не ми е мъчно за мен - мъчно ми е за теб!

# 42
  • Пловдив
  • Мнения: 13 380
Може ли малко помощ?
Търся продължението и автора на това:
Радостта е на дъх разстояние
Чакам глас от теб,но чувам мълчание…..
...наслаждавам се на театъра ти от първия ред!
 Не ми е мъчно за мен - мъчно ми е за теб!


Тук се среща едното изречение...http://tekstove.info/browse.php?id=1302

# 43
  • Мнения: 169
Благодаря за отговора.
On|y yOu.страница във фейсбук.Тук го намерих малко по различно,
Сълзите свършиха, усмивките ги няма,
живота е направен за един,не за двама.
Радостта е на дъх разстояние.
Чакам глас от теб да чуя,но чувам мълчание...
Наслаждавам се на театъра ти от първия ред.
Не ми е мъчно за мен...мъчно ми е за теб!
но тази страница е създадена 2011г,а аз съм го използвала 2010г и сега реших да го намеря цялото и автора.

# 44
  • Мнения: 117
Защо

Защо се влюбих всеки ден се питам
защо избрах аз тази мъка и тъга?
Защо след теб в нищото се скитам,
в мрак без капка светлина...

Вярвах в теб и в твоята любов,
вярвах, че винаги ще си до мен.
А днес се скитам без посока
и диря аз следи за нов живот.

Защо се влюбих всеки ден се питам
защо избрах аз тази мъка и тъга?
Защо след теб в мрака аз се лутам
и вървя напред сама, сама?

Рани ме ти тъй жестоко
да плача както плаче мъничко дете,
Без жал не се завърна
да стоплиш ти моето сърце...

М.Минева

Общи условия

Активация на акаунт