Разбирателство между братя

  • 481
  • 4
  •   1
Отговори
Здравейте!Имам две момчета, на 8години и на 2 години.Почти винаги се карат за нещо.Големият не може да играе с малкия на детски игри,а пък той от своя страна често хапе и удря батко си.Много рядко играят двамата.Винаги сядам и обяснявам и на единия и на другия,но всичко е от ден до пладне.

# 1
  • Мнения: 967
Между мен и брат ми разликата е 6год. както при твоите деца. Откакто станах кака нашите ми казваха, че аз също съм отговорна за възпитанието на бебето, че това е нашето бебе и цялото семейство трябва да се грижим за него и т.н. и аз никога н съм ревнувала, даже съм била горда, че ми гласуват доверие да се грижа за него. Не сме се карали - той знаеше от малък, че трябва да ме слуша, така както слуша мама и тате. Мисля, че това е правилния подход, когато между децата разликата е голяма. На практика им е много трудно да играят заедно, да се чувстват равни, защото на тази възраст 6 год разлика се усеща като от земята до небето. НАкарай баткото да се чувства поласкан, защото го смятате за пораснал и му гласувате доверие да отговаря за малкия, а на малкия обяснете, че трябва много да обича батко си, защото той го облича, разхожда и т.н. и без него ще му е много зле.
Мъжът ми и брат му имат 3 год. разлика и много са се биели като малки. Казвам ти го за успокоение, защото сга и двамата са много кротки и уравновесени хора и много се обичат и грижат един за друг като братя - така че поведението в ранното детство не винаги е решаващо.
Успех в борбата с малките разбойници  Wink

# 2
Благодаря за съвета.Наистина се надявам когато пораснат да се разбират.Мисля си,че ги възпитаваме добре ,но човек никога не знае!

# 3
Здравей,
и нашата история е същата : имам две момчета на 8 и 4 год и проблемите в общуването помежду им са ми до болка познати. Малкият развиваше някаква агресия към големия - непрекъснато го закача, драска, хапе и т.н. Доскоро много често се караха за играчки, книжки, абе за всичко. И аз обяснявам или наказвам, според случая, но ми е много мъчно като се карат.
Напоследък обаче започнахме да се заиграваме с  колективни игри от типа на Не се сърди, човече; Мемори и др. или пък им измислям алтернативни занимания (примерно докато големият си пише домашните, малкият се опитва да си пише името или драска) Но виждам, че по този начин малкият се чувства вече голям и се опитва да подражава на брат си, така че спокойно, има светлина в тунела!

# 4
  • Мнения: 137
Мойте са с малка разлика и положението е същото Simple Smile
По цял ден се бутат, дърпат, карат дразнят се един друг, така че може би разликата в годините не е от толкова голямо значение. Просто децата са така.

Аз имам брат, който е с 6г и половина по-малък от мен и пак бяхме така. Като малки все се разправяхме, все ме дразнеше с нещо и аз съответно му го връщах. Спомням си че адски ме дразнеше точно опитите на майка ми да ме кара да се грижа за него. Примерно имах задължение всеки ден да ходя до супера да му купувам кисело млеко и много се подтисках че по пътя срещах всичките си приятелки да си играят пред блока, а аз трябваше да се занимавам с брат ми.  Като попораснахме ме караха пък да му помагам с уроците, което също ме подтискаше т.к. на мен никой не ми беше помагал и все сама се оправях.
Сега обаче сме голяма любов и ми е голяма опора Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт