Това беше най тежкото изпитание до момента в моя живот и този на семейството ми.
На 07.01.2014 година посетихме Болница МАДЖУРОВ Бургас с оплаквания повръщане, безапетитие, бледост на кожата и сънливост. Прегледаха бебчо който е на 3 месеца и ни предписаха гликоза и свещички за повръщане. На следващия ден състоянието на малкия остана същото, памперсите започнаха да остават сухи. Бебо го гледаха 3 педиатарки за 2 дена и всички казаха че е добре.
На 08.01.2014 в 19:00 след поредното повръщане решихме да постъпим в болница и заведохме малкия отново в Маджуров Бургас. Там го прегледа Д-р Симона Карадарлиева и казаха че ще му сложат система за да му влеят медикаменти за да го подсилят малко. Казаха ни да излезем за да не гледаме как го бодат. Това беше голяма грешка, че го оставихме сам след 15 мин. рев ни извикаха вътре и какво да видим малкия посинял от рев от там ни пратиха на приземния етаж да му вземели кръв. Когато го боцкаха по крайниците кръв не излизаше . След като се върнахме в приемно отделение там вече се бяха притеснили и разтреперели, започнаха да звънят на бърза помощ за линейка. През това време му давахме кислород. Малкия вече беше в шок. Линейката дойде след около 20 мин. и след спор около 5 мин. с лекарката защо въпросната болница няма линейка взеха сина ми и задно към МБАЛ Бургас.
Там ни приеха в спешното, започнаха се едни изследвания, рентгенови снимки беше кошмар. Понеже в Бургас няма детска реанимация приеха сина ми в детско отделение. мен ме помолиха да стоя отвън.
Жена ми горката остана с него. За около 1 час във въпросното отделение влязоха около 10-15 човека доктори.Слад това жена ми ми разказа, че едновременно малкия са го боцкали за абокат от всички страни и са му спукали десетки вени дори и на главата. Така аз стоях отвънка до около 02:00 сутринта и тогава излезе Единствената детска кардиоложка в Бургас др. Ралева ( на която съм безкрайно благодарен ). Новината беше много лоша, буквално ми каза че може да не преживее нощта. Не мога да ви опиша какво почувствах в този момент, не може да се опише болката която изпитах в този момент.
Тя ми каза че на жена ми са казали само че малкия е много зле. Горката ми женичка я оставиха цяла нощ да му държи маска с кислород, защото беше получил тежка миокардия с тежка тахикардия и пулс 260 в минута
Беше най тежката нощ в живота ми, а се оказа и не последната.
Около 05:00 сутринта свалиха малкия в шокова зала, за жалост положението му беше много лошо. Там го интобираха и поставиха в кувиоз. Жена ми и аз останахме да чакаме пред шокова зала. Дадоха ни малко информация не помня към колко часа, че е с опасност за живота и състоянието му се влошава. Пулса все така бил 260/мин. и не можели да го свалят. На миличкото ми бебенце му взимаха кръв на всеки час за пълни изследвания. За жалост резултатите бяха много зле. Първите доктори който ни дадоха малко по подробна информация бяха др. Ралева и завеждащата педиатрично отделение, последните им думи бяха бебето е много зле, кръвните му изследвания са на не жив човек, направихме всичко възможно и се разплакаха.Това беше около 10:00.
Света ни се срути на парченца, всичко изгуби смисъл за момента, жена ми изпадна в шок и и дадохме много силни успокоителни.
Казах на жена ми че няма да се предадем и ще търсим помощ другаде. След десетки разговори решихме че трябва да транспортираме сина си във Кардиологична Клиника София ( 3 градска ).
В този ден се срещнахме с много доктори и всички ни казаха че няма смисал да се транспортира, че правят всичко възможно за бебо и няма да преживее пътуването до София.
С много познати осигурихме линейка от София да дойде да вземе сина ни. Около 19:00 линейката дойде с екип от правителствена болница и със Сърдечен Хирург от Кардиологична болница др. Пламен Митев на който съм му безкрайно благодарен, че транспортира сина ми до София.
Гогата беше вече станал герой 2 пъти един път като преживя нощта и един път като оцеля по време на пътуването.
В трета градска болница го приеха в Кардиологична реанимация около 00:00 10.01.2014.
Новините и от там бяха много лоши. Кръвните изследвания на не жив човек и продължаваха да се влошават. На другия ден ни казаха че са увредени сърцето и всички органи на бебо но най се притесняват за мозъка му. Един от докторите каза че не бил виждал такова нещо и как никой не го е усетил по рано. След три дни в София между живота и смъртта дойде ред и да му направят скенер на главата.
Аз, жена ми и цялото ни семейство всеки ден ходихме на Манастир Свети Мина и Германския, както и на руската църква да се молим. Само това ни беше останало.
Резултатите от скенера бяха добри и това беше първата добра новина. След това последваха 4-5 дни в който нещата малко по малко се нормализираха и чудото стана дойде деня да ни кажат, че го свалят в нормално детско отделение за наблюдение. Дори и докторите не разбраха как се възстанови толкова бързо. Още не е ясно как стана всичко, как се разболя и възстанови толкова бързо. Диагнозата която поставиха в епикризата е ВПВ СИНДРОМ Това си беше чудо за мен и моето семейство. Бог му помогна.
Тук искам да благодаря на доц. Лачева и целия екип в Кардиологичната Реанимация на трета градска в София.
Хиляди благодарности и на док. Ралева и док. Дашева.
ЕДИН СЪВЕТ ЗА ВСИЧКИ ОТ БУРГАС: АКО ИМАТЕ СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ МОЛЯ ВИ НЕ ХОДЕТЕ В КЛИНИКА МАДЖУРОВ. ТЕ НЯМАТ ДОРИ ЛИНЕЙКА А КАМО ЛИ ДА СПАСЯТ ДЕТЕТО ВИ.