Не се справям с възпитанието...

  • 2 561
  • 49
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 071
Вече съм накрая на силите си.Снощи Светла седна в леглото си,стоя така 5 минути и се напика.В рамките на последните 6 месеца това й се случва за 4-ти път.А имаше и един случай да се наака докато играеше навън с една нейна приятелка.Абсурд е да не се е усетила.по принцип не й се карам,но снощи ми дойде много.Сигурна съм,че знаеше какво прави,но не отиде до тоалетната.Тази сутрин станала в 7,аз понеже цяла нощ ставам да кърмя малкия,сутрин съм като пребита и спя поне до 9.Тя през това време нарисувала стената с химикал,изсипала шишето на пода,изяла захарта от захарницата.Вчера за последното беше наказана,явно без резултат.Освен това от скоро пак си гризе ноктите.не знам какво да мисля.Старая се да й обръщам внимание,но не винаги съм в настроение.Понякога просто не ми се играе.А тя не разбира от дума и иска все с нея да се занимавам.
Знам,че сигурно ще ви прозвучат смешно моите терзания,но аз вече издъхвам.Къде греша?Какво да предприема?

# 1
  • София
  • Мнения: 488
Спокойно, сигурно е някакъв протестен вот от страна на каката- Или може би се старае да ти привлече вниманието по някав начин. Ще отмине, но нервите.......

# 2
  • Мнения: 1 220
 Иви, не се отчайвай!  Светла е дете, тя не знае че си уморена и че кърмиш нощем! Не одобрявам седенето и сутрин (почти 2 часа сама), та тя е на 5г, а може и по неин начин да се опитва да привлече вниманието ти! Колкото и да си уморена ставаш и и объщаш внимание! Гризенето на ноктите е индикация , че детето се чувства напрегнато, нищо чудно и пренебрегнато покрай братчето си! Помисли за това! Само още няколко месеца и ще ти стане по-леко, но не е редно да се караш на Светла!

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Не мога да си представя, че 5-годишно дете ще се напикава в леглото или ще ми рисува по стените. Не бих си оставила детето само 2-3 часа, за да се наспя. Явно не ходи на ДГ. Аз бих я пуснала на ДГ, ако толкова се изморявам, стигам до крайно изтощение и се изнервям до крайна степен.

Гледала съм сам-сама две породени деца и знам колко изтощително може да е. Но никога не съм оставяла което и да е без надзор, ако ще и цяла нощ да не съм спала. Всъщност, и досега не го правя, а те са вече на 5 и на 7. Намирах начин да се занимавам и с двамата. Не знам наистина защо не обмислиш варианта да ходи на ДГ. Явно не можеш да насмогнеш. Бих могла да дам 1000 съвета, но съм убедена, че нищо от моите предложения не би ти харесало. Едно 5 годишно дете има нужда от много занимания, внимание и игри и няма как да му обясниш, че си кърмила и не си се наспала. Това не е оправдание нито за липсата на внимание, нито за нервни изблици.

# 4
  • Мнения: 1 220
  Лелее, то какво излезе,  вместо подкрепа ние насметохме Иви! Иви, не е с лоши чувства, наистина много трудно се гледат 2 деца, но съща така и Дара е права-на 5 г дете му трябват много занимания! Ти си знаеш физическите възможности, направи режим който да е удобен и за теб и за децата!
И не се тревожи с много любов това се преодолява!!!

# 5
  • София
  • Мнения: 7 242
Сигурно дъщеря ти ревнува. Моята, която е почти на същатата възраст, ревнува дори и от морските ни прасета. Сигурно ти е много трудно /аз също не се справям блестящо, хем съм само с едно/. Сигурно се случва да си изпуснеш нервите или наистина да нямаш сили да й обърнеш внимание, което е съвсем разбираемо. Тя ходи ли на градина? Ако да, опитай да се организираш така, че когато се върне да можещш да и обърнеш малко внимание - да я поразпиташ какво са правили в детската, с кой е играла и т.н. Можете заедно да се присмеете на бебо колко е глупавичък и безпомощен, така че тя да се почувства по-близка до теб и по-голяма. Можеш да й направиш някакво малко подаръче и да й кажеш, че си й липсвала и че с бебо ти е скучно, защото не можете да си говорите. Мисля, че е важно да я убедиш, че тя е много важна за теб /дори ако трябва излъжи, че я предпочиташ пред брат й. Някъде бях чела, че една мойка казвала така на всяко от децата си, като ги предупреждавала, че това е тяхна тайна. И всяко от тях расло с мисълта, че е специалното и най-любимото. Едва след като майка им починала, децата разбрали за "конспирацията"/лично аз го одобрявам/. Ако пък наистина не ти се "играе", намери и задача - да нарисува нещо, да направи нещо от пластелин и т.н. /като после я похвалиш/ или в краен случай й пусни детско. Това което прави е съзнателен или не протест. Явно има нещо, което да я тормози и това най-вероятно е ревността и чувството, че е "избутана" на второ място. Защо просто не я поразпиташ, за да си сигурна. Питай я сърдита ли ви е и защо, какво мисли за бебето, убедена ли е, че я обичате...

# 6
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
Ох миличка,и аз сам в твоето положение.Нашата кака ужасно ревнува и ми прави номера за да и обарна внимание.Намери начин да прекарвате известно време само вие двете.При нас тати веднаж седмично тати гледа малката,а ние двете ходим някаде сами-понякога на пазар,друг пат на гости,на сладкарница.Говорим си за нейните желаниа,страхове,зе децата от градината.Вечер тя слага салфетките,вилиците и хляба.Казвам и как не бих се справила без нейната помощ,чувства се голяма и значима и определено се успокои.

# 7
  • Мнения: 1 071
Първо да ви обясня,че тя всъщност не стои сутрин сама по 2-3 часа.Тя става в 7,играе си в леглото,после отива във всекидневната,пуска си телевизора,и към 8 идва при нас ,малкия се е събудил и тя играе с него на леглото до мен,докато аз се излежавам.Ставаме към 8,30-в краен случай в 9.Освен това тя по-принцип е кротка и не прави бели-не правеше де,досега.В момента е в къщи,защото беше болна,пи 2 антибиотика и я оставих да се "съвземе".Иначе си ходи на градина.Колкото до безсънието,не знам,аз като не се наспя съм като зомби,нищо не ми спори,криво ми е,нервно.Не мисля че ако стана с нея в 7 ,ще съм много "полезна"майка.
Това с напикаването е отпреди да се роди брат й.Само по себе си не ми се струваше проблем,но съчетано с гризането на нокти вече ме плаши.Аз самата си гризях ноктите до пубертета и се напикавах в училищна възраст,но живеех под непрекъснато напрежение.а при нея н е така.Щом приспя малкия и сядам да се занимавам с нея.Тя всъщност сама почти нищо не прави.Рисуваме,решаваме задачи,пишем буквички,даже на компютъра оцветяваме заедно.Карам я да ми помага за дребни неща,сервира масата.И аз все й повтарям че без нея нямаше да се справя,че тя ми е помошницата.
Но явно нещо ми убягва.Баща й е в командировка в Сф и от месец сме сами.Той се прибира само за уикенда и тогава тя става друга.Но той е много строг и тя знае че няма тън-пън.Аз явно съм много мека ли,не знам...

# 8
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Спокойно, сигурно е някакъв протестен вот от страна на каката- Или може би се старае да ти привлече вниманието по някав начин.
И аз си мисля, че е това, може би и липсва внимание, или ревнува, че цялото внимание и грижа е насочено към бебето. Може би ако поговориш с нея, тя е достатъчно голяма за да разбере. Защо не я питаш защо го прави, може и да не може да ти обясни, но опитай да поговориш с нея, няма да навреди...., ако спокойно и обясниш положението. Бебето е малко, беззащитно, не може да се оправя само и има нужда от помощ постоянно, а тя е голямо момиче и може да помага на мама, а тя ще се опита да и отделя повече време. Или ако е включите в грижите за бебето, да се чувства съпричастна?

# 9
  • Мнения: 1 731
Спокойно,мила.Всички имаме такива периоди,в които ни се струва,че всичко ни се изплъзва.Направи си график кога да си с бебо и кога с каката.Тя явно крещи за внимание и въпреки умората ти,трябва да и го дадеш.Има нужда от теб.Имайте само вашите си минутки и съм сигурна ,че скоро ще ти стане първа помощничка.Обясни и колко ти е трудно,как много я обичаш и как искаш да сте приятелки.Тя ще те разбере.  bouquet  bouquet  bouquet

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
А не ти ли е хрумвало, че може да е свързано със заминаването на баща й? Още повече, казваш, когато той е там, тя е съвсем различна. Ние имахме подобен проблем с племенника ми. Наложи се баба му да замине за 3 месеца и през тези три месеца той направо ни побърка. Влизаше от истерия в истерия и беше неконтролируем. Ние се чудехме какво става и как ли не се опитвахме да го овладеем, но баба му се върна и детето се промени като с магическа пръчица. Ако тази трансформация не бе станала пред очите ми, никога не бих повярвала, че това може да е причината.

# 11
  • На небето
  • Мнения: 5 530
А не ти ли е хрумвало, че може да е свързано със заминаването на баща й? Още повече, казваш, когато той е там, тя е съвсем различна. Ние имахме подобен проблем с племенника ми. Наложи се баба му да замине за 3 месеца и през тези три месеца той направо ни побърка. Влизаше от истерия в истерия и беше неконтролируем. Ние се чудехме какво става и как ли не се опитвахме да го овладеем, но баба му се върна и детето се промени като с магическа пръчица. Ако тази трансформация не бе станала пред очите ми, никога не бих повярвала, че това може да е причината.
Това звучи логично, може и това да е причината, аз не бях прочела последния ти отговор. Защо не поговориш с психолог?

# 12
  • Мнения: 1 835
Това, че детето си гризе ноктите, е сигурен знак, че е в криза, че страда за нещо. То се опитва да ти привлече вниманието като прави лоши неща - така със сигурност ще го забелбежите, па било и поради лош повод. За него е по-добре да му се скарате, отколкото изобщо да не му обръщате внимание (не че не му обръщате внимание, но по технически причини не е възможно да бъде постоянно). Най-вероятно ревнува, защото бебето поглъща почти всичкото време на майката (всички знаем, че това е така). Трябва да проявим разбиране към "зулумите" на големите деца. На тях не им е лесно, защото досега всичко е било за тях - и подаръците, и любовта, и вниманието - всичко. И ето, че идва един момент, в който се появява бебето и отнема по-голямата част от тези неща. При вторите деца е по-друго - те идват при заварено положение и им е много по-лесно. Ще свикне детето, но колкото и да е трудно (а напълно те разбирам, знам колко си изтощена и уморена), трябва да намираш сили да се занимаваш с нея. Ще видиш, че ще отмине с времето и всичко ще си дойде по местата! Вярвам го!

# 13
  • Мнения: 1 071
Тя открита ревност не показва.Напротив,умира да си играе с малкия,все иска да го разнася,да го вдига,и трябва да съм постоянно нащрек.В момента го учи как да играе с един бебешки пъзел.Но знам ли,може и тя самата да не осъзнава ревността си...Иначе това че бащта й й липсва е абсолютно вярно.Въпреки че като тръгва се радва че "нямало да има кой да гледа спорт".Но той ще е тук след 10тина дни и ако това е проблемът ще се реши.
Преди време се наложи да живеем с нея при свекървата,докато татко й работеше в Ямбол и се връщаше само за почивните дни.Тя го преживя доста трудно,всъщност тогава започна с ноктите.Като се събрахме отново спря и всичко се нормализира.
За психолог и аз съм си мислила,но тук в Ямбол не познавам никой...

# 14
  • Мнения: 2 978
Щом толкова и липсва баща и, защо  не поговориш с нея или...не, по- скоро тати да поговори с  нея да и каже, че докато него го няма разчита тя да помага на мама, за бебето....т.е. тати да си има заместник в къщи....

Мисля, че ще се почуства много по- добре, ако знае, че тати вижда, че тя е голямо момиче вече и т.н. и т.н.....

Аз лично бих пробвала този вариант..може и да не стане нищо...но от опит глава не боли  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт