Големият е 4-ти клас. Тази година за пръв път го записах в занималнята на училището, където има деца от целия випуск а не само от неговия клас. Има две момчета които са царете на джунглата. Няма нещо непозволено за тях и това в занималнята. Обиди, псувни на майка, разваляне на дисциплината в часовете и никакъв респект към възпитателката. На първата родителска среща беше поставен въпросът за тези две момчета (проблемът с тях датирал от предните години) но нямаше техни родители, и възпитателката обеща да вземе мерки. Нищо не се направи по въпроса.
Още на първият ден моето беше наречено тъпанар и педал. И аз започнах с приказките: да не им обръща внимание, да ги игнорира и прочие. Приказки, приказки, приказки.......На 10-тият ден моето ми се обади изпаднало в истерия. Едно от момчетата му теглило една майна на майка и моето едва го преживя. Пък аз даже не знаех че моето знае какво означава това. Беше изпаднал в тотална истерия и само повтаряше че ще го убие. Честно казано направо се изстрелях към колата, не спирайки да му повтарям да излезе извън училище и да ме чака, и да не прави нищо. Моето тренира джу джицу и карате. Сещате се , какво можеше да последва. Разминаха се нещата, говорих с госпожата, моето се успокои но и тормозът не спря. Обидите и псувните не секнаха. Аз не спрях да говоря по въпросът, моето някак си се примири но снощи попаднах на нещо и подпалих тотално.
Взех таблетът му да си чета книжка на него и опитвайки се да затворя всички отворени приложения попаднах на ФБ. Незнайно кога моето и единият отворко станали приятели, и вчера този прекрасен, млад господин му писал на чата "ти си мръсен педал". Чу ме квартала
Под влияние на моя му написах "защо" и бяхме залени с разнообразни епитети подхождащи на пиян каруцар а не на 10 годишно. Накрая му написах че съм аз и в понеделник да дойде с майка си на училище да ни обясни тия епитети.
И сега съм изпаднала в чуденка какво да направя . Не искам да оставя нещата така и този младеж да продължи така да си живее необезпокояван и ненаказан. На 10 прави така, на 16 с пушка ли ще идва на училище? Да говоря с възпитателката все тая, да искам среща с майката - ами предполагам че за 4 години са й надули главата, тя си знае проблема но вече се чувства безсилна. Да но пък за какво да страда моето? Той вече не говори за тези деца, някак си усещам че се е примирил но това може да е под мое влияние. Все му повтарям че в този живот няма да се среща само с принцове и принцеси а има и такива хора, и той трябва да се научи да се справя с тях. Притеснявам се и от друго. Моето, под влияние на вече бушуващите хормони, да не изтърве нервите си и да налети на бой, въпреки приказките по въпроса че боя е само за тренировъчната зала.
Не знам. Толкова безсилна и объркана се чувствам. Къде е златната среда в тази ситуация? Как да постъпя?