Как да постъпя?

  • 3 589
  • 32
  •   1
Отговори
  • Русе
  • Мнения: 7 766
Проблем в училище който не искам да ескалира в нещо по-голямо.

Големият е 4-ти клас. Тази година за пръв път го записах в занималнята на училището, където има деца от целия випуск а не само от неговия клас. Има две момчета които са царете на джунглата. Няма нещо непозволено за тях и това в занималнята. Обиди, псувни на майка, разваляне на дисциплината в часовете и никакъв респект към възпитателката. На първата родителска среща беше поставен въпросът за тези две момчета (проблемът с тях датирал от предните години) но нямаше техни родители, и възпитателката обеща да вземе мерки. Нищо не се направи по въпроса.
Още на първият ден моето беше наречено тъпанар и педал. И аз започнах с приказките: да не им обръща внимание, да ги игнорира и прочие. Приказки, приказки, приказки.......На 10-тият ден моето ми се обади изпаднало в истерия. Едно от момчетата му теглило една майна на майка и моето едва го преживя. Пък аз даже не знаех че моето знае какво означава това. Беше изпаднал в тотална истерия и само повтаряше че ще го убие. Честно казано направо се изстрелях към колата, не спирайки да му повтарям да излезе извън училище и да ме чака, и да не прави нищо. Моето тренира джу джицу и карате. Сещате се , какво можеше да последва. Разминаха се нещата, говорих с госпожата, моето се успокои но и тормозът не спря. Обидите и псувните не секнаха. Аз не спрях да говоря по въпросът, моето някак си се примири но снощи попаднах на нещо и подпалих тотално.
 Взех таблетът му да си чета книжка на него и опитвайки се да затворя всички отворени приложения попаднах на ФБ. Незнайно кога моето и единият отворко станали приятели, и вчера този прекрасен, млад господин му писал на чата "ти си мръсен педал".  Shocked Чу ме квартала  #Cussing out
Под влияние на моя му написах "защо" и бяхме залени с разнообразни епитети подхождащи на пиян каруцар а не на 10 годишно. Накрая му написах че съм аз и в понеделник да дойде с майка си на училище да ни обясни тия епитети.
И сега съм изпаднала в чуденка какво да направя  newsm78. Не искам да оставя нещата така и този младеж да продължи така да си живее необезпокояван и ненаказан. На 10 прави така, на 16 с пушка ли ще идва на училище? Да говоря с възпитателката все тая, да искам среща с майката - ами предполагам че за 4 години са й надули главата, тя си знае проблема но вече се чувства безсилна. Да но пък за какво да страда моето? Той вече не говори за тези деца, някак си усещам че се е примирил но това може да е под мое влияние. Все му повтарям че в този живот няма да се среща само с принцове и принцеси а има и такива хора, и той трябва да се научи да се справя с тях. Притеснявам се и от друго. Моето, под влияние на вече бушуващите хормони, да не изтърве нервите си и да налети на бой, въпреки приказките по въпроса че боя е само за тренировъчната зала.
Не знам. Толкова безсилна и объркана се чувствам. Къде е златната среда в тази ситуация? Как да постъпя?

# 1
  • София
  • Мнения: 4 222
Златна среда в описаната ситуация едва ли има.
Първо бих се погрижила най-вече за собственото ми дете - ще го спра от занималнята /мисля, че в 4.клас може и без нея, особено, ако е такъв зверилник, какъвто описваш/.  Освен това бих ограничила или строго следила комункацията във ФБ за да не екслират нещата.
Хубаво си посъветвала сина си да ги игнорира и да не се подава на провокации, но това трябва да е напълно. В този смисъл считам за грешка комуникирането с тях във ФБ.
Следващите стъпки, които евентуално биха дали резулатат във времето са коментирани многократно тук - сигнали до детска педагогическа стая, директор, РИО.
Успех!

# 2
  • Мнения: 9 990
Ели, махни детето от занималнята-за какво му е точно в 4 клас?

Тези деца са в тази занималня от 1 клас, те са така били винаги, не са се справили с поведението им, искаш твоето дете и ти да ги превъзпитате. Не става. Аз също съм била участник в нещо такова, а бяха и по-малки, и моето не бе от пострадалите деца, но ти казвам, че класът се разпадна заради такова дете, нещата ескалираха, половината клас се премести и така...

# 3
  • Мнения: 556
Щом не са в един клас, спри го от занималнята. Да говориш с майката не знам дали е най-добрия вариант- все пак възпитанието идва главно от семейството на тази възраст. Косата ми се изправя като си представя какво ме чака в училище.

# 4
  • Мнения: 4 841
Пусни жалба до директорката на училището, с копие до ДАЗД и местното РИО. Приложи разпечатки от чата, опиши подробно обидите и провокациите. Подробно, но строго и сухо изложение - само факти, без емоции. Това трябва да направиш задължително. Има си канален ред за действие, който ще раздвижи много пластове и ако сте в читав квартал със съвестни служители, нещата няма да продължат така.  Peace


Другото важно обаче, са разговорите с детето, така да се отиграе ситуацията, че да не пострада самочувствието му, да не остане горчивина у него, че не е направил нищо за да защити честта си. В такъв момент са важни не твоите приказки, а тези на бащата, или на друг авторитетен мъж в живота на детето. Въобще, в този труден период на порастване и възмъжаване, е просто задължително да имат своите "мъжки" разговори.
Колкото и да не ни се иска като майки децата ни да са агресивни и да си "мерят " топките точно по този начин, истината е, че във всяко момче дреме по един древен мачо, който трябва да се изрепчи в един момент на другите, да накокошини пера и да се утвърди в ятото като негов пълноценен член. Не е задължително това да става с бой, има много други начини за (себе)утвърждаване, но пак казвам - бащините съвети са неоценими в този етап на момчешкия живот.


Успех в действията!

* * *

Редактирам се, за да кажа мнението си за първото изречение от поста:
Проблем в училище който не искам да ескалира в нещо по-голямо.

Не знам какво разбираш под "нещо по-голямо", но според мен всички ние, като общество, трябва да не се страхуваме да се изправяме срещу неправдите. Особено когато става въпрос за децата ни и и примера, който им даваме. Не може и не е редно двама да тормозят двеста, и тези двеста да мълчат, и кротичко да се изнасят/преместват/свиват в ъгъла... Все някой трябва да хвърли камък в блатото, дори с риск да загуби малко време, нерви, и да го сочат с пръст като луд. Ако не си готова - ти и семейството ти - да се изправите срещу всичко това, пускането на жалби е безсмислено.
Говоря от личен опит - в началото на редицата от действия всички ми казваха "ти си луда, не се занимавай, ще рефлектира върху детето, ще стане по-зле, не е твой проблем да се занимаваш с другите, премести детето в друго училище..." Не се поддадохме, направихме всичко необходимо, и  имаше много положителни последствия - който трябваше, си понесе отговорността за действията, деца и учители станаха по-уверени в действията си, и видяха на практика, че "големият лош" всъщност е жалък с човек с проблеми, и напразно са се страхували и са благоговяли пред него.
Ефектът беше поразителен, и си струваше всяка минута.

Последна редакция: сб, 04 яну 2014, 10:12 от BirdsFlu

# 5
  • Русе
  • Мнения: 7 766
Не искам да го отписвам от занималнята защото успеха му веднага ще пострада. Пробвано е през годините да не ходи но не става. Някой трябва постоянно да му виси на главата и да го кара да учи и да си пише домашните. Сега ходя на работа и ми остава само вечерта а той тогава е на тренировки. Няма как, ще ходи на занималня. Частната която посещаваше е на единият край на града, ние по средата а аз работя в другият край на града. Никак не ми е удобна сега Sad
така или иначе, ще сменяме училището след 4-ти клас.
По принцип следя неговия ФБ но понеже в повечето случай само играе игри там и не комуникира с "приятели", снощи се втрещих че са се "сприятелили" там. Естествено,  веднага развалих приятелството и прегледах другите другарчета. Тази сутрин имаше извинение в чата което никак не ме топли. Утре ще е пак същото.
В понеделник ще се срещна с възпитателката и ще поискам среща с майката на детето. Не храня особени надежди но не ми се иска да стигам до крайности.
Хич не ми влиза в работата да възпитавам чужди деца (аз с моите не мога да се оправя) но трябва ли да си затворя очите и да го подмина, така както явно правят и собствените му родители?

BirdsFlu, говорим. По мъжки, по женски - всякак. Наистина навлиза в труден период, не само той ами и ние като родители. Голяма мъка се оказва това възпитание.

# 6
  • Мнения: 9 990
Щом не става с отписване(не, че успеха в 4 клас е жизнено важен мен ако питаш), следене нон-стоп и контрол. Останалото е написано. Избутайте до края, после смяна на средата.

# 7
  • Русе
  • Мнения: 7 766
BirdsFlu, сега видях че си дописала.
Не искам моето да изпадне пак в същата истерия и в беса си да налети на бой. Това е което най ме тормози. Моето ходи вече 5 г. на тренировки и по състезания, и независимо от строгата дисциплина и възпитанието което получава от там, не се знае в даден момент дали няма да се поддаде на емоциите си. А повярвай ми, няма да срещне никакъв проблем да му натроши кокалите.
Моят предложи типично мъжко решение но аз ще мина по каналният ред. Хич не се притеснявам че ще загубя време, нерви или каквото и да е.

Даже сега ще изровя детето от ФБ и ще му пиша че ако в понеделник не дойде с майка си да си поговорим с нея, ще пусна жалба при директора. Дано пък нещата се решат мирно и кротко.

# 8
  • Мнения: 9 990
Eli, Никакво писане с детето!
Пусни си жалбите по канален ред.

# 9
  • Мнения: 2 731
Ели и според мен не се саморазправяй .Първо говориш с възпитателката от занималнята за среща с майката .Ако не реагира с класната ,след това ако трябва и с директора .Но не пиши по ФБ .
Колкото до възпитанието трудно е ,а и заобикалящата ги среда не помага .Да избягва такива деца по-добре .

# 10
  • welcome to the Jungle
  • Мнения: 979
От най-ранна детска възраст, та до края на живота си, човек има постоянно дразнители.
Страхотно е, че детето ти тренира бойни спортове, които са го научили на дисциплина, самоконтрол и уважение към всеки противник. Не разбирам само защо толкова се задълбава в един вербален проблем? Има две момчета, които обиждат вероятно всички деца, а ти имаш дете, което се впечатлява и дразни от това. Тук е проблема според мен. Оттренирайте всякакви ситуации на провокация и възможни реакции, така че у синът ти да няма афект. Лошото е, че вижда у теб някаква сериозна опора в задълбочаването на този проблем, който със сигурност ще провокира  себедоказване не само на вербално ниво, а може да премине и в бой. Особено след като си водила някаква ФБ комуникация с въпросното момче, в която очевидно то е било провокирано да си излее репертоара. За теб вероятно това е културен шок, за него и неговите родители може да бъде изтълкувано като провокация от твоя страна.
Аз лично няма да направя нищо повече от това да си говоря с моя син как той самият трябва да намери сили за игнориране. Когато детето ти приеме, че тези момчета не съществуват за него, тогава проблемът ще приключи на минутата. А ти нито ще превъзпиташ чуждите деца, нито ще промениш нещо в живота им, комуникацията им, провокациите им. И възпитателката, и класната ръководителка, и директорката почти нищо не могат да направят (явно).

# 11
  • Русе
  • Мнения: 7 766
Точно това чаках до сега. Моето да приеме тези двамата, да се научи да ги игнорира и да не се поддава на провокациите им.
Но не смятам че трябва да чакам повече. И то без да доказвам себе си или когото и да е. Какво още да чакам? Утре да започнат да бият наред ли? Да дойдат с пушка на училище? Или пък моето да реши че тяхното безнаказано поведение и по-хубаво? Да чакам моето да придобие самочувствие на нищожество а не на нормално човешко същество? Не трябва ли като негов родител да реагирам в определен момент? Защото те няма да спрат, не и докато някой не ги спре. Ще си растат така безнаказано, и днешните обиди утре ще са нещо по-лошо.
И не смятам че съм го провокирала във ФБ питайки го "защо".

# 12
  • София
  • Мнения: 7 242
Ели_дечкин, поздравления, че си предприела мерки и не смяташ да оставяш нещата така. Напускането на Занималнята не е вариант и защото детето ти може да се почувства незащитено и изгонено. Но наистина не контактувай по ФБ с онова дете. на по-късен етап, ако нещата се задълбочат, може да бъде обърнато срещу теб. Класната е длъжна да организира среща между теб и родителите, има мобилните им номера..., ако не тя, директорката, но не се отказвай.

# 13
  • welcome to the Jungle
  • Мнения: 979
Виж, ако приемеш ролята на "Родителят, оправящ света" - първо, че няма да успееш никога в това си начинание и тази твоя роля ще ти носи винаги негативи, неуспехи, задълбочаване на проблемите. Всъщност, да "оправят" живота на някого имат права само разни институции, но не и обикновените хора. Защо смяташ, че ти трябва да поемеш инициатива за търсене на възмездие, да налагаш справедливост?? Нищо няма да постигнеш. Твоите права се свеждат само до там да търсиш тези неща само за твоето дете. Чуждите деца си имат свой живот, свои родители, свой свят, който за съжаление се докосва леко до света на твоето дете. Прекъсвай тази "връзка" от твоята си страна, т.е. съумей да се справиш с твоето си дете, а не да търсиш начин да се справяш с чуждите.

И да, пак от теб зависи да му обясниш на твоето дете за несправедливостите в живота, за това, че не живеем в идеален свят, в който всичко тече по мед и масло. Винаги има неправди, лоши герои, лоши ситуации, в които човек е добре да съумее да се предпази, а не да се чувства над останалите, та да тръгне да оправя всички по ред.
И не мисля, че ако детето ти ги забрави, не им обръща внимание, то някой ще тръгне да му посяга за това. Напротив, ще си потърсят по-интересна "мишена" и грижите ти ще приключат.

П.п. Лекси, класната съвсем не е длъжна да осъществява двубои между родителите. Двубои, в които обикновено проблемът се задълбочава, всеки родител инстинктивно си защитава отрочето и търси вината у другото. Какво би направила класната ако родителите на другото дете обвинят детето на Ели за същото?? А проблемът е банален - дума срещу дума.
И пак приемете - никой родител не може, няма право и няма механизъм, с който да наказва чуждо дете, та колкото и да му се ще това да стане.  Blush

Не се вкарвайте във филми  Wink.


Последна редакция: сб, 04 яну 2014, 11:58 от Lioness

# 14
  • София
  • Мнения: 7 242
Lioness, да, наказва да, но не и да взима мерки. мисля, че е длъжна да осъществи контакт, т.к. няма право да дава тел. номер. Не мислиш ли, че щом има проблем всички засегнати страни трябва да се опитат да го решат, а не да се крият. не става въпрос за двубой. не мисля, че е нормално да учиш детето си, че е нормално да се примирява да му казват "педераст" и от сорта. Затова ни е такава държавата... защото с всичко приемаме и с всичко свикваме.

Щом някой навлиза в личното ми пространство и прекрачва общоприети граници спрямо мен и децата ми, бих се чувствала в правото си не да го превъзпитам, а да го накарам да престане и да се държи подобаващо с мен и децата ми. Мисля и че авторката има това предвид - надали само нейното дете е потърпевшо и надали я вълнува например в класа си как се държи въпросното дете. Тя иска да коригира поведението му само спрямо нейното дете и като майка е права. Не мисля, че става въпрос за желание за цялостно превъзпитание. Все пак хората не са единаци, живеят в общество и е нормално то да е коректив на поведението им. Стига бягахте от отговорност с мотива "че не е ваша работа" Ами щом ви засяга по някакъв начин, и е ваша работа.

Последна редакция: сб, 04 яну 2014, 12:05 от Лекси

Общи условия

Активация на акаунт