Проблеми с шофирането

Аз започнах да шофирам още 1-я ден с книжка. Не съм спирала от тогава. Проблеми не съм имала благодарение на мъжа ми, койото ме придружаваше 2 месеца ( докато шофирах към работа и обратно), тъй като взех книжка в една тежка зима. На шофьорските курсове не научих нищо, защото там е пълна пародия....
В момента смея да твърдя, че съм добър шофьор без проблем с атмосферните условия.

Много е важно и каква е първата кола, аз предпочетох малка градска кола, с която да ми бъде лесно да маневрирам, спомням си, че паркирането ( успоредното) ме изпотяваше хахахахахах.

Мда, особено без мъже, които се изживяват като Кими Райконен и майстори
на пътя, които обичат да съветват тъпите женки зад волана.

Една година каране сама, без критики- и ще се отпуснеш.

Аз започнах да карам добре след развода. Без мъж да ме психира от
навигатотската седалка. Да се разбира пряко и преносно:)

"В момента смея да твърдя, че съм добър шофьор без проблем с атмосферните условия."

И след 100 г. и милион километра не бих казала такова нещо, ако ще
и Space Shuttle да се науча да карам...

И аз седнах да карам веднага щом взех книжка, карам от 15 години и обичам да го правя, но  и през ум не ми е минало съвсем в началото да съм сама. Според мен, първите месеци е много важно да караш с добър шофьор, който да ти помогне да изградиш правилни навици. Все ще се намери някой - приятел/ка, роднина, който да не те стресира.

Противно на половината изказали мнение, аз не смятам, че трябва да карате с опитен шофьор докато свикнете.  
Само опита, знанията придобити при шоф. курсове и добрата концентрация са ви достатъчни.

На дамите, на които им гасне колата - шофирайте без музика, вслушайте се в мотора, научете се да слушате оборотите на колата си и я владейте чрез педалите, а не чрез еуфорията, която настъпва когато някой "опитен" ви пришпорва на светофар или парко място.

Малък трик: всяка кола потегля на първа, ако само отпуснете съединител,
без да давате газ. Координацията газ-съединител не е задължителна, освен
ако не искате да го правите. От време на време, на паркинг, потегляйте само
на съединител, да усетите педала.

Правилните навици са малко, другото е опит за предаване на личен маниер.
Например мен все ме учат как трябва да карам полулегнала, а аз така си
приспивам вниманието и ме боли опашната кост.

За да е по-лесно, не се взирайте в една точка. Поглеждайте кратко на всички
посоки- така ще ви е по-ясна ситуацията и няма да има паника. Непрекъснато сменяйте
гледната точка, освежавайте постъпващата информация.

На мен дори "опитния" шофьор ми пречеше. Карах си сама, избирах си маршрутите, постепенно навлизах в по-оживените булеварди, в натоварените часове на деня.
И за малката кола, никога не съм карала такава, научих се направо на голяма и мощна. Да, паркирането и е трудно, все още ме затруднява, но постепенно се учи.

Взех книжка 2000 та година, бременна в 5ти месец. Направо ми я подариха, защото курсът го карах 5 месеца по-рано. От тогава в България я съм навъртяла 100-200 км я не. 2008 дойдох в Австралия и нямах избор - работя на 36 км от къщи и на ден навъртам по поне 100-120 км. Карам градско и извън градско, но не съм ползвала мъжът ми за инструктор - много е нервен и до ден днешен му обяснявам, че колкото и да ми рита ламарините, там спирачка няма.
Карането не е толкова сложно, просто се отпусни и не мисли за тези, които могат да ти свирят. Карай със скорост, която ти е комфортна и в началото си проучвай маршрутите (винаги е по-лесно като знаеш къде отиваш). 

Ако човек има възможност някой по-опитен шофьор да му помага и дава напътствия защо да не се възползва! Аз още на 1-я месец след книжката научих всички видове паркиране и започнах интензивно шофиране зимата в тежък трафик! Няма смисъл сам да се мъчиш щом има кой да ти помогне, така успях да прогресирам мнооого бързо без да попадам в кофти ситуации и да бъда освиркана от другите водачи

Всеки млад шофьор се е препотявал доста в началото на шофьорския си стаж, като се навърти километраж и нещата си идват по мястото.
Почвай да караш сама и след определено време няма да имаш проблем.

Да се включа и аз Имам кола от около 3 месеца и книжка от 4 години. През тях съм карала от време на време, но никога сама. От както се качих на моята все едно съм друг шофьор. Вярно, в началото изпитвах ужас, но важното е да не се отказваш. Нарочно излизах да карам в най-натоварените часове, минавах по тесни улици и се опивах да паркирам успоредно. Сега   всичко е далеч по-добре, но все пак ще ти разкажа за точката ми на пречупване.

Бях по работа в Дряново, карам си най-спокойно и изведнъж осъзнавам, че улицата става еднопосочна и естествено аз съм от грешната страна. Шок и ужас и срам разбира се, за късмет някакъв бус паркира зад мен- да зарежда един магазин. И се озовах в патова ситуация зад мен бус, от дясно паркирали коли и отгоре пристига кола, която е в правото си, след нея втора и трета ... Та повиках неволята, извиних се на хората, които преди да си отворя прозореца свиреха и псуваха, разминахме се на 5  см един от друг ( и до ден днешен имам чувството, че тогава някой друг ми караше колата) и излязох от улицата. Трябваше да спра, да се успокоя и чак тогава да продължа...даже за малко да се разплача.

Е, бях си виновна, но и истината е, че и опитен шофьор може да се обърка.
Та трябва да караш...сама, да свикнеш с особеностите на колата и с габаритите и.Упражнявай се вечер по празните улици, пък после се пусни в задръстването, ще видиш, че като няма кой да ти каже какво да правиш ще се справиш и сама. Колкото до паркирането за мен то е толкова важно, колкото и карането-упражнявай се на някой полигон или паркинг, не забравяй и шофирането на заден ход:)

Малко по малко страхът ще намалее и след няколко месеца ще се смееш, че си пускала такава тема  Стискам палци

Благодаря Ви сладурки за споделените мнения.Вече не ми загасва колата,добивам малко повече увереност,има какво да се желае,но вече не изпитвам такъв ужас,не карам все още сама,ама приятеля ми е по-доволен от мен и рядко се обажда,за жалост не карам всеки ден,но всеки път щом имам възможност се качвам,а и в крайна сметка аз съм на педалите,нищо,че има човек до мен,кофти ми е престрояването и гледането в дясното огледало,ама и с това ще свикна

И аз бях така като теб, това, което ми помогна, беше, че карах сама рано сутрин в събота и неделя- в 7 ч., когато движението още не е започнало. Избирам си маршрут, ако трябва, го разглеждам на картата, и като се кача в колата, имам повече време да мисля как да се престроявам и т.н. Постепенно започнах да повтарям същите маршрути по-късно през деня в събота и неделя, когато има повече коли, но не чак толкова много, колкото в делничен ден, и така полека-лека се поочупих, спря да ми гасне колата, научих се да се ориентирам в пътната обстановка по-бързо.

 

от 10 г имам книжка. не съм карала. сега ми се налага да карам. търся инструктор с кола автоматик за няколко урока, ако знаете някой подходящ, който няма да ме навиква , моля, пишете на ЛС.

За кой град става въпрос?

Понеже от известно време карам автоматик, освен да свикнеш с габаритите на колата и с другите коли на пътя, за друго не се сещам да ти помогне инструктора.
Няма по-лесно каране.