Проблеми с шофирането

Карам кола от 9 месеца, а книжка имам от около година и половина. Преди да си купя кола, бях карала на мъжа ми в негово присъствие, което ми носеше много стрес и правех наистина много грешки.

Щом седнах да карам сама, нещата бяха съвсем различни. Може би и фактът, че карам моят кола ми даваше голямо спокойствие. Е... първите 2-3 седмици пристъпвах към колата със свит стомах и мисълта "М@мка му, пак трябва карам".
И наистина колата ми гаснеше по доста пъти в началото, но това по никакъв начин не ме е сдухвало   като изгасне, паля отново и тръгвам. Притесняваш се да не те освирка някой отзад ли? Голяма работа  

И така с времето придобих рутина и вече карам спокойно навсякъде из София. Дори и части на града, които са ми непознати, вече не ме притесняват.
Или се абстрахирай от присъствието на приятеля ти, или гледай да си вземеш твоя таратайчица. Ще видиш колко скоро вече няма да имаш такива тревоги  

Благодаря ти,колата е моя,подари ми моя приятел преди 3 седмици,аз се разплаках от вълнение,но не знам къде ми отиде ентусиазмът-изчезна,още шофирането не ми е удоволствие,а стрес,задължително дъвча дъвка-някак си се успокоявам,знам,че е прав да ми покзава грешките-не всеки път вика,ама като се разяе,ми иде да сляза.Сбъдна ми се мечтата,а аз как реагирам,той направо е втрещен, а аз още повече.Всеки изминал ден се успокоявам малко,ама май съм твърде критична към себе си и дори като ме похвали-не мога да се зарадвам

Ох, бе душицо златна.
Направо класически капан е това.
Човекът подарява на любимата кола и иска да я научи да шофира, защото е ясно, че се страхува да я пусне сама с колата да не стане някоя беля.
От друга страна, като всеки мъж като се разкудкудяка и те стресира още повече, докато не те откаже тотално от шофирането, примерно.

Значи, или с инструктор си вземи няколко часа /което за мен си същата работа/, или намери начин да тренираш както се казва без много стрес, което значи или сама, или с приятелка, която е спокойна и ще ти дава съвети без да ти вкарва стрес.
Началния етап на шофирането е такъв, аз слизах от колата цялата мокра от напрежение.
Но шофьор се става с шофиране, няма просто друг начин.

Затова те посъветвах - късно вечер, след 10, сега зимата е неприятно, но пролетта, примерно е много приятно.
Няма как да ти стане удоволствие шофирането докато се учиш, няма такъв вариант.
Като всяко нещо, което не можеш.

Е така е друго вече!

Знаеш ли какво направих аз на следващия ден след регистрацията на бричката?
Взех ключовете, казах си "Мечка страх, мене - дваж." и отидох на работа с нея. Като стигнах, се обадих на мъжа ми да му кажа, да не се плаши, че колата я няма. И така със свита душичка, карах един и същи маршрут всеки ден в продължение на 3 месеца. После започнах да се отпускам и нещата си дойдоха по местата.

Онази вечер милия беше с висока температура и го закарах на лекар късно вечерта. А по пинцип отказвам да го возя, понеже ме дразнят забележките му. Тоя път обаче, дали от високата температура не знам, но ми каза "браво, понаучила си се да караш"   Много ми се вирна носа.

Ще видиш, че и при теб ще е така след някой месец. Но според мен, карай всеки ден, не от време на време. Имам колежка, която има кола от преди мен, а още я е страх да кара навсякъде, защото не кара често.

Ох сладурки,вдъхвате ми малко увереност,че ще стане поне някога

Ама как няма да стане, хубава работа.
Само, че мъжете са си такива и той, милия, представям си колко е искал да те зарадва с такъв подарък и сега колко глупаво се чувства като те вижда така стресирана.
Затова наистина, вземи инициативата, по схемата на Мравчето и както ти каза- сама, малко по малко ще стане.
И не се страхувай, белите стават много по-често с опитни и самоуверени шофьори, отколкото с млади, неопитни и много внимателни по тази причина.

колкото повече те хваща страх, толкова по-рядко ще караш. Има едни стикери триъгълни с удивителна нарисувана вътре в триъгълника. Този знак казва на останалите шофьори, че си начинаещ. Лепкаш един такъв стикер, и въобще да не ти дреме, че ти гасне колата на светофарите. То на всеки се случва (е не и на тия дето са с автоматици). Аз взех книжка 2006 г., купих си една евтина малка кола и още от първия ми ден карам сама. И на мен ми беше проблем паркирането, особено успоредното. Мъжете много обичат да викат, ама вместо да вика по тебе, по-добре ти му кресни да ти покаже как, а не само да ти вика, ти без да си видяла на къде върти волана и кое огледало гледа, няма как да се сетиш сама, че така се прави! И много тренинг, ако нямаш работа вкъщи излез, отиди на някой широк паркинг на някой голям магазин и почваш да паркираш, тук паркираш там паркираш и накрая ще видиш колко лесно и бързо ще ти се стори, че го правиш. Без практика няма да се научиш. Отиди на някой аутобан, почни да си правиш завои, карай на зиг заг, да усетиш колата, да и свикнеш с габаритите. Помоли мъжа си да ти помогне с показното, да ти разкаже за някои хитрини, примерно ако е заледено и истървеш завоя, какво трябва да правиш и какво не. Отвори капака, нека ти покаже къде се сипва масло, вода за чистачките, антифриз и т.н. Какво да гледаш ако някой ден не може да ти запали колата и т.н. Къде седи резервната гума, как да си я смениш. Не винаги той ще е до теб да ти помага. Да ти разкаже ако закъсаш някъде къде е най-удачно да спреш, така че да не пречиш на другите в движението. За сигналите които си дават шофьорите по време на път и т.н. и пак да кажа, колкото повече караш, толкова по-бързо ще се научиш. Горе главата

Била съм на товето място и решението е - шофиране, шофиране, шофиране. Всеки ден, всеки божи ден, но не да направиш две обиколко по съседните улици, а поне 20-30мин. и утре пак и вдругиден пак.

При мен имаше голям напредък, когато започнах сама. Трябва сама да попадаш във всекидневните безброй ситуации, сама да преценяваш, сама да вземаш решения, сама да си носиш последствията, сама да я закачиш леко/одраскаш/подпреш в бордюр и ще видиш как следващия път мозъкът ти сам ще изкрещи "спри / внимавай".

Аз започнах сама да карам в "мъртвите" часове на деня. В сегашния сезон - в неделя около 14-15ч, преди да е започнало да се смрачава.

И пак много, много каране. В един момент ще усетиш, че вече не се притесняваш, дори няма да си спомняш кога последно си се притеснявала.

Когато се учех да шофирам...бях трагична. На изпита проявих пълна концентрация и го взех от раз. Беше ми много трудно, в началото карах само извън натоварените часове, които в голям град са рядкост. Постепенно човек се научава, но докато не овладееш страха, ще ти е много трудно.Ръцете ми са изтръпвали от стягане, когато държа волана 

3 клипчета, които доста помагат да осъзнаем на къде да въртим волана,за да паркираме паралелно:

http://www.youtube.com/watch?v=199QsWyBhpo
http://www.youtube.com/watch?v=dJ-loe3xXLg
http://www.youtube.com/watch?v=TMrO_-bsooQ

 

Аз се учих сама(ММ много се изнервя) и си ми беше супер. Който иска да ми свири отзад като я загася, пускам аварийните и спокойно опитвам пак.
Всеки ден карах до където се чувствам сигурна и постепенно увеличавах разстоянията.Пред нас се паркира само успоредно и назад, научих се сама.
Практика и спокойствие са нужни най-много, добре е ако има някой с теб, който повече да мълчи и само леко да ти напомня някои правила(не основни).

Сега съм с автоматик, няма толкова мързеливо каране.

Изхвърли го от колата и карай сама. Ай аман от съветници! Ти си на волана, ти си на педалите, отговорността е твоя. Миналата седмица ако бях слушала премъдрите съвети на тоя до мен, щях да съм блъснала човек. Добре, че имам глава на раменете си, та слушам само нея.

Така е. На дизелът му трябва много зор да изгасне. А бензинът си иска с повечко газ. Но преди всичко е до практика и да си усещаш колата.
Не е за притеснение. Нормално е да си отвикнала. С повече каране ще свикнеш.

Абсолютно 
На моя не му давам даже и музиката да пипа,казала съм "Който кара,той командва",като кара той да си пуска каквото иска 

Нямам никакви проблеми с шофирането, защото шофирам само като пътувам извън София, което се случва веднъж на две седмици! Препоръчвам го на всеки!