Проблеми с шофирането

  • 32 428
  • 192
  •   1
Отговори
  • Мнения: 108
Здравейте,момичета.
Отдавна има шофьорска книжка,но отскоро карам и то само с моя приятел.Годините НЕкаране са си оказали голямо влияние.Чувствам се много зле,като знам,че ще карам и ми се свива сърцето,правя тъпи грешки,на моменти добре карам,но всеки път поне по 1 или 2 пъти ми гасне колата на светофари-гледат ме като изстребител и защото по-бавно карам.При Вас как е било в началото.Благодаря предварително Smile

# 1
  • Мнения: 3 315
Не се притеснявай. И аз имам книжка от 9 год. и до преди 4 месеца не бях карала. Започнах работа, където се налага да карам. Първият път не спах от притеснение как ще карам / градско и извънградско/. Сега вече карам сама. Карам си бавно / не повече от 90 -100 / извън града и почти не изпреварвам.  Който иска да ме изпреварва. В града много внимавам - пускам и тези дето не са с предимство  Grinning. Само това паркиране ме тормози - не го мога и това е. Ще свикнеш. Важното е да се престрашиш веднъж сама. Пък , който иска да си свирка по светофарите, ти си включи аварийните като изгасиш колата....

# 2
  • Мнения: 108
Моят приятел ми каза,сега първо ще се научиш да тръгваш като хората и да караш,а след това ще се учиш да паркираш-каза,че не му се мисли като стигнем да паркираме Simple Smile

# 3
  • Мнения: 187
И аз съм така. Имам книжка от 6-7 години, но почти не бях карала и съответно бях забравила всичко. Сега се качвам само на автоматик и нямам проблеми.

# 4
  • Мнения: 108
Сега като виждам какво е положението и мразя съединителя.много искам автоматик,ама скоро няма да ме огрее,ще ръчкам скорости дълго време,дано свикна поне по-скоро Simple Smile

# 5
  • София
  • Мнения: 3 359
Съветвам те да излезеш да шофираш сама, по-късно вечер, когато движението е сведено до минимум.
По възможност не взимай с теб мъж, освен ако не е надарен с дебилно спокойствие и самообладание, в противен случай освен да си скъсаш нервите, няма да си подобриш уменията и да изгладиш движенията.
Ключовата дума е спокойствие.
И шофиране. Всичко това от личен опит мой и на всичките ми приятелки.
Вечер късно, качваме на се на колата и започваме обиколка на нощна София.
За няколко нощи по около час, час и нещо шофиране, спокойно вече излизаш и през деня в натоварения трафик, без да се сковаваш от ужас и да изпускаш съединителя на всеки светофар.

# 6
  • Мнения: 3 315
Поне имаш време да се учиш, а при мен не беше така. На интервюто казах, че имам книжка , но не съм шофирала от години. На втората седмица ми дадоха ключовете и документите и казаха "Тръгваш за гр.Х", който е на 120 км. от нашия град. Офисът ни е в центъра. Не питай как съм излязла. Сега само се моля да има подходящо за мен място за паркиране. Извън града само мъглата ме мъчи. То снега не е завалял и на сняг не съм карала, но ще трябва...

# 7
  • София
  • Мнения: 3 359
Паркирането е фундаментално важно.
Без да можеш успоредно задно, изобщо в градски условия не го виждам шофирането.
Мъглата е мъка за всеки шофьор, без значение колко е опитен.

# 8
  • Мнения: 108
Моя приятел ми каза,че докато той не прецени-няма да ме пусне сама да карам,а и аз не се чувствам готова Sad

# 9
  • Мнения: 3 315
Моя приятел ми каза,че докато той не прецени-няма да ме пусне сама да карам,а и аз не се чувствам готова Sad
Ако свикнеш да има до теб човек, никога няма да се отпуснеш сама. По - опитния винаги ще ти прави забележки /в повечето случаи уместни/ и на теб ще ти се струва, че не си готова. Както ти казват момичетата, пробвай се сама , когато няма движение или в някое село.

# 10
  • София
  • Мнения: 3 359
Ами в такъв случай, излизай с него, какво да ти кажа.
По мое мнение мъжете са нервни, истерични и нетърпеливи, когато се правят на инструктори или са инструктори и освен да ти докарат някоя невроза, няма да те научат да шофираш.

Аз, при положение, че съм отличен шофьор, когато мъжът ми е с мен в колата и ми заподскача нервно и започне да ми дава акъл, идва ми директно да му посоча вратата.

# 11
  • Мнения: 4 965
Трудно се дават съвети, когато самият съветващ е в подобна ситуация  Embarassed, ама и аз да кажа. Карай сама. Без приятеля ти и без чужд акъл.
Аз имам книжка от почти 20 г., от които 10 карах без проблем и то точно покрай горния съвет. В началото карах с баща ми и все чаках той да ми каже, докато ми омръзна и просто един ден излязох и тръгнах. Всичко си дойде бързо на мястото.
При мен проблемът е, че катастрофирах преди 10 г. с 2-те бебета в колата - лека катастрофа, без щети, без вина, но си изкарах акъла. После ми трябваха месеци изобщо да се кача на кола като пътник. Още години ми трябваха да се престраша да карам. Вече нямам страх, но отвикнах - по-скоро налице е страх от безумната обстановка по улиците и от това, че всеки втори или не познава правилника, или се прави на много хитър, или просто има нулева толерантност.
Понякога шофирам, но притеснението е налице и 100 пъти предпочитам такси или градския транспорт, но поне на теория знам "лечението" и съм си обещала от пролетта да карам, каквото ще да става. Лятото искам да отида дори на почивка с децата, а вариантът е единствено да карам аз, ако изобщо искам да отидем някъде. Та така. Лошото е само, че в момента имам мини-ван, но и това не е болка за умиране - тъкмо ще ме виждат отдалеч и ще се пазят. Wink
Едната ми леля имаше книжка от 18-годишна и не беше шофирала до около 50-тата си година. Синът й реши да й подари кола за годишнината. Тя просто отсече, че ще шофира сама и не иска с никого. Изкара няколко опреснителни часа при познат инструктор и вече 5-6 г. не слиза от колата. Кара бавно, спокойно (не се впечатлява от разни "бързащи" неизвестно за къде), спазва правилата и няма инциденти.

Моя приятел ми каза,че докато той не прецени-няма да ме пусне сама да карам,а и аз не се чувствам готова Sad

Така надали изобщо ще се отпуснеш някога. Предполагам, че с този подход той и постоянно ти прави забележки, диктува ти какво да правиш зад волана и т.н. Е, това е най-грешният подход в случая.
Ако наистина не можеш да се справиш той с нищо не може да помогне, дори и да е в колата - само на учебните коли има втори чифт педали. Peace
По-добре вземи някой опреснителен курс точно за тръгване, спиране и паркиране.
Между другото, аз със съединител се чувствам по-спокойна. Всичко е въпрос на навик.

# 12
  • Мнения: 108
Благодаря Ви момичета за съветите,днес карах за 7 път,а не карам всеки ден,карам за около 40-60 минути,осъзнавам къде греша,опитвам се да се корегирам,един път се получава-друг не,не съм тотално зле,може би защото си представях,че съм по-добра,затова сега се чувствам зле.Аз съм човек,който иска всичко да му е точно и като не се получава много се нервирам,мисля си,че то куцо и сакато има книжка,аз ли няма да се справя,но много внимавам да не стане някой фал и затова карам бавно,а понякога с това бавно каране съм пречка за останалите.Дразня се с гасненето,но се  надявам да свикна да си потеглям спокойно,само тренинг-нищо друго и това престрояване-като никой не спира,направо ме ужасява Sad

# 13
  • Мнения: 3 315
Гасненето е характерно при бензиновите двигатели. Пробвай да караш дизелова кола, докато се научиш да потегляш без проблем.

# 14
  • Мнения: 108
Колата ми е на бензин,но нямам друга кола,на която да се пробвам Sadи на моя приятел е на бензин)

Общи условия

Активация на акаунт