Публикувана: 11 фев. 2006, 18:35 ч.
Последно мнение: 19 март 2006, 22:57 ч.

Защо предпочитате чуждите имена?

6 315
139
1

11 фев. 2006, 18:35 ч.

Мнения: 3 740

Прави ми впечатление, че в списъците на децата, приети в ДГ или училище, често се срещат имена, които нямат корени в българската традиция. Вместо Христо - Кристиян или Кристофър, вместо Катерина - Катрин, вместо Петър - Пиер. Да не говорим за Дженифър или Джейн.
Въпросът ми е към майките, които избират такива имена - какви са мотивите им?
Не искам да давам оценка дали е правилно или не, искам да разбера защо е така. Hug

# 1 11 фев. 2006, 18:46 ч.

София
Мнения: 6 477

Ако трябва да избираме чисто български имена, в голямата си част те звучат грубо и демодирано. Никой не иска да си кръсти детето с имена като Цочо и Въто, Цона, Дана, нали? Повечето имена са чуждестранни - Петър да речем в българския вариант е Камен, Теодор е Божидар и така...но все пак ние ги приемаме за български. Може би ти питаш за онез имена, най-често взети от латино сериали или произнесени по техния английски или френски аналог? Тогава наистина за мен е малко смешно..класическото съчетание е небезивзестния журналист Ричард Груев.
Аз лично също като че използвах чуждоземско име за детето си, но се спрях на вариант Лора. Произходът на името е от Лаура, което ще рече Дафина на български....обаче Дафина не бих кръстила дъщеря си....ето обяснение защо избрах "чуждоземско" име.....Но идеята на моя колежка за име на детето си като Есмералда Алексиева ме доведе до луд кикот...под сурдинка Joy

# 2 11 фев. 2006, 19:40 ч.

Мнения: 3 861

Ами сигурно защото така е модерно сега. Аз лично не ги предпочитам, затова и избрах Калоян за име на моето дете.

# 3 11 фев. 2006, 20:00 ч.

Мнения: 2 784

Предпочитам българските. Като измисляхме име на детето, гледахме името да ни харесва и на двамата и да е българско. От западните, много харесвам имена като Габриела и Мартин, например, които вече са приети в България, но предпочитам бг. имената. Въпреки че, както каза Моргана много от имената не можеш да ги разбереш вече български ли са или не. Давам за пример Елена- гръцко, Анна- еврейско, Таня- руско и т.н. В рода на дядо ми например, 2 имена са се предавали през поколенията- Иван и Гочо. Но нито аз, нито братовчедите ми, бихме си кръстили детето Гочо. Така че името ще се загуби. Всеки прави избора си.

# 4 11 фев. 2006, 20:03 ч.

Мнения: 507

Лара го избрах от руското Лариса- просто ми хареса.

# 5 11 фев. 2006, 20:06 ч.

Мнения: 7 837

Предполагам, защото звучат по-европейски newsm78

Ние лично се двоумяхме между Самуил и Калоян, но преценихме, че второто ще е по-трудно за произнасяне на английски. Не че сега не ми наричат детето Самюел Laughing

# 6 11 фев. 2006, 20:14 ч.

Мнения: 7 821

Ние със съпруга ми като избирахме имена държахме те да са интернационални (доколкото възможно Wink

) да са приети в България, да имат хубаво умалително. Така стинахме до Виктор и Даниел. Честно казано и аз не харесвам модерните забежки напоследък (визирам имена като Изаура ), но и не одобрявам някакви архаизми Shocked

като Цеца например (не ме бийте, нищо лично Peace

# 7 11 фев. 2006, 21:53 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Аз съм почитателка на българските имена, но в крайна сметка се спряхме на Самуил. Самуил не е българско, а еврейско име - ревнаха в един глас роднини. Вярно е (макар на еврейски името да звучи като Шмуел), но и аз, и съпруга ми много се възхищаваме от българския цар Самуил.
И името ни харесва много - означава "измолен от Бога" (не сме религиозни, ама нейсе Mr. Green

# 8 11 фев. 2006, 22:32 ч.

Мнения: 2 792

Нямам нищо протива, кръщаването на децата с иноезични имен, всъщност по-голяма част от приетите за традиционно български имена, са чужди, но стечение на времето са се наложили и ги възприемаме, като нечужди.
Един бърз пример Цвета, просто като закачка Laughing

, в твоя подпис стой името Александър, но и то е чуждо, кажи защо си го предпочела Laughing

.Това може и до някъде да ти отговори на чуденката Wink

# 9 11 фев. 2006, 22:42 ч.

Мнения: 7 430

Ами модерно е Моя Виктор го кръстихме, понеже друго име започващо с В не можахме да харесаме, а да го кръстим като дядо му Вълкан...малко измислено ми е това име. Ето за второто - вече 2м не можем да си изберем име - искаме хем интернационално име, но пък те тукашните много изкълчени Ако бе момиче - името бе готово - Мария, ама сега избора е по-голям

# 10 11 фев. 2006, 22:58 ч.

Мнения: 3 740

Цитат на: Кифлата в сб, 11 фев 2006, 22:32

Един бърз пример Цвета, просто като закачка Laughing

, в твоя подпис стой името Александър, но и то е чуждо, кажи защо си го предпочела Laughing

.Това може и до някъде да ти отговори на чуденката Wink

Александър има традиция в българските имена, само за пример цар Иван Александър управлява България през ХІV век. /Дано не се излагам с датировката/ Rolling Eyes

.
И другите имена в подписа ми са с история - Мария е от еврейски произход, Борис - от прабългарски, Камен - от славянски. Уважила съм всички исторически корени Laughing

Навлизането на еврейски и гръцки имена става с приемането на християнството, да не кажем, че е било задължително при покръстване. Постепенно тези имена са станали традиционни. Въпросът ми е какво налага СЕГА да се обръщаме към чужди традиции.

# 11 11 фев. 2006, 22:59 ч.

Мнения: 5 577

Не ги предпочитам, но ги харесвам.

Иван е сина ми, на баща ми.

Майка ми ме караше Стив, или Крис ... харесват ми, но предпочитам българските.

# 12 11 фев. 2006, 23:43 ч.

Мнения: 2 978

Някои го правят, защото така искат, да са модерни да кажем.

Други от инат..да не са на някоя развилняла се сърдита баба....както стана с братовчедка ми..да не е на баба си Маргарита, та сега е Маргита.

Ние избрахме Симона, защото това е любимото ми име от дете...

С половинката бяхме единодушни и той, и аз бяхме за това име.

Сега поне няма сърдити

# 13 12 фев. 2006, 00:05 ч.

Мнения: 2 792

Цитат на: цвета в сб, 11 фев 2006, 22:58

Въпросът ми е какво налага СЕГА да се обръщаме към чужди традиции.

Реално, поне чужденците, с които съм коментирала това, нямат традиционно отношение към имената, дори цялото наше заиграване с традиция и родолюбство свързано с именуването, ми се е налагало да го обяснявам по-подробно и винаги са реагирали, като към една екзотична чудатост.

Всъщност, сама си посочила причините, как се налага едно чуждо име, като традиционно, сега без да има политически натиск, отварянето на света за нас, до някъде влияе в избора на име. Характерните за българския език, звукови съчетания и звуци са трудно произносими и създават голямо неудобство, това е една от причините да се избират интернационални имена, търси се вероятната по-лесна интеграция. Много познати живеещи в чужбина, избраха чужди имена, точно по-тази причина, всъщност и доста от познатите ми, които живеят тук имаха същите мотиви.

Друг е момента, че има една заигравка с търсенето на по-модерно и уникално звучене, намиране на определен вид показна индивидуалност, чрез името. Не винаги е особено успешно и признавам, че понякога се получава комично.

Нали се сещаш, че традиционно всъщност означава нещо, с което си се сблъсквал достатъчно дълго и е спряло да ти прави впечатление и приемаш за даденост. Дали пък славяните и прабългарите са били толкова щастливи от цялото това нашествие на византийски имена, които ние определяме като традиционни в ден днешен.

# 14 12 фев. 2006, 00:10 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Моят син- Калоян- е роден на бабин ден и легендата е, че затова е кръстен на баба ми Калина. Всъщност е кръстен на Баща ми Иван и на баба ми. А дъщеря ми Мария, просто носи името на баба си. Харесват ми. Но също така ми харесва името Изабел, например, ако и да е префърцунено- просто ми харесва. Майка ми беше Емилия и аз много обичам и нея и името и. Исках дъщеря ми да се казва Ема или Емилия, но майка ми е починала и нали казват че уж не било хубаво... Но аз харесвам и Мария- името на свеки Mr. Green

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: