Трудно ми е да говоря за това, но поне е някакво начало. Отново загубих бебето си. Във вторник ми направиха абразио. А на милото ми бебе сърчицето му е спряло още преди две седмици...
Най-лошото е, че от понеделник, когато разбрах, не изпитвам нищо, абсолютно нищо. Не мисля за нищо, не плача... Крия се от приятелите си и от близките си. Не ми се захваща с нищо.
Днес си казвам, че преди две седмчици сякаш усетих, че нещо не е наред. Споделих с приятелки, че търдите вече не ме болят и няма напрежение, но те ме успокоиха, че не можело през цялата бременност гърдите да са болезнени и напрегнати. Това не ме успокои, но и без това малко като че ли прекалявах с притесненията - реших да ги послушам и да нямам лоши мисли... Не че сега има някакво значение. Лекарите ме успокояват, че така е трябвало да стане и т.н. знаете какво казват.
Знам, че звуча много самосъжалително. Но поне да можех да си порева ....