Да се оплачем...

Това е и моето мнение към С.
Била съм стюардеса, но сега положението е затегнато. Знам за работния график на сегашните.
Няма време за приключения и да видиш свят.
За около 45 мин. трябва да изпратиш пътниците и да почистиш самолета за следващите.
Извънредните часове са много и не са добре платени. Отделно и постоянното пътуване, сменяне на часови зони и въздуха в самолета скапват кожата и дробовете.
Постоянните глоби не ги коментирам.
По мое време им осигуряваха наземна работа на летището или в офисите на БГА.
Сега се оправят сами...

Наистина труден избор.
Но си безобразно млада , ако наистина смяташ, че пътуванията няма да ти попречат да завършиш това, което учиш, още повече че сама казваш, че ти е интересно, следвай мечтите си! Защото после може и да съжаляваш.
Каквото и да решиш, успех ти пожелавам.

Жега е!

С. избери със сърце докато можеш да си го позволиш

Оплаквам се, че и аз днес осъмнаха с прецакан компютър на работа. Боли ме сърцето, защото всичко ми е на сървъра, освен най-важната таблица със справката за продажбите от началото на годината Много тъпа моя грешка, която не мога да възстановя

Стюардеси и стюарди има доста възрастни в Германия, Австрия😊, ако не ти хареса винаги можеш да напуснеш, но поне ще имаш трудов стаж и след време можеш да се върнеш. Свят не се вижда толкова, колкото опит. Изморително е.

  Оплаквам  се от детето.

На мен психоложката снощи ми каза, че не съм направила добре, че сама съм си отгледала детето и не съм го оставяла. Че на улицата ли да го бях оставила....нямах тогави баби, и мъж половината време нямах...на кого да го оставя и за тия умности и други....платих 30 кинта. Тъпо и на мен ми стана. На теб тати поне пари не ти е искал
Я тегли една наум и не го мисли....

Ха, Тета и аз ще водя детето утре на психолог и очаквам подобни умности, само дето едва ли ще се отърва само с 30 кинта...
Имам голяма драма със синковеца, но нито мога да споделя с някой, нито да се оплача

Не знам какво е, но пращам виртуална прегръдка.

С. , за дилемата с работата, колкото и банално да звучи, вземи и си напиши на един лист плюсовете и минусите на едната и на другата позиция. Помисли добре и опиши всичко, за което се сещаш, дори и да ти се струва незначително. После задраскай плюсовете, без които можеш и например огради в червено минусите, които не би могла да преглътнеш или биха те притеснили много. Виж дали след този самостоятелен анализ няма малко да си избистрил нещата. Понякога, нещата стават по-ясни, когато ги напишем на хартия.

Малко сладко коте, някой даде съвет за ревматолог или ортопед. Аз имам вид ревматизъм и понякога така ме болят краката, в смисъл, усещане за тъпа болка, не много силна, но не ти дава мира, и понякога боли само на определено място, само на единия крак, различно е. Обикновено ме боли, когато завали рязко дъжд, т.е. малко преди това. Усещането е все едно те боли кокала, едно такова от вътре, не може да се обръча с мускулна болка според мен. Като малка имах много тежки кризи, имам един спомен, въобще не можех да ходя, после направих една по-сериозна, след която взех сериозни мерки и пих доста лекарства. Последните 10 години почти не се случва, а ако усетя нещо веднага взимам аспирин. (Нали има и той противовъзпалително действие). Та, ако имаш някакви като моите усещания, недей да чакаш, посети ревматолог. Доколкото знам, ревматизма е вид авто имунно заболяване, с което си живееш, в смисъл, че не може да се излекува съвсем, но може и да греша. Поне при мене не е нещо  страшно и не е проблем, стига да се взимат мерки. Стискам палци разбира се, да е нещо много по-банално, като например пренатоварване.

Оф и аз от детето ще се оплаквам. Голямата. Все неблагодарна бе, все недоволна, все нещо друго е можело да стане за да е по добре и някой друг все има повече от нея. Онзи ден коментира с близко дете морета, почивки, детето е от по заможно семейство, каза че тази година ще ходят три пъти на море, в България и чужбина.  Нашата веднага ми вмъкна тънко "Не искам да съм в нашето семейство, а в тяхното"!   Тъпо ми стана. Говорих, обяснявах.
Ден или два след това седим пред блока и се заговорихме със съседи кой къде ще почива, то това е тема номер едно като се стопли времето И дете от другия вход каза че мечтае да отиде на морето и никога не е ходила.  Нашата хубостница на 8г няма пропуснато лято без море и без почивка на планина с мен и майка ми. Само я погледнах и нищо не казах, а тя наведе главата.
Днес сме седнали на заведение, аз вече броя последните пари, ама нали да е доволна.  Поръча си китайско, дойде китайското,  бутна чинията пренебрежително и каза че е трябвало да си поръча хапки и картофки. Така ми писва понякога!!!  После си говорим нормално и уж се разбираме. До следващата изцепка....

Аз всяка година си събирам монетите, повечето пенсове, почти няма паунди, и при положение, че много рядко плащам кеш, за година си покривам почти половината сума за самолетни билети, около 400 паунда. Ако слагам и паундчета,отиде цялата сума.
Оплаквам се от шефката, ще ме прецака с по-малко дни от отпуската, която ми се полага. Пак, отново, за пореден път. Еми, за 4 години всяко лято едно и също, значи е време да се разделим, колкото и да ми харесва работата.

На мен ми помага Фурантрил

Казвам ти как се прави, когато нямат установена практика за друго, не че си търсиш безплатен обяд. Видяла си и сама, че по другия начин не става, не ти разбирам раздразнението и не съм с никакви рога напред. Ако трябваше да съм с рогата, те щяха да са в друга насока - в твоя случай, не как да се консултираш за изследване.

Герганче не се кахъри. Преди години дъщеря ми ми беше казала, че иска С. да и е майка, защото е най-хубава. Като и го напомня сега се чуди кака да се измъкне от ситуацията, а на мен ми е смешно.

Тете, разсмя ме по никое време. И моите нямаше на кого да ги оставя, пък ей ги на, пораснаха. А как чаках някоя съседка да вземе големия (1г.10м. им е разликата) и да го разходи по съседните улици, няма такъв кеф.
Оплаквам се, че и моят компютър в работата се повреди от токов удар, преинсталираха го и както сега се шегувам "започвам на чисто", всичко замина.