Тази статия ме развесели днес 
Дайте да споделим лични впечатления, дали е така
http://www.standartnews.com/archive/2006/02/10/supplement/s4702_6.htm
http://www.standartnews.com/archive/2006/02/10/supplement/s4702_8.htm
направо я слагам и тук
Един познат разказваше, че винаги, когато ходи в Полша, целува ръце на дамите, въпреки че в България не го прави никога. Просто в Полша всички мъже се държат като кавалери от черно-белите филми и той се вижда принуден да постъпва като тях. Това е добър пример за съществуването на различия в правилата за общуване в различните страни. В различните страни времето има различна "стойност".
В арабския свят, ако поискате бизнес среща, обикновено ще ви се наложи да чакате доста, преди тя да бъде насрочена. Срещата всъщност ще се състои, когато реши Аллах. Ако проявите припряност, просто няма да ви разберат. Български представители, живели дълги години в арабски страни, също стават философски спокойни и я карат яваш-яваш. Да, местните порядки за заразителни.
Ако сте в Германия обаче, точността е много важна. Не закъснявайте за срещи! А ако ви се наложи да искате среща, не го правете в последния момент - хората си планират времето една-две седмици по-рано.
Във Франция или в Италия закъсненията са нещо нормално. Не очаквайте обаче французин или италианец да се извини, че е закъснял. Вие обаче сте длъжни да им се извините, ако не сте били точни.
В Испания изобщо не се опитвайте да планирате срещи в първата половина от деня. Нито в ранния следобед. Испанците са нощни птици, сутрин почиват. Привечер започва техният ден и продължава често цяла нощ. В Испания не е прието да се прекара вечерта в едно заведение. Точно обратното - заведенията се сменят непрекъснато, като навсякъде се изпива по кана вино с мезе. Не е лош този ритуал.
Няколко думи за езиците.
Английският се възприема почти навсякъде като работен език за бизнеса. Само във Франция сте длъжни да се извините, че не говорите френски (ако е такъв случаят). Французите със своето хипертрофирано его смятат, че който не знае френски, има сериозна липса в своята култура...
На Запад, ако ви поканят на работен обяд, почти навсякъде е прието накрая да предложите да платите половината от сметката. У нас е прието, че плаща този, който кани. Ако в Англия или Ирландия ви поканят на кръчма, знайте, че от вас се очаква да платите една от поръчките (неписано правило е всеки участник в почерпката да плати поне един поднос, донесен от келнера).
В Русия и в държавите от кавказкия регион много държат на тостовете. Пригответе се да произнесете наздравица, в която да вплетете поезия и проза, да се позовете на историята и на великите личности в нея, изобщо подгответе се добре, за да бъдете на ниво. Знайте също, че ще ви се наложи да изпиете повече алкохол, отколкото обикновено. Носете си лекарства срещу главоболие.
Ако сте в някоя от северните държави, знайте, че там някъде е изобретен "скандинавският тост", или тост в началото на обяда или вечерята. Неговата особеност, е че е много кратък, произнася се от домакина и не изисква отговор. Когато сте в ресторант и правите поръчка, не забравяйте, че в повечето западни страни за аперитив избягват твърдия алкохол, който се смята по-подходящ за дижестив, сервиран накрая, заедно с кафето.
Във Франция салатата е в края на менюто, не в началото като у нас. Избягвайте да поръчвате ястия със свинско - араби и евреи го смятат за забранено месо, а в развитите страни считат, че не е здравословно, макар че ние, българите, си го обичаме.
Не се чудете, ако в Белгия всеки един участник около една маса поднесе чинията с фъстъци, ядки, чипс или маслинки към всички останали. Когато прецените, че е дошъл вашият ред, направете го и вие. Този ритуал изглежда много странен за нас, българите, но минава за задължителен за белгийците и се възприема масово от постоянно живущите в столицата на Европа.
и още ......
В различните географски региони се препоръчват различни стилове на облекло.
В Азия се възприемат по-добре тъмните тонове, в скандинавските страни - светлите.
В Италия елегантността е задължителна дори ако е авангардна или предизвикателна.
В САЩ не обръщат особено внимание на облеклото и толерират различни етнически групи да ходят със свои носии. Непознаването на традициите може да доведе до гафове.
Белият цвят в Азия е цвят на траура и ако подарите бели цветя за рожден ден, много ще сгафите. Впрочем никъде другаде освен у нас не е прието броят цветя да е нечетен при радостни поводи и четен при траур. Така че ако чужденец ви подари дузина рози, той просто не е запознат с една много странна нашенска особеност, гаф няма.
Дайте да споделим лични впечатления, дали е така
http://www.standartnews.com/archive/2006/02/10/supplement/s4702_6.htm
http://www.standartnews.com/archive/2006/02/10/supplement/s4702_8.htm
направо я слагам и тук
Един познат разказваше, че винаги, когато ходи в Полша, целува ръце на дамите, въпреки че в България не го прави никога. Просто в Полша всички мъже се държат като кавалери от черно-белите филми и той се вижда принуден да постъпва като тях. Това е добър пример за съществуването на различия в правилата за общуване в различните страни. В различните страни времето има различна "стойност".
В арабския свят, ако поискате бизнес среща, обикновено ще ви се наложи да чакате доста, преди тя да бъде насрочена. Срещата всъщност ще се състои, когато реши Аллах. Ако проявите припряност, просто няма да ви разберат. Български представители, живели дълги години в арабски страни, също стават философски спокойни и я карат яваш-яваш. Да, местните порядки за заразителни.
Ако сте в Германия обаче, точността е много важна. Не закъснявайте за срещи! А ако ви се наложи да искате среща, не го правете в последния момент - хората си планират времето една-две седмици по-рано.
Във Франция или в Италия закъсненията са нещо нормално. Не очаквайте обаче французин или италианец да се извини, че е закъснял. Вие обаче сте длъжни да им се извините, ако не сте били точни.
В Испания изобщо не се опитвайте да планирате срещи в първата половина от деня. Нито в ранния следобед. Испанците са нощни птици, сутрин почиват. Привечер започва техният ден и продължава често цяла нощ. В Испания не е прието да се прекара вечерта в едно заведение. Точно обратното - заведенията се сменят непрекъснато, като навсякъде се изпива по кана вино с мезе. Не е лош този ритуал.
Няколко думи за езиците.
Английският се възприема почти навсякъде като работен език за бизнеса. Само във Франция сте длъжни да се извините, че не говорите френски (ако е такъв случаят). Французите със своето хипертрофирано его смятат, че който не знае френски, има сериозна липса в своята култура...
На Запад, ако ви поканят на работен обяд, почти навсякъде е прието накрая да предложите да платите половината от сметката. У нас е прието, че плаща този, който кани. Ако в Англия или Ирландия ви поканят на кръчма, знайте, че от вас се очаква да платите една от поръчките (неписано правило е всеки участник в почерпката да плати поне един поднос, донесен от келнера).
В Русия и в държавите от кавказкия регион много държат на тостовете. Пригответе се да произнесете наздравица, в която да вплетете поезия и проза, да се позовете на историята и на великите личности в нея, изобщо подгответе се добре, за да бъдете на ниво. Знайте също, че ще ви се наложи да изпиете повече алкохол, отколкото обикновено. Носете си лекарства срещу главоболие.
Ако сте в някоя от северните държави, знайте, че там някъде е изобретен "скандинавският тост", или тост в началото на обяда или вечерята. Неговата особеност, е че е много кратък, произнася се от домакина и не изисква отговор. Когато сте в ресторант и правите поръчка, не забравяйте, че в повечето западни страни за аперитив избягват твърдия алкохол, който се смята по-подходящ за дижестив, сервиран накрая, заедно с кафето.
Във Франция салатата е в края на менюто, не в началото като у нас. Избягвайте да поръчвате ястия със свинско - араби и евреи го смятат за забранено месо, а в развитите страни считат, че не е здравословно, макар че ние, българите, си го обичаме.
Не се чудете, ако в Белгия всеки един участник около една маса поднесе чинията с фъстъци, ядки, чипс или маслинки към всички останали. Когато прецените, че е дошъл вашият ред, направете го и вие. Този ритуал изглежда много странен за нас, българите, но минава за задължителен за белгийците и се възприема масово от постоянно живущите в столицата на Европа.
и още ......
В различните географски региони се препоръчват различни стилове на облекло.
В Азия се възприемат по-добре тъмните тонове, в скандинавските страни - светлите.
В Италия елегантността е задължителна дори ако е авангардна или предизвикателна.
В САЩ не обръщат особено внимание на облеклото и толерират различни етнически групи да ходят със свои носии. Непознаването на традициите може да доведе до гафове.
Белият цвят в Азия е цвят на траура и ако подарите бели цветя за рожден ден, много ще сгафите. Впрочем никъде другаде освен у нас не е прието броят цветя да е нечетен при радостни поводи и четен при траур. Така че ако чужденец ви подари дузина рози, той просто не е запознат с една много странна нашенска особеност, гаф няма.
не че няма жаргонен език, просто така е прието
на местата, на които съм била с финландци тост не съм 4ула.
) а какво ти целуване, ако ти подадат ръка при сре6та и ако те гледат в о4ите като си говорите би било добре. (обяснено ми бе6е, 4е е така, за6тото са много срамежливи 
и те вси4ки са в някой бар,хапват сандви4 със салата,пият кафе с коняк.А ти си се излъгал да държиш на то4носта,в резултат на което влизаш в кабинета в 11.30 
Вси4ки си говорят на 'ти',независимо от възрастта,положението и т.н.целувката е неЩо задължително.При среЩа се разменят оби4айните любезности'Ау,4е си красива,прелестна,невероятна',дори да нямат ниЩо обЩо с истината.Прието е който кани да плаЩа сметката,което ли4но на мен ми се вижда 4удесен навик и аз го прилагам. 
. Особено се вбесявам примерно като имаме час за педиатъра в 7.00 часа и той ми се появява в 7.05 и с усмивка на уста и ме пита "Готови ли сте?", а много добре знае, че с кола до клиникате е 30-40 минути пътя 
А като му се навикам най-спокойно ми обяснява, че така или иначе като отидем там пак ще трябва да чакаме, че и доктора не е точен /нали все пак и той е арабин 
/. Страхотия!! 
Иначе е както ти го каzваШ. Една моя приятелка ми е раzкаzвала как свекърът ги е zавел на ресторант и всеки сам си е платил сметката. На следваЩия път свекърът ги "почерпил" с питиетата, но пак всеки си платил, каквото е консумирал_ тя, свекърът и свекървата = три сметки 
Добре, че моят немчо не е така, че има да набивам клинци докато влеzе в правия път 