Нека се представим и още нещо

  • 342 470
  • 997
  •   1
Отговори
# 975
  • Мнения: 33
Здравейте, никога не съм мислила, че това ще се случи на мен мен, но ето случи се. Болката е неописуема! Задавам си много въпроси, но отговор няма. Ще ви запозная със моята история. На 19 години съм, със приятелят ми сме заедно от 6 години. Декември разбрахме, че съм бременна, бяхме много щастливи и същевременно уплашени. Бременността ми протичаше леко без усложнения, нямах и обичайните неудобства като повръщане, виене на свят... Всичко вървеше много добре, лека и спокойна бременност, бебе по учебник. Често ходех на прегледи, направих всички необходими изследвания, фетална морфология и всичко беше наред. В последствие в началото на 6-ти месец получих инфекция, така и не се разбра от какво се е получила, защото "лекаря" така и не си направи труда да ми направи изследване. Изписа ми вагинални таблетки и това беше. В 27 седмица,получих болки и докато отидохме в болницата бях с 4 см разкритие. Лекарите направиха всичко необходимо да забавят раждането, но вече беше късно. Моето момиченце вече беше тръгнало да се ражда. На 18 май 2018 родих най-прекасното същество Виктория, която живя само 4 дни, неонатолозите правеха всичко възможно да преборят инфекцията, която се беше прехвърлила и нея. И заради едно невнимание детенцето ми почина. Не успях и да се зарадвам, че съм станала майка, не успях да прегърна моето малко ангелче. Не мога да разбера защо Господ ме наказа така, защо трябваше да се сблъскам със този ужас и тази болка. Защо, защо и отговор няма.

# 976
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Съжалявам, Ивета, за загубата ти. Много отдавна / през 2002 г. / и аз загубих момиченце в 27 г.с. Даже тук в тази тема съм писала ... Така ми се иска тук да няма нови постове.
Прегръдка от мен и ти пожелавам много сила.

# 977
  • Варна
  • Мнения: 153
Здравейте майчета. Аз пуснах отделна тема по случая с моята Вероника, защото бях много шокирана. Сега и тук да пиша. Развила е левкемия без да я разбера и накрая като отидохме в болницата и дадоха прекалено тежка химия, а организма и не беше укрепнал и така получи мозъчен кръвоизлив, изпадна в кома и повече не дойде в съзнание. Почина на 26 май на 7 години. Съдбата е жестока да ми отнеме единствената рожба, която обичах повече от всичко на света. Сега се надявам прокуратурата да си свърши работата и да има отговорни лекари за това, което и причиниха. Не знам какво да кажа, не намирам думи. Сънищата ми са по-хубави, понякога сънувам, че е жива..После се събуждам и разбирам, че нея я няма и никога повече няма да бъде на земята и ми е мъчно, не знам как се преодолява това.

# 978
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Ужасно е, Кремена. Моите съболезнования.
Пак да пиша, че никак не искам в тази тема нови истории за загуба на деца. Прегръдка.

# 979
  • Белгия
  • Мнения: 13
Ето и моята история накратко....

http://www.bg-mamma.com/?topic=1064328.msg37397015#msg37397015

# 980
  • гр.София кв.Драгалевци
  • Мнения: 215
Здравейте.Казвам се Катрин и на 21.05.2018 почина дъщеря ми.Казва се Габи на 6г.Много пъти съм тръгвала да пиша,но е толкова трудно да го говоря,пиша,мисля...Преминавам през различни етапи в скръбта си-ту искам да мисля,ту не,ту да говоря,ту не...
Когато беше на 1г и 3м.се разболя от левкимия.Веднага започнаха лечение и я вкараха в ремисия.Мина двугодишното лечение и всичко беше наред година и половина,докато не получи рецидив,след който отново още първия месец я вкараха в ремисия.След това лечението си продължи,намериха й донор,което е супер яко,защото шанса да се намери 100%съвместим hla донор е много малък.Така...предложиха ни да й направят костно-мозъчна трансплантация,обясниха ни че са й намерили 100%донор и декември 2017 й направиха трансплантация,мина успешно всичко вървеше добре,докато март месец не й объркаха дозата на неорала(лекарство,което се приема след трансплантация,за да не се отхвърли присадения орган)и вместо да пие както до сега 2×0.3мл тя 7 дни 2×3мл.,което е доза за възрастен.След като разбраха започнаха да извъртат,че не съм дала била съм се объркала,потулиха случая,а аз тогава незнаех,че това лекарство е силно токсично...след това тя започна да се влошава,малко по-малко,все им казвах,че Габи много спи,че отслабва и те все ми казваха,че нищо й няма,че е от ацикловира и че има завишени нива на ебщайн бар...докато един ден на 06.05 вече не издържах и реших,че ще се разправям,но искам да й направят нещо не може да спи толкова и й направиха скенер на главичката и тази жена на скенера каза,че за нея това не е хематом,а тумор,но лекарят който беше с мен ми каза,че е хематом.Започнаха лечение за хематом,но тя не се оправяше още не си движеше едната ръчичка и започна да се напишква,аз питах това не означава ли,че се влошова те казаха не и така вместо да й направят ямр,за да са сигурни какво е,защото те през цялото време казваха,че не са сигурни,че е хематом те чак 2 дни преди да почине и направиха ямр,на който са се видяли много образования в главичката й ми казаха,че ще умре.Толкова й беше срината имунната система,че накрая не произвеждаше нито левкоцити,нито хемоглобин,нито тромбоцити.И понеже те й преливаха всеки ден,а тя не можеше да ги задържи не можеха да й направят биопсия абе общо взето си я умориха...накрая на 21ви сутринта никога няма да забравя как в 4сутринта се събуди и си въртеше главичката и скимтеше и поддържаше пулс 170 явно я болеше и как я гледахме с мм без да можем нищо да направим.И след няколсо часа не издържах и казах,че не мога да я гледам повече и я откараха в реанимация и когато дойдох в 17ч да видя как ми казаха,че Габи почина преди 10мин.,а аз дори не я видях...Пиша и плача...толкова я обичам

Последна редакция: сб, 06 окт 2018, 12:15 от katito0_yo

# 981
  • гр.София кв.Драгалевци
  • Мнения: 215
Това съм аз,а това е тя докато беше в ремисия 1г и 6м

Последна редакция: сб, 06 окт 2018, 18:30 от katito0_yo

# 982
  • Варна
  • Мнения: 153
Много съжалявам мила. Почти по едно и също време са починали с моята Вероника на същата възраст почти и от диагнозата левкемия. С тази разлика, че ние се борихме много за кратко, защото аз късно я хванах пък и лекарите я объркаха и самата левкемия беше много агресивна.
 Поклон пред паметта на Габи и нека почива в мир! На мен ми казаха, че тези деца са изключително умни и креативни и такава си беше и моята. Свръх интелигентна и много даровита, предполагам, че и вашата дъщеря е била същата. Те сега са в рая и ни чакат. Нямам друга утеха освен вярата в това.

# 983
  • гр.София кв.Драгалевци
  • Мнения: 215
Да,така е,и Габчи беше супер умна,талантлива ии така.Днес ми беше много мъчно и се замислих дали е възможно,ако забременея отново Габи да се прероди и да изглежда по същия начин както преди.Много искам да си я върна!Бих се молила всеки ден да стане това.А това си го помислих по повод на една история:Един колега на мм му разказал,че неговите на неговите кръстници детето го била блъснала кола и починало и после жената забременяла и като родила кръстили детето със същото име като на починалото и с времето установили,че детето прилича съвършено много на починалото...

# 984
  • Мнения: 4
Здравейте мили мамчета.  Последната седмица ме връхлетя огромно нещастие и докато се случваше действието и аз лежах в болница,  мисля  , че изчетох по няколко пъти всички теми и тъжни истории , публикувани от всички тъжни мами, които сме се събрали тук. С много болка на сърцето се включвам и аз, защото искам да разкажа и потърся успокоение.
Преди два дни на 03.10. загубих бебето си , т.к. по препоръка на лекарите след фетална морфология и фетална ехография при доктор Ефтимова , доктор Маринов, доктор Стоян Лазаров, които са професионалисти по кардиохирургия от детското в НКБ ме посъветваха да прекъсна бременноста си . в 23 г.с.
Няма да изпадам в подробности, какъв шок изживях в момента когато ми съобщиха диагнозата, която до този момент не бях чувала, а именно тежка малформация на сърцето "тетралогия на Фало" както и съмнение за синдром "Ди Джордж" като беше потвърдена от лекарската комисия. Официалната им версия беше, какво би могло да се случи ако все пак износя бебето и го родя, т.е. серия от операции , с неясен изход, и неофициално за съжаления ме посъветваха да прекъсна бременността.
Трудно се взема такова решение повярвайте ми, въпреки окуражителните думи на всички мои близки, доктори и медицински лица. Доверявайки се на диагностиката в 21 в в който живеем все пак реших да пристъпя към интерупцио и постъпих смело в окр. болница. Нямам забележка относно процедури , отношение и професионализъм там. Проблема беше , че всичко се случи толкова набързо, че аз не осъзнавах съвсем какво се случва и постоянно се питах дали не вземам грешно решение.
Отново и там докторите постоянно ми повтаряха, че това е по-малкото зло, и да не се обричам на мъки , а и детето не би имало нормален живот.
И все пак искам да споделя някои много тежки травмиращи моменти , които преживях след започването на процедурата. След като мечи поставиха лемарството за предизвикване на контракции нещо с Ц беше, легнах на леглото и бързо започнаха болките. Бях с таблета и четях и препрочитах различни теми от този форум, когато усетих нещо много странно, но не обърнах много внимание. С периферното си зрение до лвглото забелязах синя светлина, топла нежна мека , като душа на бебе. Тя стоеше изправена до леглото ми и някак си търсеше моето внимание и сякаш искаше да ми каже нещо. Това се случи за няколко секунди , но сега не спирам да мисля за това. Бях си вабдолютно адркватно състояние, и не си измислям. Убедена съм , че това беше душата на бебето, която напусна гялото ми и беше застанала до мен да се сбогуваме. От този момент нататък , уж разумното ми решение се превърна в жестока душевна болка и объркване на мислите ми. Преди това бях спокойна, че това е правилното решение, но след това усещане с душата на бебето нещо се пречупи в мен.
Спестявам подробностите с болките, контракциите, и другите съпътстващи физически мъчения, защото те са несравними с душевната и психическа травма, която преживях с това мое решение за убийство на собственото ми бебе , което носех вече 5 чесеца и толкова много исках!
Поредната моя ужасно гъоа реакция, за която сега се обвинявам- доктор Жекова, която ме изражда, два пъти ме попита- искаш ли да видиш бебето а аз казах НЕ и си затворих очите, защото така ме бяха посъветвали роднини, уж да не се травмирам. Ами сега мига да ви кажа , че това ми тежи адски чного на съвестта, че не се сбогувах с ангелчето ми, а просто го оставих да го махнат пт мен, постъпих коравосърдечно и адски много съжалявам. Трябваше да го погледна , да го видя и да се сбогувам. Защото съм сигурна, че дори неродените бебета с малформации имат душа и колкото и да си мислите, че може да съм луда или изперкала, аз съм сигурна в това.
Моля някой ако е преживялподобно усещане да сподели.

# 985
  • Мнения: 2 472
Да, веднага ти казвам, че аз за миг не съжалявам, че не видях моето мъртвородено бебе в 39 седмица. Не съжалявам, защото този образ щеше да ме преследва може би, докато съм жива. Питаха ни 3 пъти (бяхме заедно с мъжа ми) и ние всичките 3 пъти потвърждавахме, че не искаме да видим бебето си. Прегърнахме се и си затворихме очите, докато усещах как се плъзва и отделя телцето му от мен. Нашата стая остана тиха безшумна, нямаше никаква болка, но почернена душевно. То остана в нашето съзнание като едно красиво малко създание, невинно и нежно......Представям си го по много начини, по най- хубавите начини, защото ако го бях видяла щях да го виждам винаги така,  мъртво, безжизнено и  бездиханно и тази мъка нямаше да ме напусне. Всъщност тя пак не ме е напуснала, но с появата на четвъртото ни детенце...някак стана по- лесно.

Много съжалявам за твоето нещастие, но не се кори за нищо, никой не е защитен от нищо и ти нямаш вина,че така са се стекли обстоятелствата. Не се обвинявай, изживей мъката си, плачи, викай, споделяй! Не се затваряй в себе си, а говори за бебето си, не го премълчавай, особено си говорете с мъжа ти, трябва да си говорите, заедно преминавате през това нещастие, успокоявайте се взаимно......Ще мине време, ще мине много време и пак ще се загнезди идеята за ново бебе, за щастие, за страхотни мигове....мигове на радост и усмивки! Ще дойде този ден, вярвай ми! Прегръщам те и вдъхвам много вяра  и сила! Hug

# 986
  • Пловдив
  • Мнения: 146
И аз споделям
Минах през това 2пъти(третия беше в 9седмица и нямаше въпроси)
Първият път в 33г.с ,попитаха ме искаш ли да я видиш,аз не пожелах.Дълго се обвинявах за това,но пък си я представям така както е описала a_tita
Следващия път беше кошмар
В 19г.с трябваше да прекъсна бременността заради тежки малформации, несъвместими с живота.Пак не пожелах да го видя.До тук добре.На следващия ден казах че искам да направят генетични изследвания.Извикаха ни с мм и ни го връчиха увит в найлонов плик,течаща кръв...Не преувеличавам.И ми казаха да си го занеса...Е...
Не се обвинявай,ти не си се сбогувала с него,защото то си е с теб и винаги ще бъде.Тази светлина, тя ще е с теб и ще ти дава сили.

# 987
  • Мнения: 4
Благодаря ви за споделените ви житейски истории.🙏 Знам, че никога няма правилно решение в такива случаи, защото каквото и да направиш, то лошото вече е станало. Бог да бди над всички нас.

# 988
  • Мнения: 4
Предварителен преглед
Родители, преживели загуба
Re: Нека се представим и още нещо
Радослава Георгиева 609082
Nonmember
25 окт 2018, 15:32 ч.
Здравейте ,темата е доста тежка,но имам нужда да споделя, а само една майка ,би ме разбрала.. Споделям болката си със вас защото хем ще си излея душата ,хем ще помогна на някоя бъдеща мама...
На 30 Април родих преждевременно във 31ва гестационна седмица момиченце тежащо 1.450 гр. Спешно със секцио,имали сме инфекция, а аз съм спряла да произвеждам бели кръвни телца... Наложи се да я интобират след изваждането от корема ,поставиха я в ковиоз,няколко часа след операцията помолих мъжът ми да ми донесе стол и да ме заведе при детето от притеснение не исках да стоя в леглото ,но и неможех да стана сама от него...Той донесе столът и ме заведе да видим дъщеря ни ,бяха я навъртяли в кабели ,бяха и сложили маска да спомага дишането и казаха че има проблем със стомаха и неможе да се храни ,бяха и поставили маркуч през който да приема храна директно във стомаха.Казаха че за във момента състоянието и е критично...Поплаках си ,молих се на Господ да не ми я отнема след като вече ме е дарил със нея...
На другият ден аз упорито реших,че трябва да стана от леглото и да ида при дъщеря си да я видя ,сърцето ми беше свито, а майчинският ми инстинкт подсказваше, тревога!!!!
Със големи усилия отидох при нея и влизайки виждам доктор облечен като за операция със мини масичка наредени скалпел ножица и други операционни прибори ,отмествам поглед от картинката виждайки в момента и забелязвам,че този доктор е пред моето бебе ,пред нейният ковиоз... Уплаших се толкова че сърцето ми щеше да се пръстне в този момент бях сама и никой не ме придружаваше ,единственото което имах сили да направя е да излезна на чист въздух и да си поплача ,да вметна аз дойдох в англия и незнаех грам език ,в последствие доста напреднах ,но не толкова ,че да се оправям със медецински термини...Тааа поплаках си на вън и чаках мъжът ми да дойде за да идем двамата при беба и да видим какво се е случило...
Докторите които се грижеха за беба са разбрали че съм се уплашила до смърт и организирали разговор със преводач,докато съм отвън...
Отиваме със мъжът ми при беба стресирани и уплашени от това какво ще ни кажат и какво ще намерим след картинката която видях...
Беба беше добре ,дишаше ,жива беше и нещо липсваше от кабеляците но не осъзнавах какво, не бях на себе си след гледката часове по рано, извикаха ни да говорим за състоянието на беба и започнаха да ни успокояват ,че тя е герой ,че вече диша самостоятелно ,че са и направили изследвания и те са добри ,казаха за проблема в стомахчето не е могла да усвои храната и се е подула, и  чакат стомаха да спадне....Затова немогат да я хранят за във момента,и се е наложило да направят лека манипулация за поставяне на абокат на главичката за да може за поема хранителни вещества докато стомахчето се оправи, връчиха ми епруветка пълна със косичката която се е наложило да обръснат за да поставят абоката, камък ми падна от сърцето като чух всичкото това за случилото се ...
На другият ден казаха че я захранват със по малко от 1 милилитра, за да не се повтори проблема със стомаха и ще увеличават количеството по малко докато стигнат 30 мл които изяжда новородено бебе.След седмица вече стигна половината количество от 30мл докторите бяха удивени от борбата на беба за живот! Тя се подобряваше със часове и растеше и се променяше ,стигнахме до толкова добри резолтати че стана атракцията на родилното в Cambridge казваха,че това е най -красивото бебе от години на сам! В този момент бях много щастлива и горда че дъщеря ми е такъв герой ,а баща и беше на седмото небе! Полагаха много грижи и дори се караха коя докторица да я поеме беше любимка на всички от отделението на NICU.
Изминаха два месеца от раждането и тя ставаше все по-силна и по- голяма ,извадиха я от ковиоза ,сложиха я в креватче ,ние отново бяхме на седмото небе от щастие ,че детето ни е такъв борец ,кръстихме я "победа" Виктория. Не след дълго казаха, че ще я изпишат ,а тя изяждаше 40мл майчино мляко,подготвихме се за изписване ,мина ден ,два и се прибрахме вкъщи ,толкова бяхме щастливи ,че незнам как да го опиша .Идваха доктори през два дни и я следяха ,после разредиха вижданията ,докато дойде момента в който ,не са нужни ,стартирахме хранене през бутилка от време на време сучеше, но неможеше постоянно да го прави ,защото нямаше толкова сила за това ,стана близо 3.000кг 4 месеца след раждането и се бяхме успокоили ,че лошото е приключило ,къщата беше пълна ,шумна ,мрънкане ,накани памперси ,стоене с часове в банията... Тя много обичаше водата и всичките тия бебешки неща ,мина още един месец станахме на 5 месеца започна да гука да се смее чуваше виждаше всичко ,нямаше физически поражения инвалидност или нещо друго ,всичко беше прекрасно ,дадох си сметка през какво минахме и колко сме щастливи и доволни сега ,до преди броени дни ,кошмара започна ...биха едните ваксини ,биха вторите ваксини а тя беше само 4.800кг и за мен не беше редно под 5.000кг да я боцкат но те настояха и аз се примирих .... 5 дни по късно след втория прием на имунизациите тя започна да плаче нон стоп ,спираше за малко и намали храната със 100 мл за 24 часа от 600мл които поемаше за тези 24 часа ,нямаше температура ,слагаше ръка в устата като да я сърбят венците и аз го отдавах на това като причина за плакането ,последното хранене и беше на 5.10.18 сутринта във 5 часа изяде огромно количество мляко около 120 мл. И съм заспала от умора ,последните дни бяха ужастни...
Във 8:40 голямата дъщеря ме събужда пискайки че сестра и не диша скочих от леглото видях Вектория лилава и повърнала веднага я избърсах и започнах да и оказвам първа помощ вдишвания и сърдечен масаж, изкрещях на девер ми който спеше в другата стая да вика линейка ,той се паникьоса и блокира ....Изтичах метнах му детето в ръцете и му казах да вдишва и да прави сърдечен масаж докато званна за линейка ,изтичах взех телефона ,но от шока успях само да го отключа метнах телефона в ръцете на девера и му се развиках да звани за линейка веднага и продължих да правя масаж на детето ,след маса въпроси линейката пристигна влезнаха парамедици и поеха Вики ,аз излезнах на вън запалих цигара дръпнах 1 път от нея хвърлих я влезнах скочих в панталона събрах мляко шишета памперси кърпи дрехи взех ключа за колата и в този момент ми казаха трябва да идем в болницата ,един мъж ми предложил да ме закара но от шока и мисълта за детето ми че може да ме остави ,може и да съм го чула ,но без да асимирам казаното.Запалих колата и тръгнах по линейката карах в насрещното да я настигна със 110мили= 170-180наши км.карах и неможех да я настигна изпуснах я ,но знаех къде я водят и карах на там ,паркирах със 300 без да ми пука как в този момент беше важна само Вики!
Търчах от вход на вход докато намеря Виктория заведоха ме при нея ,бяха я наобиколили 10-15 души и се бориха за живота 'и, молех ги да я спасят и след 40 мин борба обявиха смърта и ...
Бях убита ,смазана ,скапана,шокирана и още много чувства които не разбирах ,изпитах страшно безсилие, че немога да направя нищо !Край! Свърши се! Детето ми го нямаше..Нямаше го ! Наобиколиха ме полицаи ,мъжът ми се появи беше на работа докато това се случваше бяхме вътрешно убити...
Направиха обстоен преглед на Вики и взеха кръвни изследвания докато полицията ни задава въпроси ,след няколко часа резолтатите бяха на лице дойде педятъра и просто заяви че по всичко съдел че няма причина Вики да почине ,не и обяснима медицински...
От това което чух бях още по шокирана и исках да му извия врата че се подиграва с нас !
После обясни че го наричат съня на кошарата  или синдромът на смърта при кърмачета или деца под 1год SIDS неможех да повярвам какво се случи неможех да асимилирам така е и до ден днешен изчетох цялата литература за този синдром...
Няма причина ,няма обяснение само предположения...
По статистика 200 бебета умират в съня си само в Англия, а 20 000 в света годишно и никой няма обяснение за това ,но има съвети които могат да помогнат да предотвратят това!Отпратиха ни да си ходим в къщи,като преди това ни връчиха една кутия ,тип кутия от обувки наречена "кутията на спомените " взели отпечатъци от крачетата и ръчичките и ги сложили вътре....
Тръгнахме съсипани ,смазани ,отвратени и вбесени на природата,изпитващи самообвинения че не сме били достатъчно предпазливи или не сме прекарали достатъчно време....Гняв към съдбата ,може би и към вярата...
И за капак качвайки се в колата забелязах оставена бележка на предното стъкло :
Има и други които им се налага да паркират !!!!
Ще кача снимка във фейсбук на добре паркиралият ти ,автомобил!!!
Това още повече ме смаза ,защото тази жена която ми беше оставила бележката на предното стъкло,ако знаеше каква е причината за моето неправилно паркиране със сигурност нямаше да има мир и щеше да се гризе за постъпката ....
Не казвам ,че не е права ,но в онзи момент исках да стигна само и единствено до детето си !
Чак,днес я погребахме ,тук всичко е със предварително записан час ,не стига,че ми разкостиха детето ,ами му взели и тъкани от мозък,сърце,панкриас,дроб и още...Издадоха акт за смъртност който ще бъде регистриран евентуално след 12 седмици ,през които тъканите на Вики ще са опитно зайче....   
Обръщам  се към всички мами разпространете тази история ,за да може все повече родители на преждевременно родени  деца да се запознаят със това какво може да се случи и да успяват по някакъв начин да предпазят децата си ,като не пушат около тях ,не спят със тях ,не слагат обиколник на леглото защото може да предизвика задушаване ,да слагат бебето в правилната поза ,и най вече се обръщам към онези мами които имат здрави прави дечица ,бъдете по смирени и се радвайте на това че бебето ви плаче денонощно това ще ви кара да се чувствате жива ,не обръщайте внимание на белите кахъри защото всички онези проблеми които имах преди Виктория да почине ,сега ми се виждат като прашинки прах и бих дала всичко дори и живота си детето ми да се върне отново....Аз съм със 4ри бременности от които 2 са кюртаж ,2 цезарово Имам дъщеря на почти 7год. Заради която се опитвам да продължа живота си на пред ,само заради нея...Искам ,второ дете ,но след случилото се ме е страх да опитам отново!
Моля ви, не ме съжалявайте, защото това още повече ме убива, просто разкажете на повече хора за опастността от синдром Sids защото става все по често срещан и никой незнае за това докато не му се случи....

# 989
  • Мнения: 4
Предварителен преглед
Родители, преживели загуба
Re: Нека се представим и още нещо
Радослава Георгиева 609082
Nonmember
25 окт 2018, 15:32 ч.
Здравейте ,темата е доста тежка,но имам нужда да споделя, а само една майка ,би ме разбрала.. Споделям болката си със вас защото хем ще си излея душата ,хем ще помогна на някоя бъдеща мама...
На 30 Април родих преждевременно във 31ва гестационна седмица момиченце тежащо 1.450 гр. Спешно със секцио,имали сме инфекция, а аз съм спряла да произвеждам бели кръвни телца... Наложи се да я интобират след изваждането от корема ,поставиха я в ковиоз,няколко часа след операцията помолих мъжът ми да ми донесе стол и да ме заведе при детето от притеснение не исках да стоя в леглото ,но и неможех да стана сама от него...Той донесе столът и ме заведе да видим дъщеря ни ,бяха я навъртяли в кабели ,бяха и сложили маска да спомага дишането и казаха че има проблем със стомаха и неможе да се храни ,бяха и поставили маркуч през който да приема храна директно във стомаха.Казаха че за във момента състоянието и е критично...Поплаках си ,молих се на Господ да не ми я отнема след като вече ме е дарил със нея...
На другият ден аз упорито реших,че трябва да стана от леглото и да ида при дъщеря си да я видя ,сърцето ми беше свито, а майчинският ми инстинкт подсказваше, тревога!!!!
Със големи усилия отидох при нея и влизайки виждам доктор облечен като за операция със мини масичка наредени скалпел ножица и други операционни прибори ,отмествам поглед от картинката виждайки в момента и забелязвам,че този доктор е пред моето бебе ,пред нейният ковиоз... Уплаших се толкова че сърцето ми щеше да се пръстне в този момент бях сама и никой не ме придружаваше ,единственото което имах сили да направя е да излезна на чист въздух и да си поплача ,да вметна аз дойдох в англия и незнаех грам език ,в последствие доста напреднах ,но не толкова ,че да се оправям със медецински термини...Тааа поплаках си на вън и чаках мъжът ми да дойде за да идем двамата при беба и да видим какво се е случило...
Докторите които се грижеха за беба са разбрали че съм се уплашила до смърт и организирали разговор със преводач,докато съм отвън...
Отиваме със мъжът ми при беба стресирани и уплашени от това какво ще ни кажат и какво ще намерим след картинката която видях...
Беба беше добре ,дишаше ,жива беше и нещо липсваше от кабеляците но не осъзнавах какво, не бях на себе си след гледката часове по рано, извикаха ни да говорим за състоянието на беба и започнаха да ни успокояват ,че тя е герой ,че вече диша самостоятелно ,че са и направили изследвания и те са добри ,казаха за проблема в стомахчето не е могла да усвои храната и се е подула, и  чакат стомаха да спадне....Затова немогат да я хранят за във момента,и се е наложило да направят лека манипулация за поставяне на абокат на главичката за да може за поема хранителни вещества докато стомахчето се оправи, връчиха ми епруветка пълна със косичката която се е наложило да обръснат за да поставят абоката, камък ми падна от сърцето като чух всичкото това за случилото се ...
На другият ден казаха че я захранват със по малко от 1 милилитра, за да не се повтори проблема със стомаха и ще увеличават количеството по малко докато стигнат 30 мл които изяжда новородено бебе.След седмица вече стигна половината количество от 30мл докторите бяха удивени от борбата на беба за живот! Тя се подобряваше със часове и растеше и се променяше ,стигнахме до толкова добри резолтати че стана атракцията на родилното в Cambridge казваха,че това е най -красивото бебе от години на сам! В този момент бях много щастлива и горда че дъщеря ми е такъв герой ,а баща и беше на седмото небе! Полагаха много грижи и дори се караха коя докторица да я поеме беше любимка на всички от отделението на NICU.
Изминаха два месеца от раждането и тя ставаше все по-силна и по- голяма ,извадиха я от ковиоза ,сложиха я в креватче ,ние отново бяхме на седмото небе от щастие ,че детето ни е такъв борец ,кръстихме я "победа" Виктория. Не след дълго казаха, че ще я изпишат ,а тя изяждаше 40мл майчино мляко,подготвихме се за изписване ,мина ден ,два и се прибрахме вкъщи ,толкова бяхме щастливи ,че незнам как да го опиша .Идваха доктори през два дни и я следяха ,после разредиха вижданията ,докато дойде момента в който ,не са нужни ,стартирахме хранене през бутилка от време на време сучеше, но неможеше постоянно да го прави ,защото нямаше толкова сила за това ,стана близо 3.000кг 4 месеца след раждането и се бяхме успокоили ,че лошото е приключило ,къщата беше пълна ,шумна ,мрънкане ,накани памперси ,стоене с часове в банията... Тя много обичаше водата и всичките тия бебешки неща ,мина още един месец станахме на 5 месеца започна да гука да се смее чуваше виждаше всичко ,нямаше физически поражения инвалидност или нещо друго ,всичко беше прекрасно ,дадох си сметка през какво минахме и колко сме щастливи и доволни сега ,до преди броени дни ,кошмара започна ...биха едните ваксини ,биха вторите ваксини а тя беше само 4.800кг и за мен не беше редно под 5.000кг да я боцкат но те настояха и аз се примирих .... 5 дни по късно след втория прием на имунизациите тя започна да плаче нон стоп ,спираше за малко и намали храната със 100 мл за 24 часа от 600мл които поемаше за тези 24 часа ,нямаше температура ,слагаше ръка в устата като да я сърбят венците и аз го отдавах на това като причина за плакането ,последното хранене и беше на 5.10.18 сутринта във 5 часа изяде огромно количество мляко около 120 мл. И съм заспала от умора ,последните дни бяха ужастни...
Във 8:40 голямата дъщеря ме събужда пискайки че сестра и не диша скочих от леглото видях Вектория лилава и повърнала веднага я избърсах и започнах да и оказвам първа помощ вдишвания и сърдечен масаж, изкрещях на девер ми който спеше в другата стая да вика линейка ,той се паникьоса и блокира ....Изтичах метнах му детето в ръцете и му казах да вдишва и да прави сърдечен масаж докато званна за линейка ,изтичах взех телефона ,но от шока успях само да го отключа метнах телефона в ръцете на девера и му се развиках да звани за линейка веднага и продължих да правя масаж на детето ,след маса въпроси линейката пристигна влезнаха парамедици и поеха Вики ,аз излезнах на вън запалих цигара дръпнах 1 път от нея хвърлих я влезнах скочих в панталона събрах мляко шишета памперси кърпи дрехи взех ключа за колата и в този момент ми казаха трябва да идем в болницата ,един мъж ми предложил да ме закара но от шока и мисълта за детето ми че може да ме остави ,може и да съм го чула ,но без да асимирам казаното.Запалих колата и тръгнах по линейката карах в насрещното да я настигна със 110мили= 170-180наши км.карах и неможех да я настигна изпуснах я ,но знаех къде я водят и карах на там ,паркирах със 300 без да ми пука как в този момент беше важна само Вики!
Търчах от вход на вход докато намеря Виктория заведоха ме при нея ,бяха я наобиколили 10-15 души и се бориха за живота 'и, молех ги да я спасят и след 40 мин борба обявиха смърта и ...
Бях убита ,смазана ,скапана,шокирана и още много чувства които не разбирах ,изпитах страшно безсилие, че немога да направя нищо !Край! Свърши се! Детето ми го нямаше..Нямаше го ! Наобиколиха ме полицаи ,мъжът ми се появи беше на работа докато това се случваше бяхме вътрешно убити...
Направиха обстоен преглед на Вики и взеха кръвни изследвания докато полицията ни задава въпроси ,след няколко часа резолтатите бяха на лице дойде педятъра и просто заяви че по всичко съдел че няма причина Вики да почине ,не и обяснима медицински...
От това което чух бях още по шокирана и исках да му извия врата че се подиграва с нас !
После обясни че го наричат съня на кошарата  или синдромът на смърта при кърмачета или деца под 1год SIDS неможех да повярвам какво се случи неможех да асимилирам така е и до ден днешен изчетох цялата литература за този синдром...
Няма причина ,няма обяснение само предположения...
По статистика 200 бебета умират в съня си само в Англия, а 20 000 в света годишно и никой няма обяснение за това ,но има съвети които могат да помогнат да предотвратят това!Отпратиха ни да си ходим в къщи,като преди това ни връчиха една кутия ,тип кутия от обувки наречена "кутията на спомените " взели отпечатъци от крачетата и ръчичките и ги сложили вътре....
Тръгнахме съсипани ,смазани ,отвратени и вбесени на природата,изпитващи самообвинения че не сме били достатъчно предпазливи или не сме прекарали достатъчно време....Гняв към съдбата ,може би и към вярата...
И за капак качвайки се в колата забелязах оставена бележка на предното стъкло :
Има и други които им се налага да паркират !!!!
Ще кача снимка във фейсбук на добре паркиралият ти ,автомобил!!!
Това още повече ме смаза ,защото тази жена която ми беше оставила бележката на предното стъкло,ако знаеше каква е причината за моето неправилно паркиране със сигурност нямаше да има мир и щеше да се гризе за постъпката ....
Не казвам ,че не е права ,но в онзи момент исках да стигна само и единствено до детето си !
Чак,днес я погребахме ,тук всичко е със предварително записан час ,не стига,че ми разкостиха детето ,ами му взели и тъкани от мозък,сърце,панкриас,дроб и още...Издадоха акт за смъртност който ще бъде регистриран евентуално след 12 седмици ,през които тъканите на Вики ще са опитно зайче....   
Обръщам  се към всички мами разпространете тази история ,за да може все повече родители на преждевременно родени  деца да се запознаят със това какво може да се случи и да успяват по някакъв начин да предпазят децата си ,като не пушат около тях ,не спят със тях ,не слагат обиколник на леглото защото може да предизвика задушаване ,да слагат бебето в правилната поза ,и най вече се обръщам към онези мами които имат здрави прави дечица ,бъдете по смирени и се радвайте на това че бебето ви плаче денонощно това ще ви кара да се чувствате жива ,не обръщайте внимание на белите кахъри защото всички онези проблеми които имах преди Виктория да почине ,сега ми се виждат като прашинки прах и бих дала всичко дори и живота си детето ми да се върне отново....Аз съм със 4ри бременности от които 2 са кюртаж ,2 цезарово Имам дъщеря на почти 7год. Заради която се опитвам да продължа живота си на пред ,само заради нея...Искам ,второ дете ,но след случилото се ме е страх да опитам отново!
Моля ви, не ме съжалявайте, защото това още повече ме убива, просто разкажете на повече хора за опастността от синдром Sids защото става все по често срещан и никой незнае за това докато не му се случи....

Общи условия

Активация на акаунт