Здравейте,
Искам да ви питам как се справяте с тръшкането и плача? Таня досега не е имала чак такива изблици, но вчера просто незнаех какво да я правя. Взех я от ясла - всичко ок, но като започна един рев и едно тръшкане по земята - с нищо не мога да я разсея - нито да си поиграем с другите деца, нито с подарък, нито с бонбонче...нищо - реве и се съблича на снега, лази по земята и не иска нито ръка да ми даде, нито да стане. Това трая около половин час докато не мина лелята с детето си и някак си успяхме да я излъжем да стане и да тръгне, естествено не спря да реве. Минахме няколко метра и пак същия цирк - ужас направо, полежа още половин час на земята, една баба дойде да ми дава съвети
та замалко тя щеше да си го отнесе - че и бабата ревна с Таня! И накрая мина една майка с две момченца /големи/ и и каза - Хайде тръгвай с мен и Таня я хвана за ръка и млъкна 
Как стана незнам.
Днес истерията продължи сутрина...но поне бях с баща и и двамата се справихме малко по-лесно.
Как се оправяте вие в такива ситуации? И нормално ли е такова държание?
Всичко започна без конкретна причина...Като се сетя как плачеше милата и ми се къса сърцето, а аз седя до нея и нищо не мога да направя, за да спре.
Искам да ви питам как се справяте с тръшкането и плача? Таня досега не е имала чак такива изблици, но вчера просто незнаех какво да я правя. Взех я от ясла - всичко ок, но като започна един рев и едно тръшкане по земята - с нищо не мога да я разсея - нито да си поиграем с другите деца, нито с подарък, нито с бонбонче...нищо - реве и се съблича на снега, лази по земята и не иска нито ръка да ми даде, нито да стане. Това трая около половин час докато не мина лелята с детето си и някак си успяхме да я излъжем да стане и да тръгне, естествено не спря да реве. Минахме няколко метра и пак същия цирк - ужас направо, полежа още половин час на земята, една баба дойде да ми дава съвети
та замалко тя щеше да си го отнесе - че и бабата ревна с Таня! И накрая мина една майка с две момченца /големи/ и и каза - Хайде тръгвай с мен и Таня я хвана за ръка и млъкна Как стана незнам.
Днес истерията продължи сутрина...но поне бях с баща и и двамата се справихме малко по-лесно.
Как се оправяте вие в такива ситуации? И нормално ли е такова държание?
Всичко започна без конкретна причина...Като се сетя как плачеше милата и ми се къса сърцето, а аз седя до нея и нищо не мога да направя, за да спре.
. 
Ето отва е едно мъдро решение аз постъпвам по същия начин ,подавам и една салфетка и кротко и казвам като се нареве да се изтрие .Има страшен ефект .Сега сме на 2г и 9м и мога да кажа че този период сме го попреминали 
.Така че въоражи се с търпрние и всичко ще се оправи.Успех 
