Откакто загубих момченцето си и аз постоянно мечтая да ми се случи нещо подобно.
Всеки ден благодаря на Бог за моите прекрасни дъщери и постоянно се моля да са живи и здрави, но всяка нощ сънувам, че имам един малък Габриел, който е всичко това, което не можа да бъде братчето му.
Даде ми сила да не се отказвам от мечтите си, защото винаги, когато мисля за дете, се страхувам, че сега "не е времето" и отлагам за след години. Докато една такава "изненада" би бил невероятен подарък за мен. Макар да знам, че шансът отново да забременея е не повече от 10-15%.
Дай Боже, да няма страдащи майки и всяка от нас да намери някога своето "лекарство".
А раждането на момичетата ми също беше чудо. Вярвайте момичета. Аз забременях случайно (въпреки предпазните средства, които ползвахме, заради операцията) - само 4 месеца след една кошмарна бременност, 2 месеца след гинекологична операция, месец след горене на раничка и почти на ръба на лудостта, защото единственото пред погледа ми беше кошмарното раждане и миниатюрното телце на детето ми + жестоките думи на лекарите "Надали някога ще можеш да имаш деца." И все пак - имам...
Моята мечта се сбъдна. Вярвайте!