За теб

  • 19 833
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 380
За Теб
   Макар, че не знам дали ще те достигне. Въпреки, че имаш много имена.

Винаги съм искал да имам дете. Може би не точно винаги, но доста, доста дълго. Имаше и оправдания. За да имам дете ми трябва къща. И години се борих да имам къща. За да имам дете ми трябва сигурност, бъдеще. Хайде още няколко години за сигурност и бъдеще.
   Станах на 30 може би. Около мен растяха деца. Аз създаваш идеалната среда за моето неродено дете.
   Там някъде се престраших да говоря за това. Спряхме да се пазим.
   Мина време. Без резултат.
   Тогава реших да отида да се прегледам. Не за друго а за да оставя нещата да се случват без напрежение.
   И всичко започна да се разпада.
   С една спермограма. Всъщност станаха три.
   Отидох в майчин дом. Не помня защо, но не търсих. Отзовах се там. Имаше нещо като 100м2 фоайе. Там имаше 3-4 мъже, млади като мен. Всеки се опитваше да стои колкото се може по-далеч от останалите. Сякаш бяхме заразни.
   Направи ми впечатление, че всички те бяха придружени от възрастни жени. Майки, тъщи кой знае. Стори ми се неподходяща комбинация.
   Аз бях сам. И също странях от тях. Аз бях ОК. Само търсех потвърждение.
   Следобед тичах за резултата. Стана ми странно, че благия възрастен мъж с бяла престилка, който беше там и сутринта настоя да седна няколко пъти.
   Бързах, но накрая седнах.

   Каза ми, че е доста зле. И, че може да се подобри. Ако пия някакви неща на билкова основа. И алое вера. От аптека Лечител.
   Слушах го. Усмихвах се. Виждах поредния доктор, който се опитва да ми продаде нещо.
   Тръгнах си. Без да му повярвам. Защото не ми каза това, което исках да чуя. Минах от любопитство през аптеката. Алоето беше май 20 лева. Космическа сума ми изглеждаше тогава.
   Потърсих в нета. Намерих друго място. С много препоръки. Отидох там. Помня как обяснявах на една симпатична лекарка, колко смотана е била другата лаборатория. И очевидно според моя резултат не могат да броят.
   Тя се усмихваше и не коментираше.
   Въпреки огромния ми кураж отидох със свито сърце за резултата си. Ами ако са преброили правилно?
   Не не е възможно. Смотани са. Пък и аз съм толкова Як. Простотиите се случват на простаците.
   Аз не съм!!!
   Да ама не. Оказах се простак. Само дето не съм го знаел.

   Умрях. За първи път в този живот. Останах доста сам тогава. Аз така правя. Крия се в черупката си като стане напечено.
   Дълго време не говорех с никого за това. Направих трета спермограма. Загубих надежда.
   Започнах бавничко да си копая дупка.
   Но това не бях аз. Аз бях борец. Не се предавах. Никога. Пред нищо.
   Ето ей това вече е сериозно предизвикателство. Усмихнах се и започнах подготовка за война.
   Дълга окопна война. Няколко годишна. По едно време пиех по двайсетина хапа.
   Всеки ден.
   
   Направих си операция. Беше обнадеждаващо. Всичко се подобряваше.
   Детето не идваше.
   Бях направил почти всичко, за което бях научил. Устрема и скоростта ми падаше.

   Тогава преживях втората си смърт. Нещо като сложна операция с определен риск.
   Бях много изтощен от годините война. Самотната ми война. Нямах никакви сили. Може би и затова бях единствения пациент на 32 години. Другите бяха пенсионери.

   Оцелях. И се бях зарекъл, че ако оцелея спирам да се боря.

   И ще осиновим.

   Така се появи Боби в моя живот.
   Но той не излекува болката ми. Даже често я засилваше.

   Минаха години. Докато се науча да се уча от него. И не, че се научих лесно да го слушам. Просто един ден се изчерпах напълно да се защитавам.
   От него.
   И го чух.

   Боби ми помогна много да осъзная и да приема смъртта на нероденото ми дете.
   За което копнеех толкова много.
   За което се борех толкова години.
   За което вярвах, че съществувам.
   За което съм създаден.
   Беше ми много трудно да премина дотам, докъдето съм успял. Беше ми много трудно да намеря причина за да продължа да живея.

   Но най-трудното ми беше да преживея смъртта на нероденото ми дете.

   Сам.

   Не, че не копнея пак за него. Но сега имам една тиха дълбока тъга. Може би леко усмихната даже.

   Искрено ти пожелавам да не сама по този път. Не, че се умира от това. Просто понякога тежестта е непосилна и те смазва.
   Хубаво е да я споделиш тогава.

   Но каквото и да ти се случи искам да знаеш, че не си сама. Ние с Боби сме с теб. И много други.
   Някои познаваш.
      Други не.

   Прегръщаме те!!!

# 1
  • София
  • Мнения: 1 324
Здравей Оз! Как си? Какво става? Искаш ли да поговорим?
Надявам се, че сте добре всички. Почти 200 потребители са прочели темата и нито един коментар... Предполагам, че "старите пушки" са се свързали с теб на лични, но темата е публична и реших да пиша тук. С теб никога не сме мелили брашно, нито ти си разбирал мен, нито аз теб, но щом през главата ми минаха само глупости и лоши неща, когато видях темата ти, означава, че по някакъв начин съм се притеснила за теб. Казват, че едните са от Марс, другите от Венера, ама така или иначе сме се пекли на един огън.
Явно, че темата "За теб", не е пусната за мен и не прегръщаш мен  Laughing, но не се въздържах да пиша, извини ме, ако съм те подразнила.
Към кого е насочена тази изповед, към кандидат-осиновителите, към колебаещите се, към "някой близък"? Внушава ли темата ти, че осиновяването не лекува самотата и тъгата или цели да подкрепи решението за осиновяване?
Стана ми тъжно, когато чета "сам", "сам".

Последна редакция: пн, 28 окт 2013, 21:23 от кльомба

# 2
  • Мнения: 380
Писах го за една позната, която наскоро преживя някои неща свързани с това да не може да има собствено дете.

Така се случи, че не можа да достигне до нея.

Но тъй като всичко сме се пекли на един огън, предположих, че все още някой ще се разпознае в нея.

И я споделих тук. Знам, че от нея струи болка. Мисля, че болката строи от всички нас малко или много.

Имах впредвид, че осиновяването не лекува травмата по загубеното неродено дете.

И съм добре:) Даже много. Преминавам през един много щастлив период на живота си:)Това, че прозира болка в мен не зна чи, че не съм добре. Понаучих се да живея с нея.

# 3
  • Мнения: 380
Ако съм разбрал правилно Кльомба, заглавието на темата изглежда не е подходящо.

Ще го променя (ако и ме научите как) на по-подходящо.

Как бихте я нарекли вие?

# 4
  • Мнения: 14 989
Ако темата ти достигне дори и до един мъж, който си мисли, че на него това не може да се случии поради това не иска да си направи изследване, това ще е едно добро дело от твоя страна. Не си по-малко мъж или по-малко жена, ако имаш репродуктивни проблеми. Макар, че боли, сигурно много! Пожелавам ти успех!

# 5
  • Мнения: 712
Аз харесвам заглавието...  И това, че пускаш подобна тема... Simple Smile
Хората изживяват различно дадена ситуация. При нас със съпругът ми аз бях тази, която премина през криза, при това след като осиновихме... Той през цялото време беше спокоен и земен... Simple Smile
Но мина известно време (мисля, по-малко от година) и в момента определено съм щастлива от живота си точно такъв, какъвто е, дъщеря ни ни изпълва и ни дава невероятно много, не съжалявам за нищо, нищо не ми липсва... Аз нямам "неродено дете" - в крайна сметка нашето дете е родено... Simple Smile Имам определени притеснения, но само понякога и за малко...

А от твоя пост, Магьоснико, признавам, че и мене ме смути това "сам, сам"...

# 6
  • Мнения: 380
   Сам. Сам Сам...

   Разбирам, че това обърква. То и мен си ме обърква.
   Живеем в общост от хора. Работя. Работех. Не съм бил на върха на някоя планина. Също така, съм имал и приятели около мен. Както и партньор.
   Според общото разбиране това не е сам.
   Сам е друго при мен. Сам е да затворя най-големите си страхове и болки в мен. Сам е да се опитам да не занимавам никой с тях и се оправям както мога. Ако мога.
   Всъщност знаеш ли какво е сам? Сам е да запуша устата на крещящата ми душа: Защо не мога да имам дете??? Защо се случва точно на мен??? С какво съм се провинил толкова много, че да бъда така жестоко наказан??? Със следното.
   Купих си парапланер. Много е яко да се лети. Даже е по яко от секса.

   А знаеш ли защо е толкова яко? Защото по време на полета не успяваш да чуеш крещящата си душа. И става тихо. Яко. Спокойно. И много красиво.

# 7
  • Мнения: 737
Ха, Магьоснико, артистична и драматична душа си ти  Laughing  Hug

Радвам се да те прочета, макар че и аз четейки публикуваното - както на времето - изпитах нежна тревога за теб... От второто ти включване - също   Wink

Що така даваш да те засмуче Пегас Wink?

Надявам се, че си добре - на земята или в полет. Надявам се твоето великолепно момче да е добре. Надявам се всички да сте заедно. Ако това е така нямаш никакви основания да драматизираш самотата. Да сами сме и с децата и без тях, и с работата и без нея, и със семейството и без него. Това е участта на големите.
Дано не са сами децата ни, защото това не би трябвало да е тяхна участ, просто е противоестествено.

Хайде, преминавай в състояние на полет или на дребни ежедневни радости. Животът е много по-интересен, когато се взираш в него, когато го откриваш с детето си, когато го живееш и предизвикваш. А най-сладкото е, че е непредсказуем... Не се взирай в драскотината на петата си - та ти толкова много неща можеш, толкова още има да съградиш... Какво знаеш ти - интересното предстои...   Mr. Green Joy


ПС
В абзаца за полета, секса и якото - "якото" може би става, знам ли newsm78

Но в последния абзац - "якото" не пасва, нарушава образа и ритъма на фразата... вади очите...
 

Последна редакция: ср, 06 ное 2013, 15:29 от mama-Ira

# 8
  • София
  • Мнения: 9 517
аз пък реших, че си се развел  Joy

# 9
  • Мнения: 737
Ма, Дзвер, може ли така....!!! С ботушите...   Mr. Green
Не можеш да си представиш как изглежда репликата ти на фона на човечето, дето ти е вместо снимка hahaha в тази чувствителна тема...

Не си на задушевна вълна..., личи си че кръстосваш София като фурия и по едно и също време си на различни места с различни деца, за различни занимания  Wink Не ти е до поезия и други са ти страданията  Wink Joy





# 10
  • София
  • Мнения: 9 517
Ма, Дзвер, може ли така....!!! С ботушите...   Mr. Green
Не можеш да си представиш как изглежда репликата ти на фона на човечето, дето ти е вместо снимка hahaha в тази чувствителна тема...

Не си на задушевна вълна..., личи си че кръстосваш София като фурия и по едно и също време си на различни места с различни деца, за различни занимания  Wink Не ти е до поезия и други са ти страданията  Wink Joy
практична преди всичко, ма репликата я споделих чак когато разбрах, че още е щастливо женен магът, преди това си траях знаеш ли колко дълго време  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 737
Айде.... оспамихме темата  Joy - женска му работа Joy

Мале, не мога да си представя как си устояла - това със затрайването дългото време много ми хареса Joy Ох, не мога!  Joy
Айде, че имам да помагам за домашното по английски...

Последна редакция: ср, 06 ное 2013, 17:28 от mama-Ira

# 12
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
Защото имаше въпрос в друга тема -  не може ли виртуална среща - ето и отговора:

http://www.bg-mamma.com/?topic=745004

Опитах се, но не се получи много. Може аз не съм бил достатъчно готов.

Хайде не остаха места! Без напрежение. Да се посмеем на глупостите си:)

Среща...

Хайде наистина да си организираме срещата, да си кажем мъката, да се пооплачем (с риск да стане като във всяка друга тема...), да се похвалим.
Споделете, моля!

П.С. И за да не е гол призив, да споделя аз.

Тръгвам сега по пътя на осиновяването. Имам биологично дете на 2 години и не сме сами. Имаме си и татко и той ни подкрепя напълно.

Мислила съм много. От гледните точки, които са ми известни (те, както се досещате са доста малко) съм премислила всичко - етнос - без значение за нас; възраст  - 0-2г.; пол - мъжки;
Гените и определящото им значение - знам, че ги има  Mr. Green, но вярвам, че околната среда оказва огромно значение за формирането на характер и мироглед у един човек, понастоящем дете.
Трудностите - тук не съм сигурна какво и колко знам. Споменавани са ми откъслечни неща - нежеланието  за близост, вземане на храна от земята, наричането на всяка непозната жена "Мама", само не и мен (примерно); агресията; емоционалният океан, който бушува в крайности.... Както писах, почти съм новородено в това отношение.....

И съм отворена за разговор и информация! Peace

# 13
  • Колибите
  • Мнения: 357

Гените и определящото им значение - знам, че ги има  Mr. Green, но вярвам, че околната среда оказва огромно значение за формирането на характер и мироглед у един човек, понастоящем дете.
Трудностите - тук не съм сигурна какво и колко знам. Споменавани са ми откъслечни неща - нежеланието  за близост, вземане на храна от земята, наричането на всяка непозната жена "Мама", само не и мен (примерно); агресията; емоционалният океан, който бушува в крайности.... Както писах, почти съм новородено в това отношение.....

И съм отворена за разговор и информация! Peace

Всичко, изброено, се отнася и за биологичните. Да не би те да не вземат храна от земята?
Може би само по отношение на наричането "мамо" на всяка непозната жена е различно, но вероятно когато детето е малко, това няма да се случи. Възрастта на детето всеки си преценява, аз бях на 47 когато осинових, така че не съм искала бебенце.
За гените - определят външен вид, заложби, характер. Но не и социално поведение.
Имам преки наблюдения върху две вече големи деца, биологични, родени от едни и същи родители - ми коренна разлика в поведение и характери. Единият добър и хрисим, другият им скъси живота с буен нрав.

Като пишете обаче, че нямате претенции към етнос, това означава, че сте съгласни да осиновите ромче. Това означава на практика. Аз постъпих така, както и много други.

Успех и скоро да се похвалите, че сте подали документите.

# 14
  • Аз ще се вмъкна в теб, ще разбъркам в теб, ще разхвърлям душата ти аз, ще се влея във теб, ще кипя във теб, ще взривя покоя ти!
  • Мнения: 3 654
Нямам проблем да осиновя ромче, да.

Подадохме ги миналата седмица. В сряда взехме и ваучър-а за обучението. В понеделник сме за сефте.

 Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт