От началото на януари почти не иска да яде твърда храна. Особено като види лъжица, стиска устата и за мен става ад. Непрекъснато изхвърлям храна. По принцип закусва към 9-9.30, после обяд към 13-13.30, следобедна закуска като стане от сън 17 и ако иска, нещо за вечеря с нас към 20.30. През останалото време виси на цицата. Не заспива без нея. Ако се наложи да изляза, никой у дома не може да го приспи. Предлаганите му храни ги е опитвал и одобрил, но сега не иска и да ги погледне. И знае, че като не яде, мама после дава цица и изобщо не се тревожи. Не мога да не го накърмя, защото иначе няма да заспи. Освен това сам си иска вода и си пийва вече доста сериозно. Не може обаче да кара само на банани и обикновени бисквити. А не се справя добре с човешка храна, защото изяжда минимални количества и дъвче по 100 часа. Храненето ни обикновено продължава час Не мога да го оставя гладен. Не е слаб, не е анемичен, но нямам никакво намерение да му позволявам да ме прави на луда с това постоянно кърмене. Мислех си, че е период, но не продължава ли твърде дълго?? Наистина не знам какво да правя. Реве ми се вече. Не мога да си организирам времето по никакъв начин, защото никога не знам кога ще яде, кога няма да яде. А беше разкошно бебе - никакви проблеми, никакви претенции. А сега...
Изплаках се. Ако имате идеи, казвайте. Само да добавя, че имаме всички видове лъжици, всички видове паници. Но съм на мнение, че когато се храниш, се храниш и не мога да играя театър.
Това е омагьосан кръг.