близнаците- в една кошара ли-този съвет ми поиска една приятелка, но не знаех как да и отговоря. ако знаете- помогнете 
- Публикувана: 5 фев. 2006, 13:14 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2006, 10:44 ч.
близнаците-в една кошара ли
Аз познавам една мама на близначета, тя ми е казвала, че първите месеци били в една кошара после ги разделила понеже едното било по-палаво и дърпало другото за косата, драскало и т.н
Та си мисля, че отделно ще им е по добре особенно пък като станат на 4-5 месеца то просто няма как да са в една кошара
Та си мисля, че отделно ще им е по добре особенно пък като станат на 4-5 месеца то просто няма как да са в една кошара
сега единят примерно е в кошарата другят в проходликата ,иначе леглата ни са две 
ПоларФокс, за мен кошарата за игра е възможно най-ненужната вещ. Нашите сладунки си имат отделна стая и тя изпълняваше ролята на кошара. Като по-малки (преди да почнат да лазят) ги слагах двете в едното легло, за да си играят или на одеало на пода, за да се търкалят. После ги пуснах да лазят из стаята (в нея има минимум мебели, много играчки и максимум свободно място), а откакто ходят обикалят из целия апартамент (естествено, всички шкафове, контакти и т.н. са обезопасени).
Кошарата за игра само ограничава двигателната активност, децата си пречат едно на друго, а и опасността да я прескочат е доста голяма.
Кошарата за игра само ограничава двигателната активност, децата си пречат едно на друго, а и опасността да я прескочат е доста голяма.
В една кошара през първите месеци е по-удобно.
Отначало даже ми лежаха една до друга, беше много удобно - и двете главици близо до мен с пълна видимост през нощта. После към 3 месец ги разместих с глави на различни страни, още бяха късички и не се ритаха.
Като навършиха 6 месеца започнаха яко да тресат кошарата и махнахме горния етаж. Горе-долу по това време започнахме да се опитваме при възможност да ги разделяме за повечко време - едната в кошарата, другата на спалнята.
На следващия месец преградих стаята с кошарата и ги пуснах на пода да пасат върху одеало, не на килим, все пак трябва да е нещо, което да може лесно да се пере. Тогава беше лято, слънце по цял ден, подът и той се затопляше бързо, рахат. Доста добре им се отрази на развитието, мисля че се стига до определен етап, при който кошарата пречи на бебето да се движи и опознава света.
След това започнаха да се изправят и да пристъпват вътре и кошарата страшно ни отесня. Не купихме втора, единствено защото ни предстоеше преместване, но в друга ситуация не бих се колебала. Издържахме така до 11 месец, като през повечето време малките пълзяха или ходеха в заграденото място, което постепенно разширих доколкото можеше, а в кошарата само спяха.
В новото жилище започнаха да спят на легло и да пълзят по коридора и из няколко стаи, а много скоро след това проходиха. Естествено докато ми се търкаляха по пода се скъсвах да чистя и мия (нещо, което вече не ми е чак кой знае какъв приоритет
)
Отначало даже ми лежаха една до друга, беше много удобно - и двете главици близо до мен с пълна видимост през нощта. После към 3 месец ги разместих с глави на различни страни, още бяха късички и не се ритаха.
Като навършиха 6 месеца започнаха яко да тресат кошарата и махнахме горния етаж. Горе-долу по това време започнахме да се опитваме при възможност да ги разделяме за повечко време - едната в кошарата, другата на спалнята.
На следващия месец преградих стаята с кошарата и ги пуснах на пода да пасат върху одеало, не на килим, все пак трябва да е нещо, което да може лесно да се пере. Тогава беше лято, слънце по цял ден, подът и той се затопляше бързо, рахат. Доста добре им се отрази на развитието, мисля че се стига до определен етап, при който кошарата пречи на бебето да се движи и опознава света.
След това започнаха да се изправят и да пристъпват вътре и кошарата страшно ни отесня. Не купихме втора, единствено защото ни предстоеше преместване, но в друга ситуация не бих се колебала. Издържахме така до 11 месец, като през повечето време малките пълзяха или ходеха в заграденото място, което постепенно разширих доколкото можеше, а в кошарата само спяха.
В новото жилище започнаха да спят на легло и да пълзят по коридора и из няколко стаи, а много скоро след това проходиха. Естествено докато ми се търкаляха по пода се скъсвах да чистя и мия (нещо, което вече не ми е чак кой знае какъв приоритет
)
ПоларФокс, не е нужно да са сами на пода - предполага се, че наоколо ще има кой да ги наглежда 
, а и преди време детето на една приятелка прескочи кошарата и браха големи страхове (предпочитам, примерно, докато се къпя, да знам, че обикалят из стаята, отколкото да се притеснявам дали няма да получат сътресение или да си счупят нещо) - поне на пода няма къде да се ударят, а и мисля, че е начин да са по-независими. Колкото и голяма да е кошарата, все пак в нея едно прохождащо дете, пък какво остава за 2, има прекалено малко свобода на движенията. Ама това си го мисля аз, а аз съм прекалено либерална 
в много отношения.
Същото ми е мнението за проходилките и бънджито - твърдо против. Аз съм за това да се учат сами да ходят. Може и да прекалявам за някои неща, но аз искам да са самостоятелни във всяко едно отношение.
Виж, разни люлки и др. на по-голяма възраст са страхотно удобство, защото децата имат забавление (примерно, ние имаме триколки и слончета-люлки, с които могат да се занимават цял ден), но ги взехме, когато проходиха и станаха стабилни (включително и при падането
).
, а и преди време детето на една приятелка прескочи кошарата и браха големи страхове (предпочитам, примерно, докато се къпя, да знам, че обикалят из стаята, отколкото да се притеснявам дали няма да получат сътресение или да си счупят нещо) - поне на пода няма къде да се ударят, а и мисля, че е начин да са по-независими. Колкото и голяма да е кошарата, все пак в нея едно прохождащо дете, пък какво остава за 2, има прекалено малко свобода на движенията. Ама това си го мисля аз, а аз съм прекалено либерална в много отношения.Същото ми е мнението за проходилките и бънджито - твърдо против. Аз съм за това да се учат сами да ходят. Може и да прекалявам за някои неща, но аз искам да са самостоятелни във всяко едно отношение.
Виж, разни люлки и др. на по-голяма възраст са страхотно удобство, защото децата имат забавление (примерно, ние имаме триколки и слончета-люлки, с които могат да се занимават цял ден), но ги взехме, когато проходиха и станаха стабилни (включително и при падането
).
2 легла, една кошарка. Кошарката беше до към 6-тия месец- непрекъснато ползвана.Беше дърбена, с високи перила, никакъв шанс да прескочат/ дори и на годинка им стигаше до носа/. Като се събудят ги премествах в хола, където е кошарата. После за обедния сън ги слагах пак в стаята им, в леглата. След 6-тия месец - комбинации: на замята върху одеяло, в кошарката. Прохдилките ги няма почти тук, не ги препоръчват...Кошарата беше в употреба до 1 г. Винаги, когато трябваше да се обдя по тел, да сготвя или просто да свърша нещо, без да се притеснявам - в кошарата. При мен не беше безопасно да ги оставям на пода без надзор. Има обаче един тънък момент - трябва да започнете да ги слагате от 1-2 месечни, за да свикнат. Иначе няма да искат.
За мен си остава полезен предмет
За мен си остава полезен предмет
