"по-лош от българина е само българинът в чужбина"

  • 1 433
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 822
Исках само да споделя с вас тази статия,може би повечето вече са я чели...Просто ми стана тъжно,та и аз да внеса още една минорна нотка ...

http://www.standartnews.com/archive/2006/02/04/europe/index.htm

# 1
  • Мнения: 1 393
извинявай, обаче аз поне не разбрах от какво точно ти е станало тъжно?

# 2
  • Мнения: 7 837
Да, четох я вече.
Въпрос на гледна точка, колкото и тривиално да звучи. Трудно е да правиш обобщение за българите, та камо ли за американците. Естествено, 4е ще има големи разлики, говорим за различни култури, манталитет, стил на живот...

Много по-малко време съм тук от въпросната дама, но ми е ясно вече какво значи фалшив морал и "етика" на взаимоотношенията. Мъжът ми всекидневно се среща с хора, при които едното е в изобилие, а другото липсва...

Цитат
Освен това българите емигранти не са чак такива работохолици. Най-често срещаната черта е супервредното "всезнайство".

Но пък с това съм донякъде съгласна. Нагледах се и се наслушах на много простотия.


Изобщо не ме натъжава това интервю. Просто поредното мнение на поредния българин

Последна редакция: сб, 04 фев 2006, 04:09 от Кейси

# 3
  • Мнения: 2 257
Що да е минорна нотка? Затова, че по начало на българин тук трудно се вярва ли? Че то ако погледнем от тази страна и на американец пък още по-трудно се вярва, сигурно и на французин, и на арабин, и на лунатик (такъв от Луната Laughing) трудно би се вярвало....Там се намекваше за някакъв форум в тая статия...Нищо, че съм стара пушка по форумите, според мен, те са най-лъжовното място, на което последно трябва да вярваш...но това е една друга тема и хич нямам намерение да я почвам....Не става дума за неща като отглеждае на бебета, а за форуми на българи в чужбина примерно ooooh! - мъка, мъка....

# 4
  • Мнения: 4 629
Ами аз нищо тъжно не видях в статията. А завършека е като Happy End -  добрите българи, които помагат на сънародници в частни клиники newsm78

# 5
  • Мнения: 822
Не зная,дали под влияние на многото неприятни теми и новини напоследък или от конфигурацията на звездите (като гледам ,и Скарлет и Дидка са "увесили носове" Wink ),но наистина ми става тъжно,точно от обобщенията,които правим за самите себе си и от това,че поне за мен има голяма доза истина в тях...
Не ми се искаше дори да коментираме,защото това е просто едно мнение,но четейки статията пред мен изникнаха доста сцени от моята реалност...
Не искам да се повтарям и да пиша неща,които съм споделяла и в други мои постинги,но постоянно се питам:Защо сме такива?Какво не ни достига?Какво в повече имат другите нации от нас?
Защо винаги като стане дума за българин в чужбина изникват думи като "омраза,злоба,зложелателство,ненавист,всезнайство..."?Не че го няма и другото,но съотношението сякаш е 1:1000 в полза на първото...
Тъжно ми е,защото в моята действителност виждам,как четири румънки напускат добре платена работа в знак на солидарност към една от тях и в знак на протест към ръководството,а в същото време българин натопява друг,просто за да спечели по криворазбран начин доверието на началника си...
Тъгувам,защото в руска компания можеш да чуеш стихове на Пушкин и Есенин и песни на Висоцки,а в българска такава слушам ода за това,колко щастлива трябва да бъда дори само от факта,че тук мога да си оставя колата отключена и как в родината никога няма да мога да си купя къща със заплатата,която получавам...
Примери много...
Толкова ли "дребни" душици носим?И дали само парите,както казва въпросната дама,ни изпращат в различни измерения?Не трябва ли като материално по-задоволени и/или професионално удовлетворени да мислим за по-възвишени и духовни неща?Да говорим за достойнство и гордост?...
Ей такива глупости ми се блъскат из тъпата глава...
И не ме разбирайте погрешно,момичета,не генерализирам,само давам примери от това,което виждам около мен,но не мисля ,че съм единичен случай.
Та дори и в нашия подфорум,"чужбина" е по-скоро разделително,отколкото събирателно понятие... Embarassed Sad
Изказани в специално интервю или из форумите мненията и определенията за нашего брата са доста близки.Не че това е някаква новина,не е ...Но ме натъжават.

Последна редакция: сб, 04 фев 2006, 07:12 от nia_r

# 6
  • Мнения: 1 017
Ниа_р  spoko spoko   bouquet  bouquet  bouquet

Аз съм от "късметлиите" не сре6тнали "себеподобни" в 4ужбина...Само една амбициозна българка, коато работе6е в компанията, в която аз работя, на висока позиция, кариерист и в добрия, и в ло6ия смисъл на думата. Та тази жена ми е помогнала много. Въпреки амбициите си, въпреки пребиваването и в среда пълна с подмолни, задкулисни действия, както във всеки бизнес, предполагам...Другата българка, която познавам тук е МОФ, която ако я попитам за съвет е един от най отзив4ивите хора  Heart Eyes  bouquet
Мисълта ми е, 4е от българи в 4ужбина не съм се разо4аровала. Виждала съм да си прават "мръсно" други 4ужденци...Виждала съм и сплотеността им, това е истина...
Струва ми се, 4е проблемът е то4но тази самота, която изпитваме извън България, и която о4акваме, 4е 6те бъде преодоляна само ако си имаме българска близка ду6а. И недай си боже да сре6тнем някой, който не притежава на6ата ду6евност, а пък е българин...мисля, 4е и аз бих се разо4аровала. Аз се самозахвърлих сред 4ужденци, та най близки ми станаха 4ехи, австриици, словаци...За да бъда искренна, след като се опитам да разбера какво то4но се крие в поведението им и ми стават близки...
И о6те не6то. Вси4ки (и българи, и гърци, и американци, и патагонци...) си имат добри и ло6и страни...Ако се замислите, бихте ли се засегнали така дълбоко от не4естно (злобно, непо4тено, задкулисно) поведение на българин в България? Ако е отговорът е да (какъвто би бил моят), струва ми се, 4е е нормално да по4увствате съ6тото и извън Бг, дори по силно, заради носталгията и самотата, и всяка друга тъга от това, 4е не сте си в къ6ти. Ама това не ни прави по ло6и от вси4ки други нации...Това не зна4и, 4е 4ерта на българите в 4ужбина е да си правят мръсно, да бъдат непо4тени и т.н....Докато има и едно изклЮ4ение, 6те вярвам, 4е ние, българите сме добри   love001, 4е ни е необходимо само малко, за да покажем на какво сме способни, като хора и като професионалисти. А мър6а (простете за думата) има във всяко стадо.
Съжелявам за слу4илото се на вси4ки, които са били наранени от сродна (българска) ду6а. И пожелавам по малко разо4арования на вси4ки нас за вбъде6те   bouquet Hug  bouquet

# 7
  • Мнения: 3 423
Абе всеки емигрант си има мнение според това какво е изживял и как се е справил.
Някога се чувствах емигрант в собствената ми държава (забележете,
не казвам родина), ама, я, иди да кажеш нещо, веднага ще гракнат гаргите.
А от това, което съм забелязала за престоя си в чужбина, е, че точно българите
доста си помагат. Защото никой друг не им помага. Ни културни институти, ни
разни служби, нито в посолството има служба, дето на посредничи за работа,
както е при други посолства, например. Та затова българинът, като чуе, че има
някъде работа, обажда се на българин първо, като трябва нещо да се помогне,
пак се обажда на българин. Спомням си, че някога ми трябваше лаптоп за една
моя презентация и в последния момент потропах на вратата на един българин,
за който просто бях чувала, че съществува (а и той не ме познаваше лично).
Даде ми лаптоп, без пазарлъци и молби на колене.
Говорих скоро с една полякиня, тя страшно ни се радва на сплотеността,
при тях я нямало.
Не знам, кой крив, кой прав, ама българин може да те прецака и в България,
и където и да е. Българин може и да ти отвори очите. Човекът е важен.
Всичко друго е само за да си чешаме езиците, а журналистите да пълнят страници.

# 8
  • Мнения: 1 393
... ама българин може да те прецака и в България,
и където и да е. Българин може и да ти отвори очите. Човекът е важен.
 

Много правилно казано!
Напълно подкрепям.

# 9
  • Мнения: 239
На мен също не ми се стори тъжна тази статия, просто едно мнение...мнения много. Не споделям мнението, че българите в чужбина са по-лоши от българите в България. Националността не е от значение, а човекът и социалната му среда и интелектът и развитието на душата му. Дребни душици, прости, злобни и ограничени хора има във всяка нация и навсякъде по света.

Защо не се концентрираме върху положителното!

Много ме израдва в една друга тема, че всички момичета, изразили мнение какво ще направят, ако спечелят много пари, искат да дават пари за благотворителност...

Аз не мога да се оплача, че съм пострадала от българи в чужбина, напротив, но и не общувам с всеки, само защото говори български.

# 10
  • Мнения: 1 178

Да и може би когато спрем да използваме изрази като "българи в чужбина", което от своя страна е обобщение  Wink, тогава нещата ще си дойдат на мястото.

# 11
  • Мнения: 8 585
Статията отразява личността на интервюираната. Положението на емигранта в чуждата държава зависи от това, каква личност е бил той в Бг преди да емигрира. И понеже болшинството от Нас преди да заминем бяхме изстрадали, дребни, подтиснати и нещастни същества, един голям процент от нас си останаха такива и години след емигрирането. Това дава израз в отношението към другите по най-пряк начин. И не е въпрос за отношение между сънародници.
Щастливи са тези,които навън успяха:
*да работят, това, което са учили.
*да имат добри ( не по българският манталитет) доходи и съответна на това вътрешна свобода. Да владеят перфектно новият език до степен да не се различават от другите.
*да се пречистят душевно, да се чувстват граждани на света и да оставят миналото зад гърба си.

Смесените бракове не влизат в тези категории-там нещата са по лесни.

"Колкото по-голяма е мизерията, в която живее един човек, толкова всеки ден от неговият живот се превръща в безкрайна борба за отвоюване"
О.д Балзак

"Няма нищо по-катастрофално за ПСИХИКАТА на един индивид от абсолютната липса на пари". Милтон Фридман

# 12
  • Мнения: 398
Познавам българи, които казват, че не искат да имат повече нищо общо с България. Не ходят на сбирки на общността, не се включват в разни инициативи за взаимопощ или съхранение на българското. Разни хора, разни идеали... Но моето мнение е, че човек не трябва да забравя откъде идва и да отрича корените си.

# 13
  • Plovdiv->Toronto
  • Мнения: 1 361
Едно е да се отричаш тотално, съвсем друго е да се вкопчиш единствено в тази общност и в тройно рафинирани спомени, пълни само с най-прекрасни неща Grinning. Айде и вълка да е сит и агнето да е цяло. С удоволствие разказвам че съм от България, има хубави и достойни неща с които да се гордеем, има и какво да критикуваме.  Вече съм другаде, доволна съм от живота си, обичам и български неща да ми напомнят за родината, виждам се с българи когато имам възможност, следя новините. Но нямам носталгични фикс идеи  Wink.

# 14
  • Мнения: 8 585
Чарли Чаплин го беше казал много хубаво в своята автобиография:"Ако, когато бях малък, живеех в къща с тревичка отпред и имах баща, който да ходи сутрин на работа и да се връща следобяд, и майка, която щастлива да се грижи за всичко това, аз може би бих се чувствал патриот. Но тъй като нищо от това го нямаше, аз се чувствам гражданин на света."
Причината за многото ни проблеми навън имат корени в "миналият" ни живот. Фучеджиева беше от семейство на привилигеровани. Те имаха лъжливо усещане за собствената им ценност, създавано от предишният режим-нещо като самочувствие "на заем". И когато останаха голи навън, разбраха за една нощ, че единствената ценност на твоята личност е тази, която можеш сам да си създадеш.
Когато останеш сам навън, няма вече привилегии. Имаш само двете си ръце. И тогава разбираш ценностите на света, който те заобикаля в една нощ. И колко те са различни от кухата ти минала Бг действителност. Това е шок, ако нямаш защитата на семейството ти (смесен брак).
Винаги съм се питал за смисъла на заглавието "Непоносимата лекота на битието" на Кундера. После разбрах, че това е всъщност всекидневният нормален живот, необвързан от кухи политически крясъци. За това сме навън-всеки търси своята "лекота".

Общи условия

Активация на акаунт