Публикувана: 3 фев. 2006, 14:50 ч.
Последно мнение: 16 фев. 2006, 00:22 ч.

Проблем с реването - чак посинява и се захласва

2 419
12
1

3 фев. 2006, 14:50 ч.

Мнения: 150

Мами, вчера косата ми се изправи. Така никога през живота си не съм се плашила. Бебето е с колики и е нервен и капризен. И много плаче и трудно се успокоява. Не вървят нито гушкане, нито песни в комбинация с гушкане.
Вчера така заплака, че не можа да си поеме въздух и посиня. Аз така се изплаших,, стори ми се че минаха часове докато поеме въздух. Не знаех какво да правя и само силно го раздрусвах.
Когато го усетих, че пое дъх така се разревах, че той мигом млъкна и се окори. После го погушках дадох му малко да посуче и заспа като къпан. Час след това треперих като лист.
Какво да правя в такива моменти? Страх ме е да го оставя даже до тоалетна да ида.
Давайте съвети, моля!

# 1 3 фев. 2006, 14:57 ч.

Мнения: 46 492

Когато видя, че не може да си поеме въздух духам в лицето, за сега винаги действа.

# 2 3 фев. 2006, 15:00 ч.

Мнения: 3 116

Здравей

И малката имаше много силни колики и няколко пъти ни изплаши точно по описания от тебе начин Sad

Духваш в лицето на бебчето и това ще го накара да поеме дъх, а за коликите по коремче го слагаш върху твойто коремче, или сешоар като внимаваш да не го прегрееш или с топли кърпи. Пробвай да си намериш Инфакол, на нас само той ни помогна, но го има само в Англия. Някой мами от форума го предлагат.

За захласванията при нас като изчезнаха коликите изчезнаха и захласванията, че и аз се бях притеснила Peace

Хайде бързичко да ви минават коликите Heart Eyes

# 3 3 фев. 2006, 15:09 ч.

Мнения: 1 425

При нас имаме същия проблем, но Вики е по голяма. Когато се удари лошо, минава време преди да изплаче, но аз постоянно й казвам: "Дишай, дишай" и не се стига до посиняване. Но сме по големи от вас. Пробвай това което са те посъветвали другите мами.

# 4 3 фев. 2006, 16:31 ч.

Мнения: 967

Когато детето се захласне трябва да го стреснеш по някакъв начин, защото някакъв център мозъка се заключва и като го стреснеш се отключва и почва да диша отново. Аз съм била така до 4 год. При по-голямо детеце работа върши шамарче по бузката, обръщане надолу с главата и раздрусване във въздуха, но при мъничко бебе най-ефикасно е да му духнеш рязко в личицето (както ти казват и другите мами) или да плеснеш с ръце рязко близо до ушенцето - абе изобщо да го накараш дасе стресне и да излезе от вцепенението - това за духването ми го е казвал лекар. Не се тревожи. Това може да е инцидентен случай, може и да ви се случва често от тук нататък - важното е ти да запазиш хладноктъвие в такива моменти, за да помогнеш на бебчето бързо д дойде на себе си. Такива ситуации са опасни сако ако детето е самичко и няма кой да го изведе от това захласнато състояние. Щом ти си при него ПОВОД ЗА ПАНИКА НЯМА> НЕ СЕ ТРЕВОЖИ Wink

# 5 3 фев. 2006, 16:37 ч.

Мнения: 1 840

Аз също правя като Писана - духвам му в лицето. Винаги помага. Детето веднага инстинктивно си поема въздух и проблемът приключва. Пробвай, когато заплаче силно, ще видиш, че действа.

# 6 3 фев. 2006, 16:39 ч.

София
Мнения: 3 672

Знам от снаха ми- или го вдигам на горе като го подхвърлям като се захласва от плач- или му духам в лицето. просто да го стреснеш и спира - а от подхвърлянето се стряска
Помагат ми при задавяне- моя много се дави- да го щипя зад ухото или го галя няколко пъти с пръст по челото над нослето в посока към косата- това го кара да преглътне
Още в родилното не се шашках- това е най лошото- просто го накарай да заплаче ако се задави- това е знак че диша

# 7 3 фев. 2006, 18:15 ч.

Мнения: 2 327

До към втория третия месец и с моя син беше така. Ама той това го правеше по 5-6 пъти на ден. Бях се побъркала, накрая претръпнах. Ще го израсте. Няма друго спасение.
А когато ти се случи трябва да го стреснеш. При нас духането не помагаше. Обръщах го по корем и го потупвах по гръбчето.

# 8 3 фев. 2006, 18:22 ч.

София-там нейде в западната част
Мнения: 2 050

да и аз духвам в лицето и я обръщам да е по корем в ръцете ми и потупвам

# 9 3 фев. 2006, 18:39 ч.

Мнения: 7 091

Моя син е така от раждането си. Казаха ми, че при някои деца продължава до 4-5 годинки, но при нас сега е по-скоро спорадично. Имаше период обаче ( когато беше на 1-1.5 когато беше почти всеки ден. Много е страшно като го видиш, но е по-страшно отколкото изглежда. Консултирахме се с доста лекари по въпроса, препоръките, които дадоха са следните:
- Рязка смяна на положението, в което се намира детето
- Духване силно В УСТАТА( е, без да се доближаваш като за изкуствено дишане, а духваш от разстояние) за да може да поеме рязко въздух (защото в този случай детето просто " забравя" да диша).
- на петичката отстрани има точка, която при захласване може да стиснеш и задейства рефлекса за дишане отново
- пръсване на вода в лицето, но това е малко опасно, защото може да попадне в устичката и да се задави
- силен шум до ушенцето- пясване, свирване, да извикаш

Най-важното като съвет от мен обаче е , да не показваш на детето, че си уплашена, защото в по-късна възраст започват да го правят съзнателно и да манипулират с това си състояние.

# 10 15 фев. 2006, 18:16 ч.

Мнения: 352

Точно тази тема отворих вчера"истеричен плач".Това с духването не съм го знаела.Още не съм се консултирала с нашия доктор.Ако имаш книгата "Моето бебе",прочети.Там пише ,че някои деца изпадали в безсъзнание.Много е страшно.Нормално е да изпадаме в паника.Но трябва да се знае как да реагираме.А и те може да започнат да ни манипулират.Като се научат как се прави номера.