той си отива...

  • 2 524
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 261
здравейте
бяхме хубаво семейство, но от известно време нещата не вървят
осъзнаваме го и аз и той, затова той реши да ни напусне
каква е конкретната причина незная, защото са много в т.ч. лоши взаимоотношения с моите родители,
но връзката ни явно е изчерпана, дори чувства май няма
за себе си не мисля, но имаме две супер деца на шест и една годинки, които го обожават
снощи казахме на големият, че татко ще ни напусне за известно време, и реакцията му беше рев и сълзи, а пък малкият непрекъсното го спомената и татосва, та чак ме е яд
почуствах се ужасно, провалих се като дъщеря,защото при споровете и забележките на родителите ми аз взимах негова страна и това ме очужди от тях
провалих се като съпруга, като не успях да съхраня брака си
провалих се и като майка, защото детето снощи сподели пред мен, че иска да живее с тати, а малкият непрекъснато го търси и вика "тата""тата"
провалих се и в службата, защото се отдадох на деца и семейство и си останах на най-нисшето ниво в служебната йерархия-
тъп данъчен инспектор, докато колегите, с които постъпих са вече поне гл.дан.инспектори
занемарих външният си вид  и визия, за да не товаря никого с грижити около децата заради  моите излизания по козметици и фризьори и накрая какво пълен провал
нямам много време за писане , затова искам да ви попитам -  да го помоля ли да остане и да се водя от поговорката "С лошо лошо, ама без лошо още по - лошо"  по този начин да се боря за брака и семейството си  или да го оставя да си отиде
имам много опасения и тревоги, как ще се правя сама,  с него сме вече 13 години и имах неговата опора
незная много съм объркана може ли да се живее в един дом и всеки от нас да има собствен живот
той да спи с големият , а аз с бебето, да си помагаме и да живеем като интелигентни хора без препирни и спорове, но без чувства и секс просто като приятели, заради нашите две душички
разумно ли е или е направо тъпо
или може би по- добре би било да си отиде и ако реши, че му липстваме да го осъзнае и да си дойде
аз не искам раздяла, дори и да нямам силни чувства към него, привързаността ми е голяма защото за мен семейството  е всичко
посъветвайте ме какво да правя
благодаря   

Последна редакция: вт, 14 фев 2006, 13:07 от eli0177

# 1
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Както го описваш, не е било толкова хубаво.  Confused
Не трябва да съжаляваш за минали неща и в никакъв случай не трябва да допускаш мисълта, че си се провалила.  Peace
Иначе другото е проза, незнам от една страна ако се разделите за кратко, може да се освежи брака, защото човек като е сам, нещата са много по-различни. От друга страна може и да за по-дълго.
Важното е да си събереш мислите и да изтриеш онези с провалянето. Обикновено нещата стигат до оправяне, как ще се изрази при теб-дано всичко е както искаш и да ти хареса.   bouquet

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ако не си готова за раздяла... ми аз не бих рискувала - поне заради стреса на децата и моя
бих поговорила - да се разберем да стане плавно и постепенно в рамките на месец-два
да може да си подготвите нещата и децата
пък големия като иска  - кажи му - ок заминавай с татко си. да видим дали ще поиска наистина като осъзнае, че няма да те вижда
много е трудно и тежко - и не винаги най-разумного е веднага - айде хоп и чао
подгответе си бъдещия живот един без друг, за да ви бъде поне по-лесно в тази тежка ситуация, а и за да спестите стреса на децата - поне резкия - тати хваща шапката и чао
с тях трябва да се говори по много и то и двамата

а иначе за съжителство САМО заради децата и привързаността - това е живо погребване живи. не мисля, че си струва, а и децата НЯМА да са щасливи - поне ако не сте наистина перфектни играчи /тук има такова семейство - но се изисква много дипломация и висота и широта на мисълта и от двамата/
 

# 3
  • София
  • Мнения: 53
Здравей
От това което си писала разбирам че си загърбила всичко, за сметка на семейството,от което май единственото хубаво неща са децата. Моето мнение е че трябва да продължиш напред. Да опиташ да си възтановиш старите контакти и да си оправиш отношенията с родителите ти - повярвай каквото и да си правила в миналото те са ти родители и ще ти простят а и са огромна опора. Предполагам че и на тях им в трудно и биха могли най-добре да те разберат и винаги ще те подкрепят каквото и да стане те ще са зад теб. Питала ли си се дали найстина този човек те обича след като не оценява жертвата която си направила в името на семейството?! Не мисля че трябва да занемаряваш всичко - това е твоята грешка според мен защото ето той те приема като даденост а не като личност. Давай напред -смело. Нещата ше си дойдат на място от самосебе си.

# 4
  • София
  • Мнения: 1 444
Не бива да правиш жертвя в името на децата.Едно, че няма да го оценят, второ те са си егоисти, ще пораснат и ще поемат по своя път, никога няма да оценят жертвата ти.А има и нещо друго, нали се формират психически и изграждат като личности, е струва ли си да живеят в лицемерие.Щом не върви, не върви и това е, те трябва да знаят, че има и такива ситуации и никой не бива да се жертва, просто защото не си струва и ще мине време и ще се чудиш защо си го направила.Минах по твоя път, правих компромиси 15 години, докато не се почувствах като г-жа компромис, накрая си зададох въпроса "защо" и не намерих отговор.Живота продължава, сега съм щастлива, не съм занемарена вече, напротив, на дърти години съм апетитна жена, повече от колкото като младо момиче.Децата си растат, кариерата ми върви нагоре.Хич не жертвай себе си и живота си, в началото е кофти и то единствено заради НАВИКА. Ще го разбереш чак след известно време, повялвай ми. GrinningУспех и горе главата, уважавай себе си.

# 5
  • Мнения: 2 327
С годините обикновено така става. Нещата се променят, чувствата охладняват.
Може би ако се разделите поне временно ще осъзнаете какво означавате един за друг по-ясно. След толкова време с един човек на първо място е вече навика. А навиците трудно се отказват.
Разделете се, пробвайте... Може и ти да разбереш че нямаш чак такава нужда от него.
Но преди всичко не се обвинявай. Това е голяма грешка. Направила си жертви, никой не ги е оценил. Не значи че си виновна. Вземи да се грижиш повече за себе си. Гледай малко по егоистично. Имай самочувствие.
Варианта да продължите да живеете под един покрив разделени не е особено добър. Може би има хора, които го постигат, но аз имам други примери пред себе си. Това едва ли ще е най-нормалния начин на живот. А и ще си отрежеш възможностите да намериш нов спътник в живота.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 999
Чакай малко...

Имате дете на 1 год. - значи със сигурност преди 2 години сте се обичали и сте били сигурни един във друг иначе нямаше да правите дете. Така си мисля аз де...

Като те чета - в дупка си. За да те цени и обича мъжа ти трябва ти първо да се цениш и обичаш и от там тръгни. Виж положителните неща в живота си и гради над тях. Работиш, имаш 2 деца... Не се отдавай на самосъжаление, защото ще стане още по-лошо.

Малко тривиално, но... говорете с мъжа ти. Без да му се молиш, като започнеш, че искаш най-доброто за него, за децата, за теб... Говорете кой какво иска, кой какво очаква, кой как вижда живота си и в какво сте се разминали. Според мен сте просто във криза.

# 7
  • Мнения: 1 425
Чакай малко...

Имате дете на 1 год. - значи със сигурност преди 2 години сте се обичали и сте били сигурни един във друг иначе нямаше да правите дете. Така си мисля аз де...

Като те чета - в дупка си. За да те цени и обича мъжа ти трябва ти първо да се цениш и обичаш и от там тръгни. Виж положителните неща в живота си и гради над тях. Работиш, имаш 2 деца... Не се отдавай на самосъжаление, защото ще стане още по-лошо.

Малко тривиално, но... говорете с мъжа ти. Без да му се молиш, като започнеш, че искаш най-доброто за него, за децата, за теб... Говорете кой какво иска, кой какво очаква, кой как вижда живота си и в какво сте се разминали. Според мен сте просто във криза.
newsm10 smile3501

Напълно съм съгласен с Isa. Не се моли - няма за какво. Просто си поговорете спокойно и сериозно. Явно наистина си "в дупка". Половината неща за които си написала че си се провалила просто не са верни - и отстрани се вижда.
Имаш си работа - може да не си шеф, ама не си пък и някой които с нищо не се занимава.
Имаш си 2 хубави деца.
Не се навивай че си провалила семейството си - бори се да го запазиш (но не се моли).
Стегни се малко и се погрижи за външния си вид. Това е нещо поправимо.
За родителите - ако са хора - ще те разберат дори и понякога да си на менние различно от тяхното.
Горе главата.  Peace

# 8
Mila,

az sym myj. I iskam da to kaja, che niama jena, koiatp e imala edim myj, iska da si go vyrne i da ne moje da si go vyrne. Oshte poveche, che imate deca.

Taka che, ako iskasj da go vyrnesh, prosto go vyrni.

Uspeh

П.С. А щом пишеш тук, съмнява ме, че не изпитваш чувства към него.

# 9
  • Балчик-Сливен
  • Мнения: 1 058
Иса ти е написала най-важното.
Ти опита ли се да говориш с него първо?Ако си опитала-опитвай пак и пак.Първо опитваш сто и един пъти да спасиш брака си,чувствата явно ги има.Искам да ти кажа,че най-трудно за едно семейство е,когато децата са малки.Грижи,ежедневие,болести...И аз като теб за втори път съм в майчинство и те разбирам, децата искат много грижи,особено когато няма и кой да ти помага.Детенцето ти е на годинка ,след още една ще можеш да се върнеш на работа и да се докажеш като професионалист.Никога не е късно.
Хайде първо седни и напиши всички хубави неща за него,всички хубави неща за себе си.Този мъж важен ли е за теб?Ти искаш ли да живееш с него?А той?Ако отговорите и на трите въпроса са положителни-вземи се в ръце и действай!
Според мен- преди да сте взели окончателно решение-не разстройвай децата Hug

# 10
  • Мнения: X
Да ти кажа, и аз като бях със съпруга ми, ми се е случвало да мисля, че не сме един за друг, че съм охладняла, че не го желея, че не го обичам. Било е период. После минава. След дълги години с човека нещата влизат в някакви релси, идва някаква рутина, затова те разбирам че говориш за привързаност ... Аз мисля, че всички семейства минават през такива кризи. Ако съпругът ти е готов да се постарае да изградите хубави отношения и да не се оставяте на течението, нещата могат да се оправят. НО!!! Са нужни двама!
Иначе когато и със следващия мъж се почувстваш така, тогава ще разбереш, че... това е период във всяка връзка и заради него да се разваля семейство не е мъдро.
Според мен. Аз за семейството!!!

# 11
  • Мнения: 4 458
И аз като останалите мисля, че не трябва толкова лесно да се примиряваш с положението.
Не става въпрос да го задържиш на всяка цена защото "на сила хубост не става", но поне може спокойно да седнете, да обсъдите положението и да видите кой какво мисли и какво иска. Ако на него му трябва време на саме, дай му го. И на мен ми се е случвало да е искам да виждам и чувам някой за извесно време, но после нещата се оправят.
За децата, мисля че малко си избързала с новината за напускането на бащата. Може би ще е добре да кажете, че той отива командировка някъде за.... седмица да речем.
Съгласна съм и с казаното по-горе - да погледнеш себе си. Защо не вземеш почивка от работата, няколко дена или иседмица, да се поразходиш по магазините, салоните за красота....
Ако можеш ще е добре да оставиш децата на майка ти и да отидете с мъжа ти някъде сами където да можете да помислите трезво и насаме.....

Има много варианти, смама реши какво ще направиш но в никакъв случай не се примирявай с положението. Още повече сама казваш че не знаеш истинската причина. Ами разбери я и виж дали и какво може да се промени и поправи.

Вземи се в ръце, стегни се, поеми дълбоко дъх и действай

# 12
  • София
  • Мнения: 6 477
Аз също се присъединявам към всичко, което са ти написали по-горе! Наистина обърни внимание на себе си малко - и ти си човек! Направи нещо, което ще ти е приятно само за себе си! Дори за едни 5 мин. телефонен разговор с приятелка! Дори за половин ден да отидеш на фризьор или каквото би те разтоварило! Мисля, че ако добиеш малко повече себеуважение и разговора със съпруга ти ще е по-лесен! Наистина пробвай наистина всичко преди да решиш, че не става повече нищо! Но и насила хубост не става...по-добре трагичен край отколкото трагедия без край.....
Колкото до идеите - съвместно живеене като приятели..повярвай ми, не работи! Пробвала съм, кошмара е пълен...настъпват финансово-емоционални конфликти, които изправят на нокти всички!
Наистина имаш 2 прекрасни деца, имаш и работа, родителите са си родители - винаги ще те разберат ако поговориш с тях..недей да се обвиняваш така жестоко, че си се провалила...Всеки човек има такива моменти. Ако пишещите тук поне малко сме успели да ти помогнем да стъпиш на крака, ще е повече от добре!

# 13
  • Мнения: 63
БЛАГОДАРА НАВСИЧКИ ЗАМОРАЛНАТА ПОДКРЕПА
РАЗГОВАРЯХМЕ И ТОЙ РЕШИ ДА ОСТАНЕ

# 14
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ее това е повече от хубаво!
вчера така ме уплаши! Много!
Радвам се, че ти си Елито и че сте се оправили.
Много сили ти желая защото жената е пазителката на домашния огън, а той понякога гори силно и изгаря, а др път - не можеш да го запазиш.
САмо послушай момичетат - отдели си малко време. Аз май почнах като теб... и виждам, че мъжа оценява... но му се иска в къщи да има спътница в живота, не само майка на децата му.
ДАно си запазите семейството!
РАзговор му е майката, а  бащата е  ... търпение!
И още нещо - ти не си се провалила! Имаш от всичко по достатъчно /даже не малко/! Имаш деца /толкова хора ги нямат/, имаш работа и не каква да е /как въобще си се справила с двете деца и нея/, имаш семейство и то не малко години - когато се женят и на др ден се развеждат...
Но е хубаво, че искаш и още! Дано успееш да постигнеш всичко което искаш от себе си!
Много прегръдки и успех

Общи условия

Активация на акаунт