Съвет-готвят ме за секцио?

Айде сега пък! То няма нищо страшно, след като дори не разбираш, че го правят!
То само звучи така, но всъщност не е!!!
Гадничка си е упойката, не тръбата!
Мен ме изби на агресия, исках да ставам да си ходя   , докато другите оперирани си лежаха кротичко и си почиваха!

Ха ха! А аз още в асансьора (като излезнах от упойката)им виках "Сгънете ми краката! Моля ви сгънете ми краката"!!    
Ама имах неистово желание , ужас беше, може би ми бяха изтръпнали от коланите или незнам, ама както бях легнала, по4ти неадекватна исках просто да ми ги сгънат в колената

Вси4ко само зву4и страшно- ина4е не е -не се притеснявай! вси4ко ще мине ОК!!

Изобщо не се шашкай! Секциото не е толкова страшно, колкото може би изглежда на непрепатилите го .

Аз родих съ спинална упойка. Мисля, че преценката за вида на упойката ще я направи лекарят ти, но ако все пак имаш право на избор-мисля, че с нея е по-добре. Докато бях в реанимацията в стаята лежах с едно момиче, което беше родило с пълна упойка.. Преди да я доведат една акушерка дойде и ми каза да не се плаша-каквото и да си мисля, момичето нищо не осъзнава и нищо няма да си спомня. Лелееее-чудо беше! Тя крещеше, мяташе се.... Наистина, оказа се, че нищо не си спомня, защото се засичахме по етажа следващите дни и се заговорихме. Но излизането от упойката явно е някакъв стрес за организма. Знам ли?  

За лепенката. След операцията ми бяха поставили превръзка с марля, риванол и лейкопласт. На 3-тия ден, когато ми сменяха превръзката, ми сложиха водоустойчива лепенка. По-добре си купи такава. Продават се по аптеките и санитарните магазини. Би трябвало да ги има в аптеките към болниците. Аз моите ги взех от аптеката на "Шейново". Когато ме изписаха ми прегледаха раната и пак ми сложиха такава лепенка. След свалянето на конците вече превръзка няма да ти е нужна. Така че 2 лепенки ще са ти напълно достатъчни. Та на въпроса ти-да, ползвах и съм много доволна от това чудо.

За помпата. На мен ми бяха казали да не бързам с помпата, защото кърмата може и да не ми дойде в родилното. Моята не само че дойде, но беше в такива количества, че гърдите ми щяха да експлоадират, от задържането на кърмата вдигнах температура.... Така че от аптеката на "Шейново" по спешност си купих една помпа тип "Спринцовка" за 4,50лв. и с нея изкарах до края, защото останах напълно доволна от нея. Но пък в стаята ми имаше една майка, на която не потече нито коластра, нито кърма, въпреки че акушерките се изреждаха една след друга да я мачкат уж да й отпушат каналчетата.....
Така че, ако още не си купила помпа, може би наистина по-добре е да изчакаш. Но пък дай подробни инструкции на таткото или на бабите как да действат, ако се наложи все пак да ползваш помпа. От къде да я купят, какъв модел, да я измият, стерилизират (това подледното не е задължително).....

За обезболяващите. Докато бях в реанимацията в системата ми включваха нещо обезболяващо, после ми биха инжекции аналгин. Не че има кой знае каква полза, но пък сигурно без тях ще е доста по-зле. След като ме преместиха в отделението моят анестезиолог-Господ да го поживи!-и "почерпи" с едни свещички-Профенид. Разкош! Слагат се два пъти дневно, не пречат на кърменето. Ползавах ги много успешно, препоръчах ги и на момичетата от стаята ми, които също останаха много доволни от тях.

На мен не ми даваха никакви антибиотици. На сестра ми, обаче, бяха предписали.

Плацентата през корема ще да се ражда. Аз си лежах кротко зад едно чаршафче и нищо не виждах, но няма логика след като си разрязана да те бървичкат и отдолу, за да я извадят .

На мен не ми беше студено от упойката.

На преглед ходих на 7-мия ден. Тогава ми свалиха конците. След това трябваше след 40-тия. Предполага се, че дотогава лохиите трябва да са изтекли. Обаче моите текоха 100 години. Не точно толкова, де. Ама поне 50 дни текоха. Така че отидох когато спряха.

Таткото дойде при мен още в реанимацията, но то беше, защото лекарят го вкара нелегално. Зависи си от режима в болницата.

На мен не са ми правили никаква рехабилитация.

Важно е въпреки болката да се стараеш да се раздвижиш максимално бързо. Колкото повече се движиш-толкова по-добре. Движи се изправена, не се прегърбвай. Така ще избегнеш вътрешни сраствания.

Не се плаши. Не е страшно. Болката наистина е доста неприятничка, но пък се преживява. Все пак става дума за ден-два. А пък и с тези свещички е напълно поносима.

Стискам ти палци за леко раждане и бързо възстановяване!
Чакаме да се похвалиш със здраво и красиво бебче!

Що се отнася до упойката-аз си избрах пълна/и по препоръка от анестезиолога/защото нервите ми нямаше да издържат.да знам че ме режат-със сигурност болка не усещаш,ама само да знам че ме режат.. Иначе детето ми го донесоха веднага щом излязох от упойката-и с таткото веднага се видях,а по-късно пуснаха и всички близки да ме видят/за малко разбира се/но все пак ме видяха.
Не се шашкай!!! Леко раждане!

Много ви благодаря за успокоителните думи!

Бих искала да ви питам дали винаги се прави клизма и дали се поставя този "уринарен катетър", за  който прочетох съвсем скоро.И какво точно представлява той?

Наистина паникьор като мен би трябвало да се замисли дали ще издържи при една спинална упойка на разговорите на екипа и тракането на инструментите.Въприки всичко съм сигурна, че проплакването на детето е едно от най-прекрасните неща, които всяка майка може да чуе! И трябва!
Аз като се сетя: когато ми казаха пола на бебето, направо се разплаках от щастие.Сякаш за први път мтого ясно си дадох сметка, че това не е просто "то", а съвсем отделно човешко същество! Вече е човек!

Усмихнати и здрави бебета!

Привет момичета!

Това за тръбата си е  вярно,но я поставят след упойката,така че няма как да знаеш,ако след това не е онова дразнещо усещане в гърлото ,което те кара да се изкашляш ,а не трябва,защото те боли адски операцията.
Но не е чак толкова страшно.
В тази връзка си вземи задължително ментос или други такива бонбонки,ще те облекчат много.
Аз бях с пълна упойка,защото в Бургас други не слагат,но съм много доволна.
Възстанових се за 2 седмици и до сега/вече 9м/нямам оплакване.


Успех и споко

 

Аз раждах с пълна уоийка. В Ямбол правят само такива. Поне не знам какво са ме правили. Иначе като се видях на какво приличам направо ми "призля".
За клизмата, на мен не са ми правили преди секциото, но цял ден не сам яла нищо.
Секциото не е чак толкова страшно. Като знам в Ямбол какви случай има секциото си е направо за предпочитане.
Успех    

marissha, то няма време за разговори на екипа и тракане на инструменти бе мила. Поне при мен беше 15 мин. операцията.  Аз си бях в съзнание, но леко зашеметена и като извряка бебча беше такова щастие, че най-после свърши. Сега не знам в Бг как е секциото, но то няма защо да е продължително. Сигурно подготовката е по-продължителна от самата операция. А после се забравя и болка и притеснение, идват си други грижи около бебчето. Не знам защо, но наистина се кашля след това. Може би белият дроб си връща обема ли не знам. Мамите са ти писали, че е болезнено, затова като кашляш притисни много леко с отворена длан раната.
Успех и чакаме хубави новини.

Като чета какво сте написали малко ме хваща шубето. Никога не са ми правили никаква операция. И с това секцио като ми казаха , че така ще раждам направо не съм на себе си...ама може би това е по-добрия вариянт.

Е, не е задължително да кашляш след секциото. Всичко е строго индивидуално и зависи от това как организмът ти ще понесе упойката. Аз нямах никакви странични реакции като главоболие, кашляне, усещане на студ и т.н. Болеше ме единствено от шева, но това е съвсем нормално и болката преминава за няколко дни.  Желая ти леко раждане, едно прекрасно малко слънчице и бързо възстановяване.