Самотна, въпреки...

аз пиша в "самотни родители".
не съм самотна, обаче.
преди - да - за кратък период от време, когато имах в дните си всички тези редове, които пишеш.
до 3-тия месец от бременността си.
тогава реших за себе си какво ми е по-важно.
за мен лично е възможно най-добрия избор.
за теб - не зная.
пожелавам ти да си щастлива.

милк - това й е отговаора на всичките ти въпроси между и извън редовете.

Аз познавам мъж който се е променли - след 30 години брак и то малко
Хората се променят, но някои чувства - не. Ако сега не те обича, едва ли ще те заобича за в бъдеще. Въпреки че ако кажеш "Айде да се разделим", може изведнъж да се сети... Но до следващия път.
Примиряването не е решение. Той не бил щастлив с теб, ами прецени дали ти би била щастлива с него. И въобще как би била щастлива.
И наистина тука пише "самотни родители", но май повечето не се считат за смотни с децата си.
Ако искаш да направиш най-доброто за детето си - то е ти да се чувстваш добре, за да чувства то сигурност и обич. Дали с още един родител или без него - ти решаваш.

Не смятам, че мъжът се променя.Поне моя не го направи за 15 години брак.Търпях, унижавах се, плашиг го, гоних го, пак го прибирах, никаква файда.Накрая ми писна, разочарованието ми дойде в повече и си зададох въпроса дали това заслужавам, не съм ли и аз човек, нямам ли право на обич и уважение.Показах му вратата и намерих спокойствието, щастието си и най-важното, уважението на децата си.И както ми се смееше години наред, че съм прицеп с две ремаркета и ако не е той няма кой да ме вземе, то така срещнах прекрасен човек, който се грижи за децата ми повече от баща им, глези ме, купува ми какво ли не, носи ме на ръце и то без да преувеличавам.Освен това е значително, ама значително по-млад от мен.Извода е, че щастие има и всеки го заслужава, съвет не смея да дам, но ти разказах за себе си.Дано съм от полза.

Млада си, грижовна и красива жена!
Винаги съм за толеранс и опити да се нагласи семейството - но има граници, които прескочат ли се - вече е безсмислено да се потъпкват лични интереси и гордост.
Вярвам, че се стараеш и то много - но мъжа ти се държи адски тъпо... Опитай да поговориш с него и ако не става - по-добре прпемисли искаш ли ти и детето ти да прекарате живота си в скандали и малката да вижда как майка й само преглъща...
Иринче, аз също правя компромиси, но поне за сега мъжа ми се бие в гърдите, че ни иска с детето и се старае... Тогава си струват компромисите.
Ти си писала тук - не често, но си писала... Знаеш как  си живяла - след като направиш поредния опит да разбереш мъжа си и да се разберете взаимно... просто помисли би ли искала дъщеря ти да живее като теб.
Пак ти казвам - много си млада и иимаш възможност не само да живееш, а да започнеш живота си наново и по-щасливо!
Успех и дано пък успееш да се справиш, но за това трябват двама

Наде, така е! 
Но не знам още колко, незнам дали ще мога да започна живота си наново, незнам как ще се оправя.
Сега пък той е на вълна да не ме пуска " аз съм ти казал, че от мен няма да се отървеш, каквото и да става ", страх ме е, не че няма кой да застане зад мен, но все съм си мислила, че ако се стигне до раздяла, тя ще е цивилизована, няма да крия детето или пък да не му го давам, но ме е страх той не го вземе

Знаеш ли, че около месец-два преди да се разделя с мъжа си, бях писала тук. Че съм самотна, въпреки че имам мъж до мене.
Дано да не съм лош пророк.
По същия начин един ден ми каза, че не му било хубаво тук с мен. С разликата, че още нямаше дете и нямаше какво да го задържа. Може би като го има детето все пак това е някакъв начин семейството да се държи. Ако има нещо останало между хората, детето ще подклажда. Е, при нас го нямаше още детето и така и не се разбра какво е останало. Явно не достатъчно.
По същия начин: не бил искал да се жени, направил го защото го било страх да не ме загуби.
Кураж мила! Не мога да гадая как ще се случи между вас. Но нещата могат да се оправят само ако има желание И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ.

Ами лично аз вече нямам надежда, че нещата ще се оправят, а и честно казано, не искам да седи при мен, само заради детето
Искам поне веднъж да дойде и да ми каже в очите какво чувства и какво ще правим, да седнем като истински големи хора и да се разберем, но не би

Много време се чудех дали да пиша, ей го на, престраших се, и то не за да търся съвет, а по-скоро утеха, че не съм сама, че все някога и аз ще бъда щастлива, а редом с мен и детето ми.
Аз вече реших какво да правя, много малко ми трябваше, за да се убедя в мислите си, остава само куража, как да кажа на нашите ( и за тях няма да е лесно, и двете им дъщери не случиха ), на роднините, на приятелите, най-вече на малката, която час по час ходи до вратата и търси " тати ", това ще ме доубие сигурно, незнам, но трябва нещо да се случва.

Каза ми, че като започна да имам нормалното си ежедневие ( незнам защо толкова ме обвинява, че не искам да си гледам детето  ) нещата щели да се оправят, само че не ми е това проблема, искам любов и сигурност, не изтръгнати с ченгел благодарности или прегръдки насила, а щом не може да го прави, въпреки, че казва че ме обича, аз не мога да повярвам

Очавквам дела, не думи, и то дела, които наистина си заслужават.Майка ми има две много хубави приказки, едната е " хората се познават по малките неща, непринудените действия ", а другата е " мъжете с г.з правят и с г.з гледат ", и двете са много верни.

Нашата история е много странна, запознахме се, заобичахме се и хоп - след 6 месеца аз бременна.През всичкото това време аз трябваше да изтърпя хвалебствията по бившите му, как те са най-великите, а аз едва ли не най-лошата - отказах го от това.После дойде беба и той започна да се скатава от отговорност.Аз в болница с нея, сама на консултация с нея, сама да я възпитавам, сама да чистя и готвя, всичко сама, и когато на мен започна да ми писва станах ненормалната и психично нестабилната.

Общо взето няма никакво отношение към, ама никакво, затова не искам и не мога да го търпя повече.След някоя друга година малката ще започне да разбира, и тогава?Как да й обясня защо тати спи в хола?

Ей такива мисли ми се въртят в главата, и се лутам, и се мая, и си бия главата

За съжаление последния ти въпрос съдържа причината толкова много хора да са нещастни в личния си живот, защото ако не ти е добре с този някой, такъв какъвто е... то значи градиш къща върху пясък...

Дали може да се промени едва ли....позволявам си да кажа, че мъж, който може да ти каже в очите, че много би искал да те обича повече и не е щастлив.... просто не те обича:(
Дали си струва примирението- не!не си  струва, особено ако си млад... тогава имаш повече възможности и повече кураж.
Каквото и да решиш- не забравяй, че самоуважението ти е това, на което ще трябва да се опираш през целия си живот- затова не го губи, още по-малко, заради някой, който "не може да те обича повече"....

Сега видях последния ти постинг.... Мисля,че си взела решение, говори с родителите си и не робувай на "и двете им деца не случиха"! Има неща, в живота, които трябва да се преживеят, има грешки, които трябва да се направят.
И да, децата знаят и усещат много повече отколкото можем да предположим... и ако ти намериш начин да си щастлива и детето ти ще е. В такива случаи много ми харесва на Милк: " аз си имам семейство от майка и дете" и ако ти знаеш какво искаш всичко ще бъде наред.
Не се лутай, задай си въпроса какво теб би те направило щастлива, НО НАЙ- ВАЖНОТО- МОЖЕ ЛИ ТОЗИ КОНКРЕТЕН МЪЖ ДА ТИ ГО ДАДЕ,  и ако отговора  е не....събери си куража и продължи напред. 

Толкова си млада, живота е пред теб.Разбира се, че ще се справиш.Сега ти е мъчно, подтисната си, но всичко минава, човек се отърсва и продължава напред.Важното е да не се намразиш един ден или да минат години и да се чудиш защо си ги пропиляла в компромиси, че чак си се превърнала в един безмислен компромис.Горе главата, мъже много, да ти е живо и здраво детето, пък след разочарованието ще знаеш какво искаш и какво не от един мъж и връзката с него.Ще си наясно кое си струва и кое не и дай боже /искрено ти го желая/ ще намериш щастието си, спокойствието и стойностен партньор до себе си и детенцето ти. 

Иринче, горе главата!
Сигурна съм в едно - родителите ти ще ти помогнат! Стига да не са някои безхаберници - само за пред другите да ги е грижа за теб - сигурна съм, че никога няма да те оставят в беда. Може да мърморят, да се вайкат и т.н., но няма да оставят детето си да страда! Още по-малко ще позволят внучка им да е нещастна.
Ти наистина си много млада - това е наистина голямо преимущество.... Няма да споменавам за това, че си красива Като гледам какви ги пишеш си и кулинарка...
Мило Иринче, какво чакаш? Имаш всички плюсове на една жена - млада, красива, грижовна и добра майка. Никога няма да останеш сама...
НО дори не е в това въпроса - дали ще има мъж до теб - въпроса е в това, дали ще си щаслива. А ако не щаслива - поне да не си нещасна! А с този тормоз... кака така ще спи на дивана????
Ще ти кажа от горчив опит, че за вуйчо ми вместо тежък край се оказа живот тежък и без край...
Много е трудно да се реши човек, но ще видиш, че после дори ще ти олекне.
НО все пак... ако мислиш, че има и малък шанс... опитай да говориш с него. Поне това.
ЗА страха - не се страхувай, ако няма невероятни връзки - не би могъл да ти вземе детето. Вярно че има прецеденти, но обикновено в Бг това са случаи на добър негов адвокат, връзки и пари и лош адвокат от страна на майкат.
Успех и много целувки от нас с Дани - и не БЪРЗАЙ! НЕ бързай! Подготви почвата - вашит, близки, които могат да ти помогнат... Уреди си всичко и тогава действай - ако решиш да действаш.
Ако решиш да пробваш - пак те подкрепям, само не се поробвай във вечно очакване чудото да стане!

На 19г бях бременна ,на 22г ве4е имах развод.Сега съм на 30г и щастлива.Взех си мъж който ме оби4а пове4е,отколкото аз него.Това е много важно.Родителите ми застанаха зад мен,и ме подкрепиха.А беше голямата ми любов За протокола; сега се разбираме 4удесно.Колкото е по малко детето толкова по добре,ако си решила да се разделяте. 

     Здравей, Иринче!

     Аз също искам да те окуража и да ти кажа, че щом си решила да приключиш с връзката си, трябва да си смела и да действаш бързо.
     Аз забременях и се омъжих за "голямата си любов", бях много щастлива от този факт, но уви, когато заживееш с някого, тогава нещата се променят. В един момент си дадох сметка, че още нямам 22г., а се съобразявам изцяло с него, той да е добре, да е щастлив, за да може да ме обича! Да обаче той вече не искаше да ме обича, не беше необходимо да ме обича и да бъде добър с мен, защото вече съм подписала, имам и дете, което още повече ме обвързва, а той вече може да си живее спокойно и все по-често да излиза без мен. Милият ми съпруг смяташе, че цял живот ще го търпя, защото го обичах безумно и заради сина ни, но явно за 8 години не е успял да ме опознае достатъчно добре, за да прецени, че имам куража да го оставя.
     Така и направих! Веднага щом се осъзнах подадох молба за развод, той се изнесе от къщи, имах си разправии с него, но от месец и нещо нито съм го виждала, нито съм го чувала, даже и за детето си не пита. В понеделник е първото дело за развода, което е помирително. Много се надявам да не дойде, за да насрочат по-скоро второто дело, с което предполагам ще се приключи въпроса.
     А аз как съм? Много добре! Спокойна, даже весела, върнах си приятелите, които бях поизоставила покрай семейния живот, ходя на лекции, на изпити, даже на работа от време на време (работата ми не е с конкретно работно време и успявам и там да се запиша). И финансово съм добре, родителите ми също ми помагат, повече с грижи за малкия, отколкото с пари, но ми дават възможност да работя! Това е много важно!
     Детето? При мен е по-лесно! Сина ми е само на 6 месеца и още не усеща какво става, радва се на внимание от всички! Баща му не му липсва, защото просто не успя да свикне с него. За теб няма да е лесно да обясниш на дъщеричката си къде е тати, но колкото повече време минава, толкова по-трудно ще е и за теб и за нея!
     Съветът ми е: без излишни драми и сълзи, гледай спокойно на нещата, не се ядосвай, не си заслужава! Най-важното: ангажирай се максимално с неща, които ти доставят удолволствие - с детето, с учение, с работа, срещай се с хора постоянно, не се затваряй в себе се! Гледай само напред и за миг не се обръщай назад! Мисли само за себе си и за детето!!!

     Желая ти успех!

     Кристина             

ето ме пак, като че ли малко помъдряла и порастнала

нещата са си по старому ( демек си търпя всичко ), онази вечер се бях замислила откъде тръгвам проблемите ни, от това, че никога " нямам пари " ( негова реплика ), не ми се ще да излагам факти, за да не издребнявам, но някак си той не може да съумее, че всички освен него се лишаваме от едно или друго, а това мен ме дразни безкрайно
днес за пореден път ми каза, че не мисля с главата си и не съм порастнала , за кой ли път вече...
най-голямото ми страдание е това, че той самия не осъзнава с колко неща съм се нагърбила, за да не се изморява той, за да има време за нас...
не закъснява, не излиза никъде, но седи на дивана като някоя мумия и нищо, все едно ме няма, на разговаря с мен, не правим нищо заедно, и то не защото не съм му предлагала, а защото той няма желание и винаги отказва
сърцето ми говори, че има друга, но като седна да разсъждавам логично не виждам кога и как
толкова съм объркана, никога не съм се чувствала така, незнам какво да направя
майка ми е наясно с повечето ми терзания, с по-леките, баща ми и той така, и с двамата съм си говорила на темата " ако един ден... ", и знам че ще ме подкрепят
това е от мен засега, нямам сили да пиша повече, дано не съм ви оттегчила