Моето секцио в "Света София"

  • 15 438
  • 184
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 447
И аз съм със секцио в същата болница, като те прочетох и ме втресе и ми се дорева какво ме чака, ох дано не е така при всекииии, ужас
Мимка, споко бе, я преброй мненията на мамите, които са казали, че не е страшно Simple Smile И аз отидох наплашена от форума, а то на фона на очакванията ми наистина не беше нищо особено. Слагането на катетъра става за секунди и с извинение за сравнението, не е по-неприятно от анален секс Wink Контрахирането на матката е сравнимо с менструалните болки. Първите няколко ставания са болезнени наистина, но стискаш зъби, болката е само при движение. Освен това такава еуфория те обзема като си видиш и гушнеш бебчо, че забравяш всичко Heart Eyes Аз специално съм много доволна от тази болница като професионализъм и отношение Peace

# 91
  • Мнения: 4 965
Явно при всеки е различен прагът на поносимост към болка, както са казали някои мами по-горе.Аз раждах също със спинална, готова бях на 10-та минута да повторя.След това боля, но за мен съвсем поносима болка беше.Така, че е индивидуално Peace

Бих повторила казаното, с тази разлика, че при мен и след това нямаше абсолютно никаква болка. Мястото беше като изтръпнало около месец (т.е. не усещах нищо там), а непосредствено първите дни след операцията имаше само леко придърпване.
Другият път пак искам така  Wink.
Имай предвид обаче, че пълната упойка е доста по-опасна, а и излизането от нея е много по-тежко. Т.е. не си пожелавай нещо, което не познаваш.
Родих в същата болница, но от мен извадиха 2 бебета - натискът по ребрата аз го усещах като гъдел отвътре и ми беше смешно.
След това не съм кървяла много, понеже ме бяха изчистили много добре.
Не съм пила болкоуспокояващи (дори и аналгин не дадох да ми бият, понеже имам тънки вени) - вкл. вечерта отказах и диазепама (спах си като къпана, докато едно момечи не почна да вика от болки - тогава си поисках хапчето, за да мога да се наспя).
Не чаках да дойдат да ме раздвижат - още преди да ме отпусне упойката започнах да правя усилия да си движа краката (първо само пръстите, после глезените, коленете и т.н.).
Честно казано, секциото беше най-приятната част от бременността ми (карах ужасно тежка патологична бременност).

# 92
  • Мнения: 46 430
И аз съм със секцио в същата болница, като те прочетох и ме втресе и ми се дорева какво ме чака, ох дано не е така при всекииии, ужас

мимка, я по-спокойно  Hug болките от секциото ми се сториха песен, в сравнение с това, което преживях по време на контракциите преди него и менструалните болки преди раждането  Peace
Кактетърчето също не ми беше проблем, но за твое успокоение, уговори се с доктора да ти го сложат след като те е хванала упойката.
И клизма не са ми правили, нея също можеш да "договряш"   Laughing

# 93
  • Мнения: 1 704
получих сърцебиене и не можех да дишам.

.Започнаха да дърпат бебето.Не можаха да я издърпат и в продължение на 2-3 мин започна най неприятния ми спомен от всичко-някакво яко натискане на ребрата ми с всичка сила,от което започнах да се заушавам.

Същото беше и при мойто секцио в Св.София при друг лекар. Още първите няколко минути по гръб и сърцебиенето вече зверски ме задушаваше.. донякъде бях подготвена за това, защото през бременността имах същото това сърцебиене и много трудно мереха тоновете на бебето когато бях по гръб те се учестяваха много както мойте.. В операционната ми вкарваха нещо постоянно в системата..  да ме отпуска уж, обаче едва си дишах.. направо имах чевството че ще се гътна .. и като капак на всичко дружно ми смазаха ребрата като не можаха опериращите да извадят бебето от раз  Rolling Eyes Е няма такава болка просто и такъв ужас - няма въздух, 4 човека натискат с пърна сила и не пускат, крещят ДИШАЙ ДИШАЙ ЗА БЕБЕТО, а аз горката за себе си не можех да поема въздух, камо ли за бебето.. е направо си помислих, че още само 1 секунда и умирам Cry и като пуснаха взех да си рева тихичко, те се хилят и шият, а аз си рева и си мисля за малко да си пукна.. ей така докато раждам  Cry Това беше единственото нещо, за което не бях подготвена около секциото, за всичко друго си бях научила урока добре.. После около 2 седмици ме боляха ужасно ребрата при всеки опит да дишам нормално . смазаха ме направо тия хора, ама явно се налага  Rolling Eyes
А да и слагането на катетъра беше гадничко, ама това защото ми се случи няква смотана патка да се упражнява на мене.. ръчка, ръчка, сълзи ми излязоха чао... накрая като станах той падна и старшата ме съжали та дойде да ми го сложи за 5 сек и без въобще да ме боли Rolling Eyes

Забравих само да добавя, че самото секцио мина супер бързо, а на другия ден бях станала преди да дойдат да ни вдигат и почти не сядах по цял ден обикалях напред-назад, така че като ме изписаха след 5 дни въобще нямаше и помен от болката на мястото на операцията.. не помня да ме е боляло особено след първите няколко часа, вкъщи пък въобще не помня да съм имала проблеми заради операцията, нито съм кървила, нито нищо  Peace

# 94
  • Мнения: 3 926
Господи, като прочетох и изтръпнах...
Манипулациите в началото - същите. Иначе нищо общо. Раждах в МД с уговорка при д-р Дуковски. Анестезиолог - д-р Керемедчиева - стахотна жена - държа ми ръката през цялото време и ми говореше забавки. Обясни, че само чувствам, че не мога да дишам, защото упойката отпуска долната част на дихателната мускулатура (диафрагмата) и усещането е все едно качваш стълби, ама всъщност си дишаш нормално.
Болката - явно е до човек, зещото аз много се ядосвах, като ме питаха акушерките непрестанно - боли ли, боли ли? Ми не ме болеше, пък хич и не ми се мислеше за това - бях майка и се пръсках от любопитство на кого прилича беба Grinning
До мен имаше една мацка с второ секцио и тя не ме остави цяла нощ да стоя на едно място - постоянно ме караше да се въртя и се заливахме от смях двете и така в закачки, сън и въртене мина нощта, и на сутринта като дойде рехабилитаторката вече бяхме почти раздвижени.
Иначе да, боли на ставане и на лягане... и да не дава господ да се изкашляш или изкихаш. Аз кихнах само веднъж, на третия ден и имах чувството, че ми се отваря шева Embarassed такава болка беше Shocked

# 95
  • Мнения: 9 894
мимка, споко. Има и друга тема за секцио в Света софия - много позитивна тема.
Като ви чета, имам чувството, че не съм раждала  newsm78

# 96
  • Sofia
  • Мнения: 926
Mоето секцио също беше в Света София. Същите процедури без обаче болката.Като станах по скоро ме дърпаше раната отколкото болеше. Повече ме болеше главата като почнах да излизам от упойката Wink, но ми дадоха солпадеин и ми мина.
Второто пак така живот и здраве Laughing

# 97
  • Мнения: 143
И аз родих секцио , но нямам такива лощи спомени спестих си ги , защото бях с пълна упойка.  Въстанових се за около седмица, единственото по неприятно ми беше катетара. И на мен не са ми правили клизма.
мимка ти с каква упоика ще бъдеш?  Не се притеснявай ! Късмет и леко раждане  Peace

# 98
  • Sofia
  • Мнения: 926
Уф че съм заспала ooooh! усмивчица,честити бебче! да ти е живо и здраво

# 99
  • София
  • Мнения: 2 530
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

# 100
  • Мнения: 46 430
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

Защото сме болни.

# 101
  • Мнения: 3 926
newsm10
Много ме съмнява дори 10% от раждалите секцио в този форум да са си го избрали сами Grinning

# 102
  • Мнения: 7 640
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

Защото сме болни.
и обичаме да ни е гадно.

# 103
  • Мнения: 1 878
Честито ти бебче, много много да се радвате и обичкате

И при мен не беше толкова болезнено секциото newsm78 нито страшно. И двете ми раждания са секцио в Шейново. Всичко протича по така описания начин, но на мен ми беше приятно, че съм в съзнание и си говорим с лекарите и сестрите, даже и музика по радиото се слуша, защото имам операция и с пълна упойка и мога да заявя че усещането тогава е пъти по-гадно, както и възстановяването, то затова и навсякъде по света се ползва вече спиналната. Разликата в описаното в началото раждане е в обезболяването през нощта -  боцнаха ни не аналгин, а нещо друго на което за съжаление така и не запомних името, та то ни държа обезболени 12 часа. Започнах да се въртя часове след операцията и даже с момичетата в стаята правихме плахи опити за гимнастика  Blush, защото знаех че  е добре. После боли при ставане - да -основно 2 дена и отшумява, но си имаме стимул - нали  Wink

Естествено или нормално не родих, защото баткото беше едър и после второто вече шанса за нормално протичане рязко пада, а на мен не ми се рискуваше, но имам приятелка, която си го отнесе - хем нормално 12 часово раждане, хем след месец операция за повдигане вследствие напълането - иначе нищо лошо  Peace

# 104
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
А защо не раждате нормално,  момичета.? Все пак това е естественото раждане.

Защото сме болни.
и обичаме да ни е гадно.

и да ни упояват на аванта

Общи условия

Активация на акаунт